С презентация и биографичен очерк за личността, житейския и творчески път на Никола Козлев, беше отбелязана 200-годишнината от рождението на поета и наш съгражданин. Вечерта, посветена на възрожденския будител протече в Музея на градинарството, където се събраха общинското ръководство, граждани, историци, гости. Презентация за жизнения път на твореца и песента „Черен Арап и хайдут Сидер“, в изпълнение на Гюрга Пинджурова, сложиха начало на честването, организирано от Община Лясковец. То бе инициирано в чест на родения в нашия град книжовник, който е един от първите възрожденски поети и основоположник на революционната поема като жанр в нашата литература.
Най-значителното поетично дело на Никола Козлев е поемата „Черен Арап и хайдут Сидер“, която заема важно място в развитието на възрожденската литература и в идейния живот на епохата си. Макар, че създава няколко лиро-епически творби, именно този труд отрежда на Никола Козлев място сред родоначалниците на националната поема. За неговия нелек живот и творчеството му във вечерта на възпоменание специалистът „Култура“ в Община Лясковец Марияна Крумова, чете интересни факти пред събралата се аудитория. Авторско стихотворение, посветено на Никола Козлев и Цани Гинчев „Потекло“ рецитира лясковската поетеса Валя Петрушева, а красиво изработено пано от мед, дело на нейния баща Христо Петрушев – дългогодишен лясковски учител, украси залата. Паното изобразява прославената битка между Черен Арап и хайдут Сидер и е правено преди повече от 50 г.
В знак на почит към лясковския възрожденски поет, след възпоменателната част в музея, всички присъстващи заедно със заместник-кмета Емилия Жилиева и със секретаря на Общината Емилия Иванова, отидоха до паметника на учителя в централния градски парк, за да положат цветя. Освен общинското ръководство, цветя положиха и гости от ВТУ – доц. д-р Невена Гавазова – директор на Научноизследователски център „Търновска книжовна школа“, археолога и музеолог д-р Диана Митева. Цветя на бюста на поета оставиха и представители на лясковски организации и клубове –на читалище „Напредък-1870“, на пенсионерските клубове „Зора“ и „Мазневска чешмичка“, на клуба на ветераните, на хората в неравностойно положение и други.
Признателното потомство в родния ни град още преди много десетилетия, издига бюст-паметник на Никола Козлев в централния парк, именува едно от началните училища и старинната улица, където и до днес е запазена родната му къща. Неговото име носи и едно село в Шуменско – село Никола Козлево.
Никола Козлев е роден през 1824 година в Лясковец. В своята автобиография той пише: „Аз съм се родил 1824 година, в кой месец и кой ден на месеца не знам”. Автобиографията си той диктува на най-малкия си син Иван в последните години на своя живот. Когато е на една година умира майка му, а на дванадесет – остава кръгъл сирак. Това е причината да напусне училище и да стане воловар. По застъпничество на лясковския чорбаджия Тоню Узунов, след тригодишно прекъсване продължава своето обучение при учителя Манол Стателов. По-късно учи при архимандрит Максим Райкович, който му вдъхва любов към българското четмо и писмо, и силна омраза против гръцкия език. Седемнадесетгодишният юноша през 1841 година успява да открадне гръцките богослужебни книги от църквата „Св. Димитър” и да ги изгори. Постъпката му е част от борбата за независима българска църква. Немотията отново го кара да прекъсне училище и да стане работник на бахча. Това са едни от най-тежките години в живота му. През 1845 година той продължава да учи при Иван Момчилов в гр. Елена. След което учи в Пазарджик при Никифор поп Константинов и при Димитър Михайловски в Свищов. За да продължи образованието си в Одеса той продава малкото си имотно състояние. Тук той записва Духовна семинария и след като я завършва се връща като учител в махленското училище при църквата „Св. Димитър”. Своето учителско поприще той започва с реформаторска дейност – отхвърля килийната система и я замества с ланкарстерската, въвежда чиновете и програмата за образование. В края на Кримската война взема дейно участие в организирането на Капитан дядо Николовото въстание. Поради участие в подготовката на въстанието е принуден да емигрира в Бесарабия. През 1866 написва своите епически поеми „Черен Арап и хайдут Сидер“ и „Бивол Голе и мечка стръвница“. Хайдут Сидер е историческа личност, роден през 1726 година в Лясковец. За него местните предания в Лясковец и околностите разказват легенди за безстрашен юнак. Бил е земеделец и кираджия, но добил изключителна известност със своята сила и храброст при закриляне на пострадалите от турските насилия.
През 1868 година се завръща в Лясковец, където става учител. Тук се раждат четирите му деца – Димо, Сава, Иван и Радка. Никола Козлев е деен участник в лясковския революционен комитет. Крил е Апостола на свободата, помага за изграждане на революционни комитети в съседни селища. Заподозрян от турските власти, избягва в Румъния. Отначало е градинар в Турну Мъгуреле, а по-късно учителства в Бесарабия. Превежда от руски „Учебна книга за великия божи мир“. След Освобождението е учител в Лясковец, Плаково, Стражица. Последните години от живота си прекарва в изключителна бедност. Умира през 1902 година.