Д-р Румяна Съботинова е дългогодишен управител на Медицинския център за рехабилитация и спортна медицина във В. Търново и доказан специалист в професията си. Самата тя работи от 40 г., първата ѝ специалност е “Спортна медицина”, после постепенно се насочва към физикалната. Оглавяваният от нея център е създаден през 1963 г. като Диспансер по спортна медицина за провеждане на медицински контрол над всички, които се занимават с тренировъчна и състезателна дейност. От 2000 г. обаче освен пълната гама физиотерапевтични процедури и рехабилитация вече предлага и извънболнична специализирана медицинска помощ.
– Д-р Съботинова, какви хора посещават Вашия център?

– Хора с най-различни проблеми. Едната посока на дейността ни е свързана с масовия спорт и активно спортуващите – от 4-годишни деца до ветерани. Спортната медицина се занимава с профилактичните прегледи, които носят наименованието начални периодични. Всеки активно спортуващ подлежи на системен медицински контрол, който е различен от обичайния медицински преглед. Те са насочени към това да доведат тялото на спортуващия в състояние, което имитира състоянието на тялото на терен. Основната цел е да проследим реакцията на неговите неговата сърдечно-съдова и белодробна система, за да дадем оценка за работоспособността. Така че ние не преглеждаме хората дали са здрави, а даваме оценка дали са годни за спорт.

Другото направление е рехабилитацията, където няма възрастово ограничение – обслужваме лица от кърмаческа до преклонна възраст. За всякакви проблеми – ортопедични, неврологични проблеми, след травми и операции, смяна на стави, вродени деформации, УНГ болести… Наистина обхващаме една много голяма палитра от проблеми. Приемаме както деца със скелетни деформации, с наднормено тегло, със съдови проблеми, да не говорим за големия брой оперирани след травми и катастрофи, голям процент са и неврологичните проблеми. След ковида доста хора обостриха съществуващи хронични заболявания. Ето сега в есенно-зимния сезон пък имам много проблеми със синузити, тонзилити…

– Това обаче предполага и сериозен брой апаратура?

– Така е, имаме необходимото. Старая се да поддържам както класическата палитра, която е неотменима част от пакета на Здравната каса, но имаме и всички възможни високоинтензивни високотехнологични апарати, които съществуват към момента и смея да твърдя че даваме продукт на много високо ниво. Голяма част от хората, които не искат да се лекуват традиционно, използват също нашите по-природни методи. Има и хора с алергии, с непоносимост и придружаващи заболявания, които не им позволяват да приемат медикаменти и да ползват традиционната медицина, така че те също са обект на нашата наука. Последното, което внедрихме, е една много високотехнологична екстензионна маса за суха екстензия – вратна и лумбална, която няма аналог в Северна България. Тя е американско производство, на най-големия производител на физиотерапевтична апаратура и с големи възможности да преценява силата на екстензията, начинът, по който се разделят гръбначните прешлени според теглото и позицията на пациента.

– Споменахте за ковида, още ли дава отражения на хроничните заболявания?

– Това е една много голяма тема и аз едва ли съм човекът, който ще даде най-точно обяснение, но все още се работи в цял свят по последиците от ковида и неговото проучване. Безапелационно е установено, че ковидът нанася поражение на човешкото тяло върху капилярите – най-малките кръвоносни съдове, които достигат до всяка част от тялото. Нарушава се кръвообращението и при човек с хронични проблеми след такава прекарана зараза те се манифестират много ярко. Ковидът нанесе много щети на населението, независимо от степента на клиничното му проявление.

– По Вашите наблюдения българинът грижи ли се за здравето си и отнася ли се сериозно към профилактиката?

– Българинът не е по-различен от всеки друг човек на планетата и обикновено когато е млад, не обръща внимание на болезнени ситуации. С навлизането в по-зряла възраст, когато започват да се обаждат болежки, тръгва да търси помощ, като смята, че всичко може да се оправи. За съжаление ние сме лекари, но не сме чудодейци, така че голяма част от нещата не могат да бъдат променени, но могат да бъдат подобрени, което не е малко. Много хора разчитат изцяло на хапче, инжекция, а когато им кажем, че имат проблеми с биомеханиката, че трябва да работят по даден въпрос – срещам съпротива. Започва едно обикаляне по лекари и искат да чуят това, което те искат. Но голяма част от проблемите на българина са свързани с начина му на живот – лоша стойка, неправилно положение на тялото, на стъпалата, а до голяма степен подобряването на здравето е в нашите ръце. До голяма степен човек не обръща внимание на това как ходи, как седи. Особено при децата – походката и стойката се формират в ранна детска възраст, между 3 и 6 години, и цял живот носим последствията на това, което сме изработили като деца.

– Споменахте и наднорменото тегло. Увеличава ли се затлъстяването сред младите хора?

– Наистина наднормено тегло е голям проблем, който в бъдеще ще дава все повече отражение върху здравето. Градският начин на живот е свързан с консумирането на много готови и полуготови храни, бързи закуски, във всички напитки има захар, има трансмазнини – неща, които тялото трудно разгражда, натрупва в черния дроб. Чували сте, че напоследък много се говори за инсулиновата резистентност и това придобива просто епидемични размери. Не само в България, това е част от урбанизма. Колкото и човек да се старае да пренебрегва това, да се храни по някакъв специален начин, смятам че е почти невъзможно, защото това отнема много енергия, много ресурси и комбинации. А ние така или иначе пазаруваме по магазини, ползваме закуски. Навремето не е било така, защото хората са си отглеждали голяма част от храната. Но сега дори и да се пазарува от фермерски пазари и от частни ферми, ясно е, че дъждът носи разни вещества. Без торове, пестициди, антибиотици и други ваксини по животните няма как да се отглеждат промишлено. Така че някак си трябва да се адаптираме към това. Но да има по-голяма двигателна активност, за да има някаква компенсация. Просто хората са станали по-мързеливи, всички обичаме колите, асансьорите…

– А влияе ли и стресът на днешното време?

– Стресът ни е направил хора мислещи и целенасочени, научил ни е да оцеляваме. Мисля, че правилният термин е хронична тревожност, която съществува в съвременния човек – дали ще се изпълни задачите за деня, дали ще успее да се справя със семейните проблеми, децата… Всички ние живеем в една хронична тревожност, а това води до повишено отделяне на хормона на стреса – кортизона. Кортизоловите продукти постоянно свиват кръвоносните съдове и причиняват различни проблеми, т.нар. оксидативен стрес. Това води съответно до много отпадни продукти в тялото на човека и ако не умеем да ги отработим, да ги изхвърлим, да намерим някаква радост в живота, да се смеем и тичаме, това нещо се натрупва и с годините ставаме едни мрачни кисели чичковци и лелки.
Не можем да избягаме от тази тревожност, от този постоянен информационен поток, който ни залива. Мозъкът ни постоянно е подложен на атаки да усвояваме и да премисляме нещо. Зрителният анализатор е изключително претоварен от най-ранна детска възраст с телевизия, с екрани, таблети, телефони. Когато децата са живели по друг начин, следвали са природните цикли: като мръкне – лягаш, като съмне – ставаш, тогава всички сетива са участвали равностойно и най-много сме ползвали ръцете си. Защото фината моторика много развива мозъка и менталните възможности. Докато сега от най-ранна детска възраст се получава наготово смляна информация с много честотно въздействие. Хората са интелигентни, знаят го, но въпросът е колко от тях го правят. Всички се оправдаваме с липсата на време, но ние сами си губим времето. Сега децата уж спортуват много, а нямат двигателна култура и дори елементарни умения като клякане, баланс на тялото… Не могат да стоят на един крак и да пазят равновесие.

– Да се върнем отново към Медицинския център – има ли и при вас криза за кадри?

– Ние не сме изключение. Проблемът с персонала е много остър в медицинските среди по ред причини. Основният наш проблем е, че една част от дейността ни остана извън специалностите, заплащани от Здравната каса. Нямаме и връзка с колегите чрез възможностите, които дава Здравната каса. Така спортната медицина не е привлекателна за младите колеги. Те се насочват към специалности, които по техните представи имат бъдеще. Най-атрактивни са безспорно кардиология, ортопедия… Има и много специализирани болници, които обират младите колеги, специализират и наистина дават висококачествен продукт, но пък оголват общата мрежа. А многопрофилните болници почват да страдат от липса на специалности като хирургия, педиатрия, дори физиотерапевти. Предишната година в цяла България със специализирали 4 човека… Това е една доста тежка специалност, защото физиотерапевтът се среща с проблеми от всякакво естество. Трябва да притежава висока медицинска култура, за да може да се ориентира, трябва да си познава методиките на собствената специалност и явно това не е привлекателно за младите колеги. По принцип в нашия район няма недостиг на физиотерапевти. Но спортни лекари в момента сме само двама – аз и д-р Лефтеров, които сме на пенсионна възраст. Сега млада колежка кардиолог прояви интерес към нашата специалност, дори в момента се обучава. И аз съм много обнадеждена, че това наследство, което имаме със 70-годишна история, може би ще има и бъдеще.

Анатоли ПЕТРОВ