Десетки вярващи се стекоха в Марянския манастир за св. Преображение Господне

Публикувано на пн, 6 Авг. 2018
514 четения

Десетки миряни се стекоха в Марянския манастир “Свето Преображение Господне”, за да отбележат храмовия празник на светата обител. Празничната служба, в която  участваха няколко свещеници, беше водена от Великотърновския митрополит Григорий. Сред гостите на празника беше и архимандрит Виктор, представител на Българската православна църква за Румъния. След края на службата беше раздаден и рибен курбан, приготвен от сестра Анастасия.

Тя обясни, че е започнала да готви още четири часа през нощта и до шест часа сутринта ястието било готово. Направила го по русенски, защото е русенско чедо. В зависимост от теглото на рибата, в супата се слагат картофи, моркови, лук, чушки. Всички зеленчуци се сваряват, а после се пасират. След това във водата се слага рибата, която се сварява много бързо. Връщат се пасираните зеленчуци и се подправя с девесил, мащерка, лимон, черен пипер и сол.

Сестра Анастасия с гордост разказва, че манастирът има хилядолетна история.

През 1835 г. жителите на село Марян, водени от голямото си родолюбие и вяра, решили да построят храм. Мястото за строежа било избрано на т.нар. “Светата грамада”, където преди падането на България под турско робство е имало манастир. Сравнително лесно бил взет ферманът за градеж, но с условие църквата да бъде построена за 6 месеца. На 6 август 1835 г. храмът бил осветен от тогавашния търновски владика  Иларион Критски. Любопитен факт е, че започвайки строежа на църквата, строителите откриват основите на стария манастирски храм и строят новия върху тях. На мястото, където е бил олтарът на стария храм, се натъкват на мраморен саркофаг, в който е имало скелет. В неговите ръце се намирало Евангелие, а до главата корона. Марянската легенда разказва, че не е изключено това да е гробът на цар Борис I, за когото се знае, че приемайки монашеството, се установява в манастир, който се намирал на три дни от престолния град, сключен между две реки, в подножието на Стара планина. Правят впечатление Евангелието и короната, символи на светската и духовната власт, мраморният саркофаг и огромната по площ църква.

Докато майсторите са правели изкопа за новата църква, били пазени от заптиета, явно и те били дочули за стария манастир и очаквали там да се намери казан със злато и други ценни предмети. Друга легенда разказва, че когато омъжвали Кера  Тамара за султан Мурат, керванът минал край манастира и тя оставила тук част от накитите си. Заръката й била селото да носи нейното – Марян.

През 1868 г. храмът пламва, вероятно от забравено свещ. Благодарение на уникалния начин на градеж, изгаря само иконостасът, а самата сграда остава непокътната. Сегашният иконостас датира от 1870 г.

Уникалността в градежа на църквата се състои в това, че цялата конструкция е от камък и тухли, без дъски и греди на свода. Църквата не е стенописвана, освен централната част от свода, от който гледа Иисус. Прави впечатление надписът над иконостаса – “Елате всички отрудени и обременени и Аз ще ви успоксоя”

По време на Руско-Турската война боевете до Марянския манастир може да бъдат наречени Малката Шипка. Основната битка е била на 5 декември 1877 г. между петхилядна руска армия от Севски, Орловски и 13-ти Орденски полкове, начело  с генерал Домбровски, и 32-хилядна армия, начело със Сюлейман Паша.

Дълги години църквата в село Марян е енорийски храм на селото. На 2 май 1993 г. с решение на светия Синод отново е даден статут на манастир. През 2013 г. е извършен основен ремонт по европейски проект.

На Преображение се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Според народните вярвания от Преображение Господне “лятото се пречупва” и времето се преобръща – върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.

Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново