Христо Иванов Големия е роден в с. Къкрина, Ловешко през 1838 г. Той получава начално образование от 1847 г. до 1851 г. в град Ловеч. Негов учител е възрожденският будител Петко Р. Славейков. В продължение на четири години младежът усвоява кожухарския занаят, като последователно преминава през различните степени на обучение. От 1856 г. до 1858 г. продължава образованието си в Ловеч. Търсейки своя път на реализация през 1859 г. започва да учи подвързачество при поп Лукан Лилов. По-късно отново се връща към кожухарството, но вече като майстор със собствена работилница. В съдружие с брат си Петко организират доставките на суровини, изработването и продажбите на готовата продукция. Младият Христо пътува като търговски агент в Ловешко и Търновско и изкупува на място сурови кожи, необходими за производството. Готовата стока продава в Букурещ. В края на 1860 г. заминава за Белград с идеята да усвои модерната професия на книговезците. Подпомогнат финансово и морално от д-р Коста Павлов, той пристига в сръбската столица с препоръчително писмо. Започва работа като чирак без заплащане в книговезката работилница на Волф. Благодарение на неделните уроци на един калфа – швейцарец по произход, Христо Иванов усвоява най-трудните и сложни операции – позлатяване на подвързии, имитация на мраморна украса по листата и направа на орнаменти по кориците. Липсата на средства го принуждава да напусне работилницата. За кратко време работи като прислужник, после като книговезец при различни майстори. От края на 1861 г. до 1863 г. е служител в правителствената книговезница в Белград.

Срещата на младия възрожденец с Георги Раковски и представители на революционната емиграция в Сърбия, в лицето на легендарните войводи Филип Тотю, Ильо Марков, Иван Кулин, Цеко войвода и интелектуалците Васил Друмев, Иван Касабов и д-р Рашко Петров променя завинаги неговия мироглед. Той посвещава значителна част от житейския си път на националноосвободителното движение.

През 1862 г. постъпва като доброволец в Първата българска легия и участва в сраженията за Белградската крепост. Тук се сближава с Васил Левски, Стефан Караджа и Матей Преображенски. След разтурянето на легията и краткия престой в Букурещ, той се отзовава на поканата за работа в книговезницата на Христо Данов в Пловдив. Паралелно с професионалните ангажименти, Христо Иванов участва в борбите срещу гръцкото духовенство и съдейства за освобождението на Левски от Пловдивския затвор. През 1864 г. отваря собствена книговезница, с модерно оборудване, внесено от Гюргево и Букурещ. Под прикритието на книговезката дейност се среща с Раковски, Хаджи Димитър и Касабов и пренася екземпляри от поемата „Горски пътник” в българските земи.

Неговият вечно търсещ и неспокоен дух на бунтар и авантюрист го отвежда в различни страни, където той добива нови познания. През 1865–1866 г. предприема дълго пътуване. След неуспешен опит да замине за Америка, Христо Иванов се установява за известно време в Цариград и Измир. По-късно пътува до Марсилия през Сицилия и Генуа. Неуспешните опити да намери работа го отвеждат до строящия се Суецки канал, до Кайро и Александрия. В Египет работи за кратко време като книговезец. Научавайки за бойните действия на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1867 г., той напуска работа и се отправя за Цариград. От там с група български революционери заминава за Влашко и успява да се установи в Белград.

През 1867 г. постъпва във Втората българска легия и след положени изпити в Белградското военно училище е произведен в чин капрал. Назряващият конфлик между българските легионери и ръководството на академията води до разформироване на доброволческата организация. Христо Иванов, Михаил Греков и Стоян Цанев защитават интересите на българите пред руските емисари. Поредният неуспешен опит за изграждане на единен фронт със съседните балкански държави и последвалото разочарование за българите, довежда до решението за подготовката на революционни действия вътре в страната и създаване на Вътрешната революционна организация.

Близкото приятелство между Васил Левски и Христо Иванов прераства в тясно сътрудничество в полза на отечеството. От 1868 г. последният се посвещава изцяло на революционната борба. Установява се в Русе със задача да организира канали за прехвърляне на нелегална кореспонденция, книжнина, оръжие и революционни дейци между дунавския град и Гюргево.

От 1870 г. Христо Иванов работи като книговезец в Търново и през 1872 г. отваря собствен дюкян. Участва дейно в изграждането на Търновския революционен комитет и укрепване на комитетската мрежа в Търновския край. По нареждане на Васил Левски поема задълженията по изграждането на тайната полиция и тайната поща. Изключителна е заслугата му при организирането на тайния канал за кореспонденцията по направление Търново – Русе – Гюргево – Букурещ. Съвместно с Матей Преображенски придружават Васил Левски при обиколките му в Търновско и Габровско и участват в изграждането на местните комитети.

Като организатор на тайната полиция, той разнася устава в Старозагорско, участва в насилствени актове за набиране на средства от богати българи за нуждите на организацията. През 1872 г. е снабден със специално пълномощно от Васил Левски „да работи за освобождението на милото ни отечество България с всеки българин, който желае да постъпи в народното дело по пределите на уставът”. Посочени са и районите на неговата дейност: Русе, Търново, Стара Загора и Сливен. Продължава делото на Апостола в Търновско и след неговата трагична гибел.

През 1873 г. Христо Иванов открива фабрика за производство на цигарени книжки в Търново. Върху цигарената хартия отпечатва текстове на български и турски език, съдържащи алегорични позиви.

Възрожденският будител участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. След неуспешния му завършек помага на Стефан Стамболов да се прехвърли във Влашко и самият той се установява там по-късно. Взема дейно участие в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Новият революционен орган го определя за помощник на Стефан Стамболов в Троянско във връзка с подготовката за Априлското въстание. Като пълномощник на комитета, той провежда събрания в Троян и Ново село. Снабдява новоселските въстаници с оръжие. По време на Априлското въстание заедно със своята чета участва в сраженията при Зла река, организира отбраната и охраната на Ново село, участва в битката при връх Марагидик.

По време на Руско-турската освободителна война ръководи чета с разузнавателни задачи в помощ на руските войски и охранява със своите другари Ловеч от турски набези.

Впечатляваща е неговата дейност и след Освобождението. Първоначално Христо Иванов се завръща към професията на книговезец и продавач на учебни пособия в Търново. Той обаче не остава безучастен към идеята за национално обединение на разпокъсаните български земи, следствие решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Отново е на първа боева линия при създаването на комитета „Единство” в Търново през 1878 г. и един от учредителите му. През 1880–1881 г. Христо Иванов постъпва на държавна служба като иконом на Образцов чифлик в Русе. Национално освободителните движения продължават да го вълнуват и през 1882 г. той започва да описва спомените си. Поддържа контакти със Захари Стоянов и Стоян Заимов, като им предоставя информация за дейността на Левски и Вътрешната революционна организация. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. старият войвода се включва в организирането на доброволческата чета Раковски –Левски от Търновско, състояща се от 305 души пехотинци. Заедно със своите другари участва при отбраната на Видин.

През 1886 г. се преориентира към книгоиздателска дейност. В печатницата на Киро Тулешков отпечатва комедията на Янко Маринов „Сръбский крал Милан”.

От 1887 г. до 1889 г. е член на Търновския градски общински съвет, през 1890 г. е депутат в VI-тото Обикновено народно събрание като представител на Либералната партия на Стефан Стамболов, а през 1893 г. участва като депутат в работата на IV-тото Велико Народно събрание проведено в Търново. До края на живота си, Христо Иванов поддържа многочленното си семейство от книговезницата и поборническата пенсия, намалявана двукратно въпреки неговите молби до министерския съвет. Българският революционер умира в Търново на 29 януари 1896 г.

Потомците съхраняват историческата памет за съратника на Левски и в знак на признателност към неговото дело през 1984 г. във Велико Търново е издигнат паметник в близост до къщата на ревюлюционера на ул. „Гурко”. Автори на художествения ансамбъл са скулпторът Георги Върлинков и архитекта Косьо Антонов.

До 1991 г. търновският му дом се стопанисва от Историческия музей в града, а по-късно е реституиран в частна собственост. Във фондовете на Търновския музей се съхраняват снимки, вещи и документи на именития възрожденец, които отразяват различни етапи от неговата дейност.

д-р Светла Атанасова – главен уредник

Регионален исторически музей – Велико Търново