Д-р Милена Узунова и д-р Силвия Анастасова не класират парите
на първо място, за двете щастието е да помагат на хората

Две млади лекарки от 3 години специализират гастроентерология в отделението на д-р Яна Колева при МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” и мечтаят да работят във Велико Търново. И двете са родени в старата столица, учили са в Математическата гимназия и след това са завършили медицина в Плевенския медицински университет. Съдбата отново ги събира заедно да специализират, а после и да лекуват болните на великотърновската гастроентерология. И двете смятат, че на младите лекари у нас трябва да бъде осигурена база за развитие и добро заплащане, за да не заминават на работа в чужбина. Като хоби лекарките отчитат, че обичат разходките в природата, където си почиват и релаксират. Макар парите да са важен фактор за по-добър статус, какъвто подобава на един лекар, специализантките не класират средствата на първо място. За двете щастието е да помагат на хората. Тежко е много, когато болестта е победила и медицината е безсилна, в един глас признават д-р Милена Узунова и д-р Силвия Анастасова.
Младите лекарки отчитат още голямата бумащина за специализантите и честите промени в наредбите, които ги затормозяват, и това трябва да се промени. Вместо да остава повече време за прегледи и разговори с пациентите, докторите трябва да пишат и да се стресират да не пропуснат нещо. Когато имат нощни дежурства, лекарките покриват и спешните случаи в Първо вътрешно отделение, хемодиализата и са на разположение на Спешното отделение. Случва се и да тичат нощем по коридорите, когато има повече спешни случаи, да взимат бързи решения, отговорността е голяма. И двете са наясно, че ученето няма да приключи с взимането на специализацията след една година, тъй като медицината непрекъснато се развива и трябва да са в крак с новостите. Като пример Милена и Силвия дават заболяването хепатит С, което преди години е криело твърде много неизвестни. Днес болестта се лекува чрез модерна терапия с висок процент на излекуване. През великотърновската гастроентерология минават такива пациенти. Друг е въпросът, че протоколите им за лекарствата чакат одобрението на НЗОК дълго време.

Д-р Узунова:
“Още на 6 години реших, че трябва да стана лекар”
Когато Милена била на 6 години, баба ѝ, която се грижила много за нея, се разболяла и починала, а лекарите заявили, че нищо повече не може да се направи. Тези думи се запечатали в главата на детето и то си казало, че ще стане лекар, за да може да помага на хората да не умират. Тази мечта се затвърдила в Математическата гимназия, където Милена изучавала по-подробно химия и биология. Вече нямало никакво съмнение, че ще следва медицина. Тя е първият лекар във фамилията.
Според д-р Узунова няма трудни медицински специалности и когато нещо се учи с желание, няма как да не стане. Така отговаря тя на въпроса защо е избрала гастроентерология, която е тежка наука. Обяснява, че във великотърновската болница е провеждала всичките си държавни стажове като студентка и още тогава д-р Колева я запалила по гастроентерологията. Тя беше като светлина в тази специалност, допълва Милена. И посочва, че по време на тази специализация ходи по няколко пъти в годината и на стаж в софийски болници.
Искам да работя във Велико Търново, родината ни е страхотна, не искам да я напускам, категорична е д-р Узунова. Старата столица е много хубав град, като започнах специализация в болницата, попаднах на хубав колектив. Благодарение на шефката на гастроентерологията с голямо желание навлязох в тази специалност, твърди младата лекарка. Според нея гастроентерологията е много интересна и отговорна специалност. Всеки ден се научава по нещо ново, затвърждава се и лекарят се чувства все по-сигурен. Лекува младежи след 18 години и такива до дълбока старост. За съжаление все повече млади хора страдат от гастроентерологични проблеми.
Д-р Узунова отчита, че храненето е много важно в ежедневието на хората, а задачата на гастроентеролога в случая е да научи пациентите как да се хранят правилно. Прясно приготвената храна е отговорен и важен фактор за здравето на целия организъм.
Милена добавя, че преди да влезе в гастроентерологията, е работила една година в спешното отделение на болницата. Този опит сега много ѝ помага, когато се налага да взима спешни решения, за да бъде спасен животът на болния.

Д-р Анастасова:
“Щастието се крие не само в
семейството, но и в професионалните успехи”
Д-р Силвия Анастасова започнала в отделението на д-р Колева, защото там имало свободно място. Независимо от това, младата лекарка обяснява, че се е насочила към гастроентерологията, понеже има много общи неща с хирургията, която ѝ била любима специалност като студентка. Уточнява, че все пак хирургията е тежък профил за една жена. Още в началото на специализацията, харесала гастрoентерологията заради ендоскопските похвати, докато други специалности имат само чисто терапевтични методи. Преди три години се открило свободно място именно при д-р Яна Колева. Тогава си казах, защо пък да не специализирам гастроентерология, която все повече ми харесва, казва младата лекарка. Като студентка винаги е имала интерес и високи оценки по тази специалност. По принцип работата на гастроентеролозите и хирурзите е тясно свързана. Преди да легнат на операционната маса, пациентите най-често минават през отделението на д-р Колева.
Д-р Анастасова има медицинска жилка, майка ѝ дълги години е работила в ушното отделение на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, което преди 5-6 г. беше закрито. Лечението на ушите, носа и гърлото се пренесе от болницата в частните кабинети на специалистите от доболничната помощ. Още от 3-4-годишна, малката Силвия ходила често на работа с майка си, познавала всички лекари и сестри и оттогава именно се породил интересът към медицината. Сега майка ѝ работи в Гърция, но пред д-р Анастасова не стои въпросът да замине за чужбина като нея. Тя иска да си остане във В. Търново.
Според Силвия човек не може да е щастлив единствено със семейството си, щастието се допълва и с професионалните успехи. Въпреки нощните дежурства, когато лекарят носи още по-голяма отговорност и за болни в други отделения, удовлетворението, че си помогнал, се прибавя пак към щастието.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел Йорданов