Граждани и Асоциацията на рециклиращата индустрия подозират,
че чрез сепарирането на битовите отпадъци ще се източи Общината

Община Горна Оряховица обяви обществена поръчка за сепариране на битовите отпадъци, преди да бъдат закарани на сметището. Целта е да се намалят огромните отчисления по такса “депониране”, които излизат от джоба на данъкоплатеца, затова, че депото е с изчерпан капацитет, няма регионално сметище, не се рециклира и оползотворява боклукът. Обществената поръчка е с прогнозна стойност от 2,5 млн. лв. за 60 месеца. Крупната сума изостри вниманието на хората от града и в контекста на последното увеличение на такса смет с 30 % и отъняването на семейния портфейл.
Таксата “депониране” беше въведена със законодателни промени през 2010 г. с цел местните власти да бъдат принудени да изграждат сметища, които да отговарят на нормативните изисквания и сепариращи инсталации за събрания боклук, както и да засилят процеса по рециклиране на отпадъците.
Сериозната сума за едва 10 % намаляване на обема на битовата смет, според условията на обществената поръчка, предизвика подозрения у гражданите, бизнеса и Асоциацията на рециклиращата индустрия, че се готви източване на Общината.
Едно от шестте искания, които горнооряховци издигнаха на протестите на 13 март, е за прекратяване на обществената поръчка. От национална гражданска инициатива “За обществен контрол” настояват пред кмета на Г. Оряховица и за: “промяна в принципа, по който се начислява такса смет и за създаване на Консултативен експертен съвет, в който да участват НПО и заинтересовани граждани. При всички поръчки за такива големи суми настояваме да има предварителна широка обществена дискусия. Искаме да бъдат назначени на принципа на гражданска квота доказани експерти в комисиите, където има разпределяне на публични средства. Те трябва да имат блокираща квота за решения, които са в ущърб на обществото”.
Обществената поръчка за боклука се размириса след публикация в пресата, че сепарирането на битовата смет ще се извършва на готовата вече площадка на горнооряховския бизнесмен Стойчо Ненов, която е на границата на старото сметище. Още повече, че в условията на обществената поръчка се посочва, че кандидатът трябва да има площадка на територията на общината, което според бизнеса с боклука е условие за монопол.
Частната площадка, на която Община Г. Оряховица се кани да вози боклука си за сепариране срещу 2,5 млн. лв., е с редица нередности, личи от документите, с които “Янтра ДНЕС” разполага. Предопределената според бизнеса площадка за рециклиране попада в район, отреден според общия устройствен план за лесопарк. В този район е и защитената местност “Божур поляна”. Там е и сметището за битови отпадъци на Г. Оряховица, което е със затихващи функции и ще функционира до изграждането на депото за общините В. Търново, Г. Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец и Стражица. Непосредствено до депото е и историческата местност “Раховец”, включена в проекта за съвместно развитие на туризма между В. Търново, Г. Оряховица и Дряново. Следват няколко процедурни хватки и за площадката се прави отреждане за промишлена дейност. Още по-интересно е решението на РИОСВ от началото на 2011 г. за утвърждаване на проект за фирмена програма за управление на дейностите по отпадъци за въпросния имот. В точка 30 от одобрената таблица е посочено и смесени битови отпадъци. По това време в сила е ОУП и зоната е определена като лесопарк, а имотът е с трайно ползване “други селищни територии”. Не се допускат дейности, които ще доведат до замърсяване на околната среда. Не е и за подценяване, че ОУП е придружен с екологична оценка, където изрично е посочено, че в тази зона не може да има депо за отпадъци и каквито и промишлени дейности, свързани със замърсяване на околната среда.
През декември 2012 г. ОбС Г. Оряховица взема решение № 357, според което кметът на Общината да организира обществената поръчка. В средата на януари т.г. в АОП е обявена обществена поръчка. Тя носи сложното заглавие “Предоставяне на услуги на Община Г. Оряховица по предварително третиране на около 20 000 тона годишно смесени битови отпадъци чрез сепарирането им на инсталация, осигурена от участника, разположена на собствена или наета площадка на територията на Община Горна Оряховица с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план за площадка за третиране на отпадъци, включващо сортиране и отделяне за предаване за последващо оползотворяване на отпадъци, както и рециклиране и оползотворяване на отпадъци след сепарирането”. Четейки текста, дори за непредубедения гражданин, не разбиращ нищо от сложните термини за преработката на боклука и устройство на територия, става ясно, че поръчката е за точно определен терен и че всичко е предварително уредено, но трябва да се спази процедурата.
В момента обществената поръчка за сепарирането на боклука е спряна заради жалбата на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), представлявана от председателя на Управителния съвет Иво Георгиев.
В документа от 15 страници до антимонополната комисия се атакуват критериите за подбор на участниците, изискванията към техническите възможности, изискуемите сертификати, изискванията към площадката на участника, методиката за оценка. В поръчката е посочено, че за 60 месеца на изпълнителя ще бъдат изплатени 2,5 млн. лв. без ДДС за прогнозни 20 000 т отпадъци годишно. Срещу тази колосална сума изпълнителят се задължава да рециклира само 10 % от общото тегло входящ отпадък. По този начин изпълнителят печели веднъж сумата на тон входящ отпадък, втори път от полезните материали, които според условията на поръчката стават негова собственост.
Нещо повече, в чл. 2 от проекта на договор за обществена поръчка е заложен механизъм за корекция на офертната цена за всеки отчетен период съгласно посочена в договора формула. Тя отчита процента на отсортираните отпадъци, като колкото е по-висок този процент, толкова е по-висока цената, заплащана от Общината. По този начин изпълнителят може да получи в пъти по-високо възнаграждение от първоначално уговореното и залегнало в ценовата му оферта. Така колкото е по-висок процентът на отсортирания отпадък, толкова са по-големи финансовите приходи за изпълнителя, защото, от една страна, се коригира цената, заплащана от общината, а от друга страна, по-голямо е количеството на материалите, които остават в собственост на изпълнителя, от които той също може да генерира печалба, е един от мотивите в жалбата до КЗК, спряла поръчката. Според адвокатите на АРИ формулата за корекция на цената е недопустимо от ЗОП, изменение на обявените условия на поръчката и на оферираната от участника цена. Поръчката не се финансира с европейски средства, а с общински.
Друг порочен аспект на поръчката е, че в нея се посочва подробно технологията. На кратко има 3 етапа: приемане, ръчна сепарация и пресоване, балиране, съхранение, предаване за депониране. Всъщност цел на Общината трябва да бъде гаранция за висок процент рециклиране и редуциране на отпадъците за депониране, а не определена технология. Посочената технология на ръчна сепарация е най-елементарният метод за това и изпълнителят ще поеме задължение да рециклира минимум 10 % от теглото на боклука. АРИ е категорична, че съществуват и се използват много по-иновативните методи за третиране и рециклиране, които са в състояние да гарантират много по-нисък процент изходен отпадък за депониране, което ще намали разходите на Общината по транспорт и отчисленията по такса “депониране”. Всъщност Общината би следвало да има интерес да постави високи условия, а участникът да намери най-добрата технология за тяхното постигане. Описването на точно определена технология ограничава участниците.
В обществена поръчка съвсем съзнателно е посочено в “Технически спецификации”, че транспортът на негодните за повторна употреба отпадъци се транспортират до депо за сметка на изпълнителя, което до тук звучи адекватно. Но после се посочва, че в случай, че се построи регионално депо (което вече се случва), транспортирането ще се поема от Общината.
Така допълнително над въпросните 2,5 млн. лв. Общината, т.е. данъкоплатците, поема разходите за транспорт до сепариращата инсталация, за депониране на негодния боклук и транспорта на отпадъците до регионалното депо, когато то бъде завършено.
По отношение на изискуемите няколко сертификата, от АРИ коментират в жалбата си до КЗК, че Сертификат ISО 9001-2008 (управление на качеството), ISО 14001-2004 (управление на околната среда), ОНSАS-1 8001 (безопасни условия на труд) – не са задължителни според действащото законодателство. Те важат за конкретен обект и нямат отношение към бъдещата сепарираща инсталация, която ще трябва да бъде сертифицирана отделно след преминаване на одит.
Здравка МАСЛЯНКОВА