Анализът на работата на ВТОС показа, че през годината магистратите не са произнесли нито една изцяло оправдателна присъда по наказателно дело. Подобно нещо се случва за първи път в практиката на съда. Доколко то се явява показателно за работата на “винаги печелещата страна” в процеса – прокуратурата и за работата на държавните обвинители в региона, разговаряме с окръжния прокурор Емил Денев. 

– Прокурор Денев, как оценявате изнесените данни на ВТОС за липса на изцяло оправдателни присъди по наказателни дела през миналата година? 
– Прокурорите работиха в изключително сложна обстановка през миналата година, обусловена от влошеното икономическо положение на страната, от една страна, и от друга – завишените изисквания на обществото към съдебната система. От приключените през м. г. наказателни дела във Великотърновския окръжен съд наистина няма изцяло оправдателна присъда, една такава има в ОС – Габрово. Оценката за нашата работа трябва да я даде обществото, но мога да отбележа, че ОП – Велико Търново, получи много добра, дори отлична оценка от Апелативна прокуратура и лично от нейния ръководител Аня Димова. Като административен ръководител, моята собствена оценка напълно се покрива с нейната. Резултатите показват, че прокурорите през изминалия отчетен период са работили професионално и качествено при висока натовареност. Видно е от присъдите, че в нашата работа не е имало неоснователно повдигнати обвинения, което говори за голяма прецизност на наблюдаващите прокурори. Тук е мястото да отбележа, че тези резултати са постигнати при драстично намаляване на всякакви разходи – в това число за материали, телефонни разговори, пробег на автомобили, експертизи…
– Значи ли това, че за прокуратурата са въведени рестриктивни мерки по отношение на разходваните средства? 
– Рестриктивни мерки отдавна са въведени. Максимално се опитваме да правим икономии. Дори за такива неща като незагасени лампи и едностранен печат на хартия. В много трудни условия работят и самите прокурори, които се помещават по трима в кабинет от по 16 кв.м. Там те са принудени да приемат и граждани, следователи, разследващи полицаи, оперативни работници… За служителите нещата стоят още по-тежко, те работят по шестима в кабинет и аз лично изобщо не знам как издържат в такава обстановка. В това отношение искам да благодаря на всички прокурори, следователи и служители за тяхната всеотдайна работа през изминалата година.
– Увеличава ли се броят на образуваните производства и съответно по-натоварени ли бяха прокурорите през изминалата година? 
– През м. г. са били образувани 4126 досъдебни производства, като за 2011 г. те са били 4405. Вижда се, че броят е намалял, но това се дължи на по-голямата прецизност при образуването на производства и избягването на неоснователно образуване на такива. Броят на преписките е запазен, но има повече внесени в съда досъдебни производства. През 2012-а са наблюдавани повече дела, т.е. прокурорите са били по-натоварени в работата си. Значителна положителна промяна има в срока за решаване на преписките. С 14,9 % са се увеличили преписките решени в срок до 3 дена, а до един месец – 1,14 %. От друга страна, намалява броят на решените преписки, в срок над 1 месец. По брой на незабавните производства сме на второ място в страната с 54 броя. Бързите производства са 1147 и в това отношение се нареждаме на трето място в страната след Пловдив и София. Общо сме приключили 1063 броя. 89 % от тях са приключени в 7-дневен срок.
– Какъв е броят на върнатите от съда дела в прокуратурата? Какви са най-честите пропуски в това отношение? 
– През м.г. са върнати 44 броя дела, която обаче съпоставена с над 1500 прокурорски акта, които сме внесли в съда, се явява незначителна. Няма върнати дела със значителен обществен интерес, а що се касае до по-често срещаните пропуски, най-вече са такива допуснати по време на самото разследване. Също така има върнати дела за допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт, технически пропуски или нарушено право на защита. Всички те обаче са отстраними и не са допускани такива грешки, които изцяло да доведат до опорочаване на производството.
– Отчетът на МВР показа забележимо нарастване на незабавните производства в районните прокуратури. Има ли специални инструкции в това отношение и какви са позитивите от този тип производства? 
– Прокуратурата няма инструкции за нито един текст от НК. Законодателят е посочил кога са налице условия за тези производства в НПК, като бързите производства приключват в срок от седем дни, а незабавните – от три дни. Тези разпоредби са императивни и винаги, когато са налице условията, следва производствата да вървят по този ред. Самите процесуални действия отнемат много време на наблюдаващия прокурор и го откъсват от ежедневната му работа, като понякога се получава дори дублиране на дела през деня. От друга страна, така се постига целеният от законодателя ефект за бързо правораздаване.
– Производствата по знакови случаи, като “Недосегаемите”, “Фалшификаторите” и “Бебе във фризера”, не успяха да бъдат приключени и през миналата година. Какво затруднява разследващите органи? 
– Добилите обществен интерес дела “Бебе във фризера”, “Фалшификаторите”, както и някои други без толкова гръмки имена, не са приключили поради непредставени заключения по възложените експертизи. Това е и една от основните причини за забавяне на делата въобще. По отношение на “Фалшификаторите” получихме уверение, че експертизата е готова и предстои да бъде представена и подписана от вещите лица. Очаква се тя да бъде при нас до средата на месец април. По отношение на “Недосегаемите” (разследването срещу бизнесмена Младен Милков, бел.а.) всички експертизи са приключени и предстои конкретизиране на обвинението. За “Бебе във фризера” експертизата не е представена въпреки наложените глоби на вещите лица.
– Има ли проблем със своевременното изготвяне на експертизи по производства и ако да, съществуват ли възможности за неговото разрешаване? 
– По този въпрос следва да се отбележи, че самите вещи лица са много натоварени и нещата не опират само до бързина, но и до качество. Решаването проблема с експертизите изобщо не зависи от прокуратурата – тези заключения са част от доказателствата, събирани в хода на разследването, и ние не можем да го приключим без тях. Но не само те са причина за по-продължително време за решаване на делата. Пречка за бърз процес са и следствените поръчки от държави от ЕС и извън него, множеството свидетели, които трябва да се разпитват, там се сблъскваме с променени адреси, неточни имена… По едно от делата са разпитани над 3000 свидетели, назначени са десетки експертизи, дълго време се издирват хора, които целят осуетяване на наказателно преследване. Пречките понякога са много. Не искам да бягам от отговорността, която носим и самите ние, безспорно е, че има случаи, когато се допускат грешки от разследващия орган или от прокурора. Но съдът е коректив на нашата работа, а резултатите от делата ясно говорят за това, че изключително рядко прокурорите са допускали грешки.
– Преди около седмица главният прокурор Цацаров издаде разпореждане МВР да спре да изнася информация по досъдебни производства. Един от най-фрапантните подобни случаи касаеше разследване на Окръжна прокуратура – В. Търново, т.е. делото за лекарите в Г. Оряховица. Доколко подобни случаи вредят на разследванията и по какъв начин? 
– ОП – Велико Търново, спазва стриктно медийната политика на Прокуратурата на Република България. Това какви данни от делото и кога могат да бъдат изнесени зависи изцяло от преценката на наблюдаващия прокурор. В зависимост от нуждите на разследването той решава дали въобще е полезно изнасянето на информация по делото, или не. Законодателно този въпрос е уреден в чл. 198 в НПК. За нас е важно да информираме обществото не когато има образувано производство, а когато има влязла в сила присъда по обвинителен акт на прокуратурата. Определено с изнасянето на подробности и данни може да се навреди, защото това дава възможност да се формират определени защитни версии, да се изменят показания на свидетели, самият подсъдим да заеме друга позиция на база на информация, която не би следвало да има на този етап. Понякога самото общество се настройва неправилно по отношение на насоката на разследването, а и не би следвало да се задава тон на разследването чрез версии в медиите.
– Усещате ли натиск от предварително формирани обществени очаквания по отношение на случаите по които работите? 
Не бих казал, че усещаме натиск. Прокуратурата не работи по делата с оглед на обществените нагласи, а с оглед на събраните доказателства. Абсолютно недопустимо е делата да се решават на друго основание. Римска поговорка гласи, че когато общественото мнение влезе в залата, правосъдието излиза през прозорците.
– Едно от нещата, които 41-ото НС не успя да реализира, е проектът за нов Наказателен кодекс, за който се водеха много дебати. Бяха ли необходими такива промени? 
– Ние изпълняваме това, което е уредено в закона – бил той добър или лош. Не бих искал да коментирам тази тема, независимо че ние сме пряко засегнати от всички промени, които се правят в НК и НПК. Народното събрание е това, което преценява какви да са законите в държавата, действително би могло да се коригират някои текстове. Считаме, че специално в НПК могат да се направят промени, които да улесняват, а не да утежняват процедурата. По тези въпроси сме дали становища и се надяваме, че ако има изменение на наказателния или процесуалния закон, то ще бъде съобразено с нашите виждания. Мога да дам един пример. Когато се съставят протоколи, например за претърсване и изземване, задължението е в срок от 24 часа те да бъдат представени пред съда да бъдат одобрени. Претърсването е станало в петък вечерта. Разследващият полицай оформя протоколите, дава ги на прокурор, прокурорът трябва да извика деловодител, който да заведе преписката. Трябва да се напише искане, за което трябва да се извика машинописка. Това искане трябва да се депозира в съда. Там деловодител трябва да го оформи. Трябва да се представи на дежурния съдия, който трябва да напише определението с машинописка. Всички тези шест или повече души да се явяват на работа в събота – в извънредно работно време. А съдът може или да го одобри, или не, няма никакво значение дали ще направи това в събота, или в понеделник. Има и много други такива неща.
– Какви ще бъдат приоритетите в работата ви като окръжен прокурор през настоящата година? 
– Най-важният приоритет е да се подобри още качеството на прокурорската работа за свеждане до абсолютен минимум на оправдателните присъди и върнатите дела. Въпреки че, както виждате, той и сега е изключително нисък, но това са двата основни критерия за оценка на работата ни. Друг приоритет е скъсяването на сроковете за разследване, но държа да отбележа, че това не следва да става за сметка на качеството на разследването. Ще се стремим към подобряване на взаимодействието с местните контролни органи и пълно използване на правомощията, които имат по закон. Също така ще продължим практиката на прокуратурата да се самосезира от средствата за масова информация.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. авторът