Все по-често си повтарям мисълта на Тенеси Уилямс: “Млад, но беден – да. Стар, но богат – да. Но стар и беден …”

Капитан Петко войвода, Сюлейман Ага, Стефан Стамболов, Кубрат, Хан Крум – списъкът с роли на актьора Васил Михайлов е впечатляващ. Играл е в телевизия, в киното, на театрална сцена. Любимецът на няколко поколения българи отпразнува своята 75-годишнина на сцената на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” в петък във Вeлико Търново. Големият български актьор се превъплати в образа на най-великия любовник на всички времена – Дон Жуан.

 

– Г-н Михайлов, какви мисли ви вълнуват преди срещата с търновската публика?

– Цяла седмица обикалям България и си въобразявам, че това са празници, поне аз така ги чувствам. Преди години с Театъра на българската армия правехме по 45 дена турнета, а след това още 30 дена по всички гарнизони. Най-много играехме във Велико Търново – по две представления. Едното задължително беше за курсантите от военното училище, а това бяха все интелигентни момчета на по 19-22 г., а след това още едно за широката публика. Така че Търново беше с предимство. Така по стар рефлекс, наближи ли лятото, на стария Дон Жуан му се раздвижва кръвта.

Златина ДИМИТРОВА

цялото интервю с Васил Михайлов четете в утрешния брой на “Янтра ДНЕС”