Д-р Кина Николова – началник на неонатологията в МОБАЛ: “За мен е ценно да съпровождам новородените при пристигането им на този свят”

– Д-р Николова, как решихте да станете лекар и защо избрахте неонатологията?
– Реших да стана лекар още в ученическите си години, мотивацията ми е от лична история, а и до днес много обичам биологията и химията като предмети. Свързвам ги с природата, за мен тя е основен източник на вдъхновение и почивка.
През втори курс в университета се записах на кръжок по педиатрия, а по-късно започнах да ходя по дежурства с моята любима асистентка по детски болести – д-р Валерия Маринова. Така любовта към педиатрията се зароди и всъщност остана завинаги в мен. Години по-късно, вече работейки във Велико Търново, по стечение на обстоятелствата се наложи да ме преместят от детско в неонатологично отделение, където имаше необходимост от лекари. Трябва да призная, че вътрешно се бунтувах – бях свикнала, харесвах работата си, това прехвърляне беше лично предизвикателство, много ново и непознато. Но няма нищо случайно и явно точно така открих призванието си, а и колективът ми хареса изключително много. Сега си мисля, че двете ми специалности се допълват съвсем естествено една с друга – за мен е ценно да съпровождам новородените при пристигането им на този свят, а благодарение на педиатрията мога да проследя и развитието им.
– Колко деца преминават годишно през отделението?
– Всички деца, които се раждат в родилно отделение, са наши пациенти, част от тях си тръгват здрави още на третия ден, други се нуждаят от специални грижи за 5-7 дни, а една част се лекуват в интензивен сектор. През последните 5 години децата, които преминават през отделението, са над 1000. За 2022 година живородените са 1019, от които 196 лекувани в интензивен сектор, 232 със специални грижи. В отделението приемаме и лекуваме също деца до 30-тя ден, изписани вкъщи, но нуждаещи се от лечение.
– Разкажете за някой от случаите от дългогодишната Ви практика, който никога няма да забравите?
– Много са случаите и по-често, за жалост, се помнят проблематичните деца, а излекуваните понякога забравям, но те се връщат и ни напомнят за трудните моменти, които са изживели. Силен спомен е първото ми коледно дежурство през 2001 г., когато се роди дете с тежка диафрагмална херния, сега е казуистика това благодарение на феталната морфология и вътреутробни оперативни интервенции, с помощта на които се предотвратяват подобни случаи.
– Броят на недоносените деца у нас е сраванително висок. Може ли да бъде намален този процент и по какъв начин?
– Броят на недоносените деца се движи около 10 %, при нас е 10,19 % за 2022 г., такъв е средният процент и в Европа, като в някои скандинавски страни е 6 %. Смятам, че всичко започва от детството, от семейството – добра здравна култура, начин на живот, профилактика, обучение на младите хора и информираност за различни рискове и заболявания. Важно е и на каква възраст ражда една жена, дали е под 16 или над 35 години. Също друг фактор е редовното и адекватно наблюдение на бременността от специалисти акушеро-гинеколози, като и е задължително да се провеждат всички скринингови и профилактични програми за ранно откриване на отклонения.
– Как се промени неонатологията през годините?
– Неонатологията у нас се развива с добри темпове, вече се спасяват все по-малки бебета под 1000 грама, а преди 30 години за тях се говореше за аборти. Прилагаме всички съвременни протоколи за лечение – сърфактант терапия, неинвазивно подпомагане на дишането. Когато започнах работа през 2000 г., работихме със стари шумни кувьози, имаше един голям монитор и един апарат за обдишване, който се чуваше в цялото отделение, сега имаме високотехнологична апаратура, продължаваме да се обучаваме и да използваме нови умения в практиката си.
– Какви са предизвикателствата пред вас и вашия екип?
– Най-важни са грижите за новородените в първите часове, затова е нужно да запазим и усъвършенстваме екипността в нашата работа, да развиваме нашите знания и умения за най-щадящите, неинвазивни и съвременни методи за лечение, да развием кенгуро-грижата и подкрепа на семействата на недоносени деца, които ние проследяваме до 1 година.
– От какво се нуждаят българските неонатолози, за да продължават да се грижат за най-малките пациенти по най-добрия начин?
– За да работят акушерка, сестра и лекар в неонатологично отделение следва да изпитват любов към работата си на първо място, а като завеждащ такова отделение аз съм на мнение, че всички се нуждаят от достойно възнаграждение и добри условия, както и подкрепа от обществото.
– Има ли интерес към вашата специалност от страна на младите лекари?
– Интересът към неонатологията е малък, това все пак е само болнична специалност, а младите лекари като че ли предпочитат по-привлекателни специалности, които се практикуват в кабинет. В момента имаме двама специализанти и едно свободно място за специализация. Младите колеги работят с желание и хъс и вярвам, че ще останат да практикуват и да се реализират при нас.
– Какво бихте пожелали на колегите си по повод Деня на родилната помощ?
– Пожелавам на всички работещи, свързани с раждането на новия живот, на първо място да бъдат здрави те и техните семейства, а в професионален – бъдете все по-добри, знаещи и удовлетворени професионалисти!
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив