Еленският мед – една от кулинарните емблеми на балканското градче

В средата на лятото китна Елена отново посрещна гости от близо и далеч за четвъртото издание на празника “Медена седянка по Еленски”, организиран от Община Елена, Пчеларско сдружение “Пчела” и Сдружението за биологично пчеларство. Няма по-вкусен и ароматен мед от нашия, категорични са еленските пчелари, които предлагаха своята продукция на площада. Те канеха гостите да опитат от различните видове мед, които се добиват в района. Обясняваха за какво са полезни пчелният клей, восък, цветен прашец. Показваха и сертификати, които са гарант за качеството на продукцията им.
В това време две момиченца, облечени като пчелички, раздаваха късметчета с любопитни факти за пчелите като този, че пчелите никога не спят. Хората научиха още, че те комуникират една с друга посредством своеобразни движения с различна траектория, наричани “пчелен танц” и използвайки феромони.
Пчелният мед е единствената храна, която съдържа всички вещества накуп, необходими за поддържането на живота, включително ензими, витамини, минерали и вода. Медът е единствената храна, която съдържа пиноцемриб – антиоксидант, който подобрява мозъчната дейност. Интересно е още, че средностатистически една пчела произвежда около 1/12-а чаена лъжичка мед за целия си живот, а две супени лъжици мед са достатъчни като “гориво” за една пчела да обиколи веднъж земното кълбо.
По традиция празникът беше открит от кмета на Елена Дилян Млъзев, който подчерта, че кулинарният туризъм е част от онова, което Елена може да предложи на своите гости като природни и културно-исторически забележителности. Гостите могат да опитат много кулинарни продукти, които са характерни за района като мед, еленския бут, млечните деликатеси, виното, което се прави в село Марян, ароматни манатарки, домашна еленска сливова ракия. Хората могат да си купят и да ги отнесат у дома, но трябва да знаят, че те са най-вкусни, когато се консумират в Елена, обясни Млъзев и допълни, че еленският край предлага възможности за туризъм през всички сезони. Приветствие имаше и от председателя на еленското пчеларско сдружение Иван Стефанов, който изрази притеснението си, че пчелите ще изчезнат, защото заради пръскането с пестициди много пчелни семейства измират. 83-годишният Стефанов, който не се оплаква от различни болежки, обясни, че не минава ден, без да изяде по една лъжица мед. Древният лечител Авицена е казал, че на масата в една къща, ако има пчелен мед, то в нея лекари няма да влизат често, припомни от сцената чичо Стефан. След това отец Тодор освети меда и благослови пчеларите от Еленско, които отглеждат около 7000 пчелни семейства.
Здравко Петров се занимава с пчеларство от 2000 г., има 220 кошера. Той обяснява, че работата е трудоемка, но пък е хубаво, когато хората опитат меда и споделят удивлението си от вкусовите му качества.
Антон Антонов е пчелар вече 25 г., в празника участва за четвърта година, представя се с акациев и липов мед. Запалил го вуйчо му, започнал с два кошера, сега вече са 50. По професия е зъботехник, разтоварва се с пчелите. Казва, че хубав мед не може да стане, ако не гледаш пчелите с любов.
В рамките на “Медената седянка по еленски” ще се проведе научнопрактически семинар. За предизвикателствата и възможностите пред сектор “Пчеларство” в ЕС и България говори експертът Георги Събев. На цифровизацията в пчеларството посвети лекцията си Димо Димов, а Манол Тодоров от Царево представи мановия мед.
През целия ден на площада, освен вкусни продукти, гостите на Елена можеха да си купят и различни продукти. Анка Стойкова от Троян и мъжът ѝ – предлагаха пчеларски облекла. Гледали пчели и сами започнали да си шият дрехите преди около 20 години, започнали да ги търсят. В началото продажбите вървели много, вече са много по-малко, поясняват те.
По обяд оркестър “Репортерите” вдигна градуса на настроението и на площада се извиха кръшни хора. И като всяка седянка и еленската медена завърши късно вечерта – с изпълненията на вокална група “Нова музика” с ръководител Аделина Колева и танцов ансамбъл “Сидер войвода” от Горна Оряховица.
Весела КЪНЧЕВА
сн. авторката