Галена: “Заставам зад каузата да превърна кръводаряването в осъзнат акт на човещина”

Публикувано на ср, 11 ян. 2023
1533 четения

– Защо решихте да подкрепите доброволното кръводаряване и Отделението по трансфузионна хематология в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”?
– Запозната съм с повсеместния недостиг на кръв в цялата страна. В очите на хората този проблем може би изглежда маловажен поради това, че малко се говори за него, няма гласност така, както при други наболели теми в здравеопазването. Реших да се включа в тази кампания, защото това е най-малкото, което мога да направя. Постигнала съм известна популярност в пределите на страната, имам платформа, от която бих могла да повлияя по някакъв начин положително за разрешаването на проблема. А ако не за подкрепа на такива благородни каузи, не се сещам за по-удачен начин да я използвам.
– Вие, самата, дарявали ли сте досега кръв?
– Дарявала съм кръв няколко пъти, но предполагам недостатъчно. За съжаление сме свикнали да обръщаме внимание на проблемите, когато станат част от нашия живот и ни засегнат пряко. И при мен случаите, в които съм дарявала кръв, са били пряко свързани с конкретна ситуация в моя живот, но ще се постарая да променя това и да превърна кръводаряването в осъзнат акт на човещина.
– Налагало ли Ви се е някога да търсите кръводарители?
– Да. Налагало ми се е да търся кръводарители както за хора от семейството ми, така и за мои близки, които са изпадали в ситуация, в която нуждата от кръв е била въпрос на оцеляване. Знам, че в някои болници задължават близките на пациентите да осигурят определено количество кръв, за да получи болният по-нататъшна лекарска грижа, което е тъжно. В такъв момент на човек му е достатъчно трудно, че да трябва да се нагърбва и с търсене на кръводарители. Чувала съм за така наречения пазар на кръв, който съществува именно поради тази причина – някои хора са осъзнали, че могат да се облагодетелстват в момент, в който си готов на всичко да помогнеш на близък човек. Не ги упреквам, разбира се, но ми се струва някак неприемливо да се налага.
– България е на едно от последните места в Европа по кръводаряване. Каква е причината за това според Вас?
– Какво да ви кажа… Живеем в бедна страна, хората имат по-съществени проблеми на преден план. Когато се чудиш как да осигуриш нещата от първа необходимост за семейството си, едва ли се сещаш да помислиш за другите в нужда, в този смисъл и за кръводаряване като вид самоотвержен акт в помощ на непознат. За съжаление тази ни позиция е отражение на всеобщата картинка в етапа ни на развитие като общество.
– Липсата на информация или страх е причината да няма достатъчно безвъзмездни кръводарители?
– Предполагам причините са комплексни. Аз, самата също трябва да призная, че не съм запозната колко често може да се дарява кръв, на какъв период от време е безопасно да се прави и т.н. Със сигурност информираността на обществото има голяма роля. Страх не бих предположила. Освен страх от игли, който не е ирационален при някои хора, за друго страшно нещо в случая не се сещам. По-скоро повечето хора не се замислят, не им минава през ум, че биха могли да дарят кръв.
– Какво може да се направи за популяризиране на този хуманен акт?
– Трябва да се работи в посока нормализиране на кръводаряването, да осъзнаят хората, че това е нещо, което трябва да се възпита като навик след една определена възраст в подрастващите, а не нещо, което трябва да се случва извънредно и единично. Необходими са по-чести и по-всеобхватни кампании на национално ниво, които да образоват обществеността по темата. Забелязала съм, че в България нещата се случват, когато нещо стане “готино”, така че нека да превърнем кръводаряването в следващото готино нещо.
– Какъв е призивът Ви към хората, които все още се колебаят и не са дарявали кръв досега?
– Кръводаряването спасява животи. Повече убеждаване от това не мисля, че е необходимо. Бъдете хора, помислете за другите, направете този малък геройски самоотвержен акт за ближния. Уверявам ви, след това ще се почувствате прекрасно. И поговорете със своите близки и приятели, накарайте ги да се замислят по въпроса, да дарят и те кръв, ако им е възможно. Ако всеки от нас поговори с 5 души в обкръжението си, това би имало огромен ефект за отстраняването на липсата от кръводарители.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново