Кольо Кръстев е роден на 1 октомври 1933 г. Той е един от футболистите, положили началото на възстановения “Етър” в края на 50-те и началото на 60-те години. Името му остава в историята с една от най-знаменитите победи, когато е елиминиран непобедимият тогава ЦСКА в столицата през 1960 г. Кото Кръстев почина през 2010 г. Интервюто с него е правено на 7 декември 2008 г. и се публикува за първи път.
 – Кото, ти си от видинския край, как се озова във Велико Търново и “Етър”?
– Роден съм в гр. Кула, Видински окръг. През 1952 г. бях приет в тогавашния ВИФ (сега НСА) и след като завърших специалност “Футбол”, през 1956 г. бях поканен във Велико Търново, където предстоеше да бъде създаден представителен мъжки отбор на града. Бях назначен за директор на Младежката спортна школа и започнах да играя в местния “Червено знаме”.
 – Точно по това време започва реорганизация в българския футбол – от ведомствения принцип на отборите се преминава към териториалния. Връщат се градските отбори. Как стана това във В. Търново?
– Когато дойдох в “Червено знаме”, в него бяха Донко Долмов и Димитър Байдаков, с които през пролетта на следващата 1957 г. бяхме от възстановителите на ФК “Етър”. В него тагава бяха поканени и 7-8 войници, които по-късно станаха едни от най-добрите и най-известните футболисти, като Йордан Ценов и Петър Харалампиев. Името “Етър” беше възстановено към края на април и началото на май 1957 г. Два-три месеца преди това стартирахме в новосъздадената Северна “Б” група под името на Сборен отбор на Велико Търново.
 – Три години по-късно “Етър” хвърля голямата бомба, като елиминира в София ЦДНА за купата с два твои гола. Помниш ли още подробностите около тях?
– През 1960 г. бяхме направили вече добър отбор, добър колектив, и започнахме с успех участието си в турнира за Купата на Съветската армия. Тогава той беше втори по значимост след републиканското първенство. Победителят представляваше страната в турнира за КНК. Стартирахме с победа 2:0 над “Генерал Заимов” (Сливен). Във втория мач победихме с 1:0 “Балкан” (Габрово), в третия отново бяхме домакини, но ни се падна отбор от “А” група – силният тогава “Локомотив” (Сф). В него тогава играеха националите Иван Димитров, Васил Методиев, Апостол Чачевски, Спиро Дебърски, Никола Котков и вратарят Йордан Йосифов. А ние бяхме във втората половина на класирането в “Б” група. Победихме с 2:1 и отидохме за първи път на четвъртфинал. Но там жребият ни противопостави на шампиона ЦДНА, и то в столицата.
 – Къде се игра мачът?
– На стадион “Раковски”. Ние не се притеснявахме много, защото и да паднем – то ще е от шампиона на България. Първото полувреме завърши 0:0, и двата отбора имахме възможности. До края гол не падна и се стигна до продължения. Още в началото на първото с Васил Симеонов си сменихме местата – той отиде на лявото крило, където дотогава играех, а аз минах в центъра на атаката. Във втората минута той ми центрира отляво топката, аз я намерих с глава и вкарах за 0:1. След гола целият отбор на ЦДНА, включително и централният защитник Манол Манолов – Симолията, се хвърлиха в атака да ни изравняват. След центриране пред нашата врата обаче Йордан Ценов изби топката, Харалампиев я хлъзна с глава, аз я овладях и се откъснах сам от центъра на терена. Вратарят им излезе да ме пресреща, а аз за миг се обръщам назад и гледам – всички футболисти и на двата отбора са спрели да се движат. Публиката млъкна. Аз шутирах от 30-35 метра, прехвърлих вратаря и топката се озова в мрежата – 0:2 и публиката ахна… Домакините почнаха да нападат и две минути преди края Иван Колев вкара почетния гол от явна засада, както отбелязаха на другия ден специалисти и журналисти. Така се класирахме на полуфинал – един голям успех на “Етър”, който никой не очакваше, дори и ние.
 – Дадоха ли ви някаква премия за този огромен успех?
– Дадоха ни след мача една много богата вечеря и по 150 лв. Шефовете дори ни казаха, че ако победим и в следващия мач, ще ни дадат по 300. А ние след три дни трябваше да играем отново в София срещу “Академик”, но за първенството. Но не можахме да победим, завършихме 1:1 и така си останахме с тези от победата над ЦДНА. Това ми остана единствената премия от футбола. Аз по това време бях учител в Строителния техникум – в събота и неделя играем, а от понеделник отново на работа в техникума. За 120 лв. месечна заплата.
Ангел ГАНЦАРОВ