България отчита 4 пъти по-висока смъртност от инсулт спрямо другите страни в Европа, едва при 4 % от болните е проведено съвременно лечение в първите часове, заяви шефът на столичната Клиника по неврология при УМБАЛ “Света Анна” доц. Росен Калпачки по време на национална среща с журналисти, организирана от фондация МОСТ. Все пак тези 4 %, а за Европа 15%, са рекорд за България, защото сме подобрили терапията 40 пъти отпреди 10 години. Той допълни, че в други страни интравенозната тромболиза се извършва още в линейката, за да не се губи ценно време, а у нас все още има болници, които я смятат за лукс. Има и здравни заведения, които прилагат не повече от 10 тромболизи годишно. Иначе статистиката сочи, че за миналата година 62 болници в страната са приложили съвременното лечение, от общо 140 неврологични звена у нас. През последните 10 години в България, от 270 тромболизи годишно през 2014 г., те са достигнали близо 2000 през 2024 г. В топ 10 по брой тромболизи се включват болници от София, Хасково, Русе, Перник, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Добрич и др. И доц. Калпачки открои болницата в Хасково, която е сред лидерите по прилагане на модерното лечение при пациентите с инсулт. Според статистиката, великотърновската болница се нарежда на 12-то място със съвременната терапия, далеч след нея са Видин, Габрово, Ловеч, Враца, Кюстендил и т.н. Ръст има и при прилагането на тромбектомията, но едва 0,3% от инсултите се лекуват по този начин.
Само през 2024 година

над 45 000 българи са получили инсулт,
от тях 5500 са починали още в болницата

Страната ни е шампион в Европа и света по заболеваемост и смъртност от тази болест, лидери сме и по тежко запушени артерии. България продължава да няма Национален регистър на преживелите инсулта, липсва и Национален план за борба с инсулта. Няма също достатъчната ангажираност на обществото към проблема. По-голямата част от пациентите, прекарали инсулт, не се възстановяват и остават с трайна инвалидност до края на живота си. Далече сме и от целите за намаляване на инсултите с 10 процента до 2030 г. Освен това оскъдни са болници за рехабилитация след инсулт, където преживелите заболяването имат нужда от специализирано долекуване, постоянни грижи и внимание с години. Най-голям ефект се постига в рамките на 18 месеца след инсулта, но трябва да се започне 24 часа след инцидента. За съжаление, голяма част от пациентите не се възстановяват. А лечението по клинична пътека на инсулт може да бъде 1020 дни и долекуването остава на гърба на близките. Част от болните изпадат в депресивни състояния, защото животът им е затруднен.

Всяка минута при инсулт загиват 2 млн. нервни клетки,
които нямат шанс да се родят отново

Неврологът добави, че в България инсулт се случва на всеки 10 минути и всеки час при подобен инцидент без лечение мозъкът остарява с 3,6 години. В същото време страната ни прилага най-съвременното лечение, но не навсякъде. Затова няма инсулт без последици, но идеята е да са малки.
Големият проблем при инсулта е, че той не боли и симптомите се виждат първо от околните. Само 2-ма от 10 се обаждат на линейката веднага след поява на т.нар. мозъчен удар, останалите 8 избират да изчакат да им се размине, така загубват завинаги шанса да спасят живота си. А времето за спасяване на един мозък с тромболиза е 4 часа. “Златният час” при инсулта е първият час от инцидента, който е критичен за ограничаване на увреждането на мозъка. Затова бързото разпознаване на заболяването е много важно.

Първите симптоми при инсулта засягат
лицето, ръцете и говора

На лицето се вижда промяна в симетричността, увисване на ъглите на устата и пострадалият не може да се усмихва. При ръцете има изтръпване и слабост в едната или другата, подобни симптоми може да се появят и при краката. Говорът е затруднен, пациентът трудно разбира какво му се говори. Като допълнителни симптоми се смятат загуба на равновесие, световъртеж, изтръпване на лицето. При такъв случай най-добре е веднага да звъним на тел. 112, за да потърсим спешна помощ, обясни доц. Калпачки. И уточни, че голяма част от хората не разпознават инсулта и така се губи ценно време за успешното лечение. Затова шансът за оцеляване зависи от бързината на три фактора: бързо разпознаване на състоянието, отиване в болница веднага и отпушване на блокирания кръвоносен съд чрез разтваряне на тромба или механичното му изваждане чрез катетър. Защото при това състояние измерване на кръвното налягане и даване на лекарства са абсолютна загуба на време. Не само, че не помагат, а могат и да навредят. Освен това не трябва пациентът с инсулт да бъде приет вечерта в болницата, а на сутринта да се започне лечението. Това е предварително загубена кауза. И доц. Калпачки посочи, че 4 от 5 инсулта са исхемични и се нуждаят от тромболиза. Останалите са свързани с кръвоизлив. За съжаление съвременното лечение на острия инсулт не може да се осъществи във всяка болница. А колкото по-бързо започне терапията, най-много до 4 часа от инцидента, толкова по-малко са пораженията на мозъка.
При инсулта на част от мозъка не достига кръв, защото артерията, която го кръвоснабдява, се е запушила от тромб. Съвременната терапия включва интравенозна тромболиза, която разгражда този тромб и отпушва кръвоносния съд. Колкото по-бързо стане отпушването, толкова по-малко са последиците. И има голям шанс пострадалият да се възстанови напълно. Иначе след 45 часа да се прилага тромболиза, тя би могла на убие болния. Затова лечението на инсулта е свързано с времето, борим се за всяка минута. Според случая, при инсулта се прилага и тромбектомия ендоваскуларна процедура за механично изваждане на въпросния съсирек. И двата подхода се използват у нас и са най-ефективни в първите 4 часа. Все пак тромболизата крие известен риск от кръвоизлив. Лекарите преценяват на кого могат или не могат да я извършат.

Освен че се увеличават инсултите,
има и тревожно подмладяване

Според доц. Калпачки това се дължи на рисковите фактори, които се добавят при по-младите хора. Сред тях са високото кръвно налягане, диабетът затлъстяването, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, наркотици и др. Първостепенната роля се пада на хипертонията. Българинът обаче не умее да лекува правилно своето високо кръвно. Или не взима лекарства, или пък ги прекъсва, ако се чувства добре. Това, обаче, е недопустимо. Всеки, който има хипертония, почти задължително пие лекарства цял живот. Нередовната профилактика води до спешното отделение.А в неврологията 80 % от инсултите се дължат на високото кръвно налягане.
В момента в страната се изграждат 6 високоспециализирани строук центъра за лечение на инсулта, които ще заработят през следващата година, съобщи доц. Калпачки. Те са три в София и по един в Пловдив, Варна и Плевен. Имахме предложение центровете да бъдат 10 и да наситим България с такива звена, но здравното министерство реши да са по-малко, коментира неврологът, като допълни, че според него всяка областна болница трябва да бъде Център за инсулти.
Доц. Калпачки разказа и за сложен случай от неговата практика, където с колеги в УМБАЛ “Св. Анна” са спасили бременна 36-годишна жена с остър исхемичен инсулт, с хемипареза и загуба на говор. От проведената КТ ангиография се вижда оклузия на лявата средна мозъчна артерия, М1-М2 сегмент. Няма протокол за такива сложни случаи. 13 медици взимат рискованото решение да приложат и двата варианта на лечение интравенозна тромболиза и механична тромбектомия. През цялото време лекарите от екипа се сменят да държат над жената тежък куп от оловни престилки, за да не увредят с радиация майката и детето. Жената е спасена. След месеци резултатът е щастлива майка и здраво дете.
Вася ТЕРЗИЕВА
https://inspiro.bg