Към учителите и музиката – с любов!

Публикувано на чт, 23 май 2024
2653 четения

25 са зрелостниците от 12А клас на СУ „Емилиян Станев“, който е с профил “Музика“ и „Изобразително изкуство“. Абитуриентският им бал е утре, но голямото предизвикателство в живота им тепърва предстои – всеки да поеме по нелекия път за реализиране на своите стремежи и мечти. Впрочем, това е и „първият випуск“ на директора Кина Котларска, която поема училището преди 12 г., и са учениците, които тя познава отлично – от първия до последния им учебен ден.

Безспорно колоритен клас – 15 момичета и 10 момчета, които генерират безброй инициативи, казват за тях родители и учители. Четирима са музиканти от „Джуниър бенд“, други свирят индивидуално на музикални инструменти. Днес ви разказваме за трима от тях – Мария-Магдалена Желязкова и Александър Тодоров, които са част от „Джуниър бенд“, и акордеонистът Валентин Тодоров.

„За мен изумителното беше как успяват да съчетават времето си, за да се подготвят при толкова много участия, казва за тях Дияна Добрева – техният класен ръководител до 10 клас. – Отдадеността им към инструмента беше много впечатляваща, намираха всякакво време да се упражняват.“ Те пък признават, че заради нея БЕЛ е сред любимите им предмети и здравата подготовка е направила дори матурите лесни. „Всички ученици от класа показаха, че са вече пораснали личности, завършени млади хора, които са готови да поемат по-нататък“, добавя настоящата им класна Пенка Маринова.

Мария-Магдалена Желязкова
18-годишната Маги е в СУ „Ем. Станев“ от самото начало. Започва да свири на флейта още в първи клас, а 7-8 г. по-късно вече осъзнава, че нещата стават много по-сериозни и интересът й се засилва. В „Джуниър бенд“ е още от първата си година в училището. „Животът с оркестъра е изключително интересен. Имаме както много препятствия, така и много красиви моменти. Бендът ме научи не само на отговорност, но и на любов към околните, на уважение и на много важни неща, които ние трябва да научим като млади хора“, споделя Маги. Първата й учителка по флейта е Маргарита Мочукова, после я поема Йордан Цветанов.

„На 4 г. беше гледала едно детско филмче, в което героинята свиреше на флейта. Ние не сме се занимавали с музика. Тя беше в ДГ „Райна Княгиня“, когато каза, че иска да свири на флейта и най-подходящото училище беше „Емилиян Станев“. Спомням си, когато отидохме да я запишем при госпожа Надя Станчева, тя ни прие много топло, почувствахме се като у дома. СУ „Емилиян Станев“ е едно много добро училище, което препоръчвам на всички мои познати. Неслучайно и второто ми дете също учи тук, отново музика, свири на саксофон“, казва майка й Елена Желязкова.

„Бях заобиколена от приятели и беше много по-интересно да свиря. За моето развитие като флейтистка доста ми помогна, защото пред мен се поставяха в кратък срок да науча много неща и това ме караше да си поставя много висока летва за всичко. Впечатленията с „Джуниър бенд“ са безброй, всички са запомнящи се, но може би най-много ми хареса последното ни пътуване в Кипър. Ние вече сме по-големи и наистина ми хареса цялостното отношение на всички и отговорността, която поехме, защото това беше наистина много важно участие. Хареса ми също така и отношението на хората, беше просто страхотно. Най-хубавото е, че понеже сме на различни възрасти, си помагаме и всеки дава някакви идеи и всъщност проектите ми винаги в края на годината са ставали много богати“, казва Мария-Магдалена.

Любов – с тази дума отговаря на въпроса какво й е дало СУ „Ем. Станев“. Всички учители винаги са се отнасяли изключително добре и са подхождали емоционално към тях, като са им помагали за цялостното им развитие не само като ученици, но и като хора. БЕЛ е един от любимите й предмети, също математика, музика…

Мария-Магдалена и занапред ще се занимава с музика. Вече кандидатства в Националната музикална академия в София с класическа флейта. „Аз не съм имала колебания през всичките тези 12 г. дали трябва да спра да свиря. През цялото време всички учители и директори са ме напътствали само в една посока. На нашите преподаватели бих казала да продължават да са все така отдадени, а всички ученици бих посъветвала освен да учат и да не чакат последната година, когато е късно, да се насладят възможно най-много на времето в училище, защото, когато завършиш, осъзнаваш, че тези 12 години са минали неусетно“.

Александър Тодоров
Александър също е учил в СУ „Емилиян Станев“ през всичките 12 години. Свири на кларинет и саксофон, още от втори клас е в „Джуниър бенд“. „Моят преподавател е Йордан Цветанов и съм работил с неговия учител Иван Иванов. За мен това приключение започна, защото майка ми искаше заради обща култура да свиря и на някакъв инструмент. Просто така се стекоха обстоятелствата, че реших да се занимавам и на по-късен етап с това нещо. На кларинет свиря от първи клас, а на саксофон от 8 клас“, разказва зрелостникът.

Училището му е дало много. Научило го на дисциплина, да бъде смирен, научило го на много нови неща. „Без нашите педагози нямаше как да успеем в живота. Искам да благодаря на г-жа Дияна Добрева, която ни подготви за матурата по най-добрия начин. Ние се явихме на матура и тя беше лесна, защото нейните тестове бяха наистина много по-трудни от реалната матура“, казва Александър.

Как съчетава музиката с обучението и уроците? Признава, че разчита най-много на това, което научава в час. Не залага толкова много на самостоятелната подготовка. Идва на училище най-вече да свири и да посещава най-важните предмети. „12-и клас мина изключително бързо, мина направо неусетно. Ако можех да се върна 12 години назад, не бих променил абсолютно нищо“, категоричен е той. Извън участията имат много репетиции, по три пъти в седмицата. Отделно имат самостоятелна подготовка по инструмента, на който свирят, и имат по два часа инструмент на седмица. Успява да съчетава нещата доста добре.

„За мен участията с оркестъра са изключително запомнящи, защото ние сме израснали в „Джуниър бенд“. Първото ни ходене в Италия беше наистина запомнящо се, защото се срещнахме с връстници от много държави, имаше от Босна и Херцеговина, от Русия… Запознахме се с много хора и обогатихме мирогледа си. Освен БЕЛ, много обичах история и география. Допреди 5-6 г. много исках да се занимавам с археология, но така се стекоха нещата, че музиката ми стана приоритет. Някой ден може да стана музикант-археолог“, усмихва се Александър.
Явил се е на предварителните изпити в Националната музикална академия. От бенда т.г. абитуриенти са четирима и всички продължават с музика. Споделя, че има много хора, които са завършили и не се занимават с музика, но продължават да идват на репетиции на концерти. „На сбогуване бих казал, че училището определено ще ми липсва. Даде ми много неща, за които винаги ще съм благодарен и винаги ще се връщам. Надявам се някой ден и моите деца да учат тук“, завършва Александър Тодоров.

Валентин Тодоров
Акордеонът е негова страст още от детската градина. И Вальо като другите двама бил в ДГ „Райна Княгиня“. Там се занимавал с народни танци, а техният корепетитор г-н Георгиев свирел на акордеон. „Беше ми много интересен този инструмент, имахме и вкъщи, но не ми даваха да свиря на него. От него разбрах, че в СУ „Ем. Станев“ има обучение с акордеон и ми разказа за моя бъдещ преподавател Станимир Демирев. Оттам тръгна цялото ми приключение в сферата на музиката“, споделя талантливият младеж.

„Още в детската градина Вальо ми заяви: аз ще свиря на акордеон. Няма да забравя първия им концерт за завършването на 1-ви клас – бяха мънички „бонбони“, всички момчета трябваше да са с папионки. Вальо беше с една огромна папионка, която го скриваше“, спомня си майка му Дида Димитрова. Той 4 г. е носител на стипендията за надарени деца на Министерство на културата и това е благодарение на един специализиран конкурс, който е само за акордеонисти в Нови пазар. „Искам да благодаря като родител на всички учители и директори. Мога да кажа, че „СУ „Ем. Станев“ е едно от най-добрите училища, прави ми впечатление приемствеността, която има между моите и неговите учители“, добавя майка му, която е завършила същото училище през 1999 г.

„От 1-ви до 5-и клас свирех на акордеон, система с клавиши като пианото, а в края на пети клас решихме да сменим системата. Свиря на руския акордеон система „Карцов“. Той много наподобява системата на пианото, но си има повече плюсове, като скъсяването на октавовите групи.“ Изминалите 12 г. в любимото училище определя като редица приключения, като се започне от това да не се загуби в някоя стая и се стигне до истинските приключения. „Емилиян Станев“ му е дало възможността да навлезе в сферата на музиката. Също кандидатства в НМА и иска да се занимава с музика.

„Любимите ми предмети са музиката, акордеонът, български език и литература. Още от пети клас се запалих по БЕЛ, имахме невероятна учителка – Румяна Петрова, тя беше човекът, който ме запали по този предмет. Моите изяви са повече с конкурсна насока, пътуваме в страната и чужбина, на редица международни конкурси. Последните два конкурса, които спечелих, бяха тук на Националния шампионат по фолклор и еврофолк „Балкан фолк“, там имам Първа награда, както и на „Звукът на времето“, казва Валентин. И признава, че училището определено ще му липсва, това е по-голямата част от досегашния му живот.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново