За 12 години само 2780 души са декларирали отказ
да станат дарители на органи след смъртта си

По последни данни от 26 октомври 2016 г. на Агенцията по трансплантации 1094 българи чакат за трансплантация. От тях 998 за бъбрек, 43 за черен дроб, 27 за сърце, 16 за бял дроб, 9 за панкреас и 1 за тънко черво. До тази дата са извършени 24 трансплантации на бъбрек, 5 на сърце и 8 на черен дроб. Или общо 37 души са получили нов орган. За миналата година трансплантациите на тези органи са 74, а за по-миналата – 79. Ясно е, че донорството намалява и до края на годината остават само два месеца, през които едва ли трансплантолозите ще стигнат броя на миналогодишните присаждания на органи у нас.
Няма как да не си признаем, че страната ни е на опашката, дори на последно място в Европа по трансплантации. У нас има 30 бази по донорство, но едва една трета работят активно. Преди дни завърши Националната седмицата по донорство, но само няколко областни болници в провинцията проведоха информационна кампания и различни инициативи.
Но за проблемите и начините за справяне с тях разговаряме с д-р Марияна Симеонова, директор на Агенцията по трансплантации, която беше гост във В. Търново по време на награждаването на три семейства на донори, изпаднали в мозъчна смърт в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Срещата беше част от местните инициативи в Седмицата на донорството.

– Д-р Симеонова, какво не ни достига, защо сме на опашката по донорство в Европа. В същото време вие твърдите, че имаме много добри лекари по трансплантация.
– Преди три години ние направихме анализ на ситуацията у нас и като причини за много ниската честота на донорството бяха отчетени нежеланието на българите да даряват. А втората причина беше, че лекарите не работят в тази насока. Но първият мит вече го разбихме, че българинът не дарява, защото се оказа, че той не е информиран. А донорството е много сериозна тема и включва медицина, етика, религия и др. Няма как хората да даряват в един много труден момент, преди да са чули това какво е донорство, как се случва, какво е мозъчна смърт, каква е разликата между нея и кома и защо в единия случай има шанс човек да оцелее, а в другия вече е починал.
Да, наистина имаме 30 донорски бази, но само 10 от тях работят, сред които и великотърновската болница. Трябва да се развият и останалите. Има и много добри лекари в интензивните отделения и реанимациите, а те са малко и трябва да дават извънредни дежурства. Сестрите също са натоварени, а те са част от екипа. С една дума липсват кадри като брой. Това, което направи Агенцията, за да помогне, е, че се включва при организиране на транспорта на донорите, в осигуряването на по-специфични изследвания и др. Освен това разширихме критериите за донорство и възрастта вече не е ограничаващ фактор, важно е качеството на органите. Имаме жена на 72 г., която дари бъбреци, от мъж на 57 г. пък имаме трансплантирано сърце. Медицината се развива и има все по-добри начини за диагностика.
– В последно време много се дискутира дали да не се даде възможност на хората преживе да заявят съгласие за донорство. Сега е валидна системата за несъгласие, тоест, ако човек преживе не е заявил нежелание да дари, тогава да е потенциален донор. Това съгласие дали няма да засили трансплантациите?
– В момента у нас човек има право да заяви несъгласие преживе. За 12 години от 8 млн. българи отказ да станат дарители на органи след смъртта си са декларирали 2780 души. Тази воля може да се регистрира чрез личните лекари или чрез общината, където хората живеят. Българинът не е по-различен от другите народи. Много хора искат да дарят, но не желаят предварително да го записват. Категорично съм убедена, че ако променим закона, всеки да заяви предварително “да”, това не е по-добър вариант. Донорството е дарителство и хората имат право да вземат своето решение. Със закон добър човек не се става. Това го показва и световната практика. Хърватска и Испания, които са водещи в света по трансплантации, имат абсолютно същия закон като в България. Но бихме могли да дискутираме темата, защото последните седмици има запитвания в Агенцията от млади и по-възрастни хора как може преживе да се заяви готовност за донорство след смъртта. Това няма как да се случи. Смятам, че Законът за трансплантациите е най-добрият закон, защото той разчита на взаимопомощ, съпричастност, доброта.
– Около донорството винаги има спекулации и съмнения за корупция. Хората смятат, че се продават органите, не вярват на заключението на лекарите, търсят второ лекарско мнение, до последно се надяват да стане чудо, искат роднините им да почиват в мир. Дори се съмняват дали не е оставен умишлено болният да умре, за да стане донор. Как ще разсеете тези съмнения? От друга страна, за съжаление, стават толкова много катастрофи със смъртни случаи.
– Много хора умират при катастрофи или от заболявания, но ако те не изпаднат в мозъчна смърт, не могат да дарят органи. В целия процес от установяване на мозъчната смърт и протоколите, които следват, участват над 70 души. Това е много голям труд и огромен контрол. Но винаги трябва да обясняваме на близките, че в хода на лечението е направено всичко, с което разполага медицината, животът да бъде спасен. Когато все пак настъпи мозъчна смърт, има няколко начина за нейното доказване, които са абсолютно сигурни. Изследванията се повтарят в последователност, има комисия от различни медицински специалности. Изключително трудно се поддържа животът на починал човек, а после може да се установят и заболявания, които той не е подозирал. А ние не трябва да пренесем болест при трансплантацията. Понякога се случва дори близките да дадат съгласие за донорство, а сърцето да не може да бъде поддържано с медикаменти дори няколко часа. Много сложен е процесът и ако тези лекари не са поддържани от директорите на болниците, трудно ще се справят. За последните три години у нас са трансплантирани 225 души и това е благодарение на медиците от болници в страната.
Когато лекарят е координатор по донорство, той съобщава в Агенцията по трансплантация, че има пациент с доказана мозъчна смърт. Тогава се проверява при нас дали човекът е заявил преживе, че не иска да бъде донор. Ако е така, процедурата по донорство се прекратява. Когато няма несъгласие, искаме съгласието на близките.
– Има ли шанс у нас да бъде разрешено кръстосаното донорство, което в други държави е рутинна операция? Сега нуждаещи се от трансплантация българи ходят най-близо в Турция. Може ли да се спести това?
– Трябва да се направи промяна в Закона за трансплантациите. Смятам, че със сигурност това ще се случи у нас и по темата вече работихме с юристи по медицинско право. При нас живото роднинско донорство е разрешено и при кръстосания модел се изисква една родствена двойка да размени органи с непозната двойка с аналогичен проблем, когато се установи съвместимост донор – реципиент. Но има много допълнителни условия, които могат да спънат нещата. А те са – единият дарител от едната двойка да е доста по-млад от втория дарител от другата двойка, да има анонимност на двойките, трансплантациите да бъдат изпълнени едновременно. Не зная дали до Нова година ще бъде прието кръстосаното донорство у нас, но отново трябва да се съберем трансплантолози, юристи, нефролози, хепатолози, имунолози, за да изчистим нашето предложение и да го внесем за обсъждане.
– А няма ли опасност кръстосаното донорство да се превърне в търговия на органи, защото всеки може да си доведе донор?
– Винаги има риск, но в случая, когато родителите искат да спасят своето дете, като му дарят бъбрек, или брат, или сестра, те могат да го направят. Това ще помогне родителите да не пътуват в други държави, където кръстосаното донорство е разрешено, а също и да разчитат на българските лекари за последващ контрол след трансплантацията. Ще се спестят и доста разходи на семейството.
– Все още България е асоцииран, а не пълноправен член на “Евротрансплант”. Това ограничава ли ни при разменянето на органи между държавите?
– Равноправни в “Евротрансплант” са само държави, които имат самодостатъчност – задоволяване на нуждите от донори в самата страна. Ние все още не сме достигнали нивото на 10 донора на 1 млн. души. Но от 2014 г. българи, при които такава трансплантация у нас не се извършва, вече са включени в листата на чакащи в други европейски страни. Например, ние не трансплантираме бял дроб и черва. Вече имаме четирима млади българи с присаден бял дроб в чужбина, а органите са дарени именно от страни от “Евротрансплант”. От своя страна България също е спасила няколко души в чужбина.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ