Съвременният си облик Павликени дължи на един прелюбопитен факт. До 1877 година селището е с изцяло турско население. По време на Руско-турската освободителна война всички се изселват и няколко месеца е напълно обезлюдено. За да не бъдат съсипани и плячкосани имотите, търновчанинът хаджи Славчо откупува земите от бея и Павликени започва да се заселва с българско население не само от търновския край, но и от Балкана, приема дори и тракийски бежанци. Така истинското културно-просветно възраждане в Павликени започва след 1878 г., а ентусиазмът на първите не е угаснал и до днес. Читалище “Братство” е истинско културно средище в общинския център.
Началото на читалищната дейност датира от далечната 1884 г., когато няколко години след Освобождението неколцина будни българи основават културно-просветното дружество “Ройче”. Сведения за тия първи стъпки са запазени в църковна кондика, където е написано, че на 1 януари 1884 г. в Павликени е основано дружество “Ройче”. На първите четири листа на кондиката е написан уставът, според който целта на дружеството е умственото и нравствено развитие на членовете му и на жителите на Павликени, както и създаването на библиотека. В дружеството първоначално членуват 76 души, които плащат членски внос – някои в пари, но повечето плащали в натура и давали жито.
Идеята за учредяване на дружеството е на будния белочерковски даскал хаджи Стоян Дончев Сейков. Ученик на даскал Бачо Киро, завършил Априловската гимназия, от 1883 г. той става един от първите учители на Павликени. В списъка на учредителите са още свещеник Петко Франгов, както и въстаниците от четата на поп Харитон – Атанас Дончев, Петър Тончев, Тошо Кътев, Иван Марчев, Иван Цвятков и други. Повечето от тях са преселници от Бяла черква и пренасят със себе си духа на революционното село. По примера на белочерковци учредителите на павликенското културно-просветно дружество го нарекли “Ройче”, като символ на “роилите” се нови просветни огнища. С течение на времето изграденото културно дружество се оказва тясно за нарасналите културни стремежи на местното население и жаждата им за духовно и просветно обогатяване.
На 15 декември 1891 г. на общо събрание културно-просветното дружество “Ройче” било преименувано в читалище “Братство”. Десет години по-късно читалището приема нов устав, абонира се за някои списания и вестници, започва да набира фонд от художествена литература. Започва събирането на пари за построяването на нов читалищен дом. Съществена промяна в читалищния живот настъпва през 1907 г., когато е построена сградата на павликенското основно училище и със специално разрешение на Министерството на народното просвещение е направена сцена за представления. Читалищното ръководство чрез подписка сред местното население успява да събере сумата от 4760 лв., които дарява за построяване на сцената. Отделно за декори, пейки и обзавеждане на сцената са събрани 1100 лв.
През 1952 г. е поставено началото на музикалния кръжок в читалище “Братство”, който постепенно прераства в музикална школа, а по-късно и в школа по изкуствата. От 1983 година до сега тя допринася много за естетическото възпитание на подрастващото поколение, развивайки широка дейност и други кръжочни форми, като литературна група, кръжоци по есперанто, археология, чужди езици.
През 1965 г. е открита нова читалищна сграда в Павликени, която и до днес е една от най-представителните и внушителните в общинския градски център.
Сега в читалище “Братство” работи високо мотивиран екип от хора, чийто професионализъм и отдаденост съхраняват читалищните традиции, съчетавайки ги с даденостите на съвременните модерни времена, за да бъде читалището и днес извор на непресъхваща мъдрост и духовни добродетели, съхранени от нашия народ през вековете. В читалището се събира местната литературна група “Цанко Церковски” и дружество на краеведите, занимаващо се с изучаване на историческото минало на Павликенския край.
В павликенското читалище кипи активна културно-масова дейност, разказва секретарят на “Братство” Дарина Митева. Тя е ръководител на самодейния театър. В момента 13 жени и мъже вдъхновено репетират ролите си в Йовковата пиеса “Милионерът”, чиято премиера е насрочена за 18 април. Стремежът е да поставяме само български пиеси, търся постановки с повече роли, за да не връщам желаещите ентусиастки-театрали, разказва Дарина Митева. Павликенчани препълваха читалищния салон при поставянето на “Българи от старо време”, Вазовите “Службогонци”, “Има ли смисъл да утепваме мечката?” на Панчо Панчев, “Дядо Матей преброява звездите” на Николай Люцканов.
Читалищна гордост е и павликенският оркестър “Извор”, който е създаден през 1989 г. и е участвал в международен фестивал в Германия, традиционните надсвирвания в село Стамболово, Хасковско, и е бил първенец за младежки северняшки оркестър. Оркестърът е участвал и в националния фолклорен фестивал “Копривщица – 2000”. Четиримата му щатни оркестранти миналата година имаха изява на живо по Българското национално радио и в държавната телевизия в предаването “Иде нашенската музика”. Към оркестъра има и две солистки – Мая Страшилова и Цветомира Василева. Цвета от есента на миналата година е преподавател по народно пеене в школата по изкуствата към читалището и ръководител на женския народен хор. В този си състав той работи от 1995 г. и има многобройни самостоятелни и съвместни с другите формации концертни изяви.
В края на март оркестър “Извор” със солистките отново имаше изява по БНР. За да има приемственост, в читалището активно работи детският народен хор с ръководител Виолета Петрова.
Духовият оркестър към читалище “Братство” е събрал 15 музиканти – отлични инструменталисти, упорити и трудолюбиви оркестранти, които от създаването на оркестъра и до сега са членове на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Музикантите са в очакване на новия си ръководител Ангел Ангеловски, който е обещал да дава уроци и на децата и младежите, за да запази и предаде традициите на духовата музика в Павликени. Общинският фолклорен празник е една от крупните прояви в Павликенска община, организиран от читалището и провеждан под егидата на кмета. Доказателство, че децата намират в читалище “Братство” своя втори дом, е и клубът за народни хора с ръководител Петя Петрова. Тийнейджърите са направили своя рок банда.
Днес читалището се превръща в център на усвояване, прилагане и развитие на модерните информационни и комуникационни технологии. С изграждането на Интернет центъра в Павликени се даде възможност за широк обществен достъп до интернет услуги, включително на хора в неравностойно социално положение.
Последният голям успех на читалищната дейност е свързан със създаването на Младежки културно-информационен център. Той е направен по проект на програма “Обществен форум” с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Община Павликени.
Какво е читалище без библиотека – празна сграда. Библиотечната дейност в Павликени е от основаването на читалището. Днес по лавиците на библиотеката и в хранилището й са налични около 70 000 тома литература. Към библиотеката по проект функционира и Клуб за ООН. Първата инвентарна книга в читалището е от 1933 г., но в нея срещаме и заглавия на книги и периодични издания, издадени в годините след Освобождението. Запазените книги от стария библиотечен фонд са огледало за работата в миналите години. Впечатлява доброто книговезко изпълнение и задължителната за библиотечните книги подвързия. На много от тях срещаме надпис “подарена от…”, а някои от книгите са издания на самите читалища.
Списък на чакащи за десетки заглавия правят в библиотеката на народно читалище “Братство” в Павликени. Когато дойде редът му, застаналият на опашката за хубава книга читател се известява с sms да дойде в библиотеката и да се сдобие с търсеното четиво. Особено показателен е фактът, че на засилен интерес от страна на почитателите на добрата книга се радват много съвременни български автори. И тук криминалното четиво никога не е оставало без интерес. От младите най-много четат децата до 4 клас. През миналата година читалището е купило за библиотеката от бюджета си 260 тома за 2600 лв. От дарения и по проект са осигурени още към 400 тома. Миналата година кметът Емануил Манолов чете приказки на децата в библиотеката като част от кампанията “Голямото четене”.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив