В истински празник за почитателите на джаза във Велико Търново се превърна концертът на музикантите от Фестивалният военен духов оркестър при НВУ “Васил Левски” и Военен Биг Бенд – Стара Загора. Двете формации свириха заедно на сцената на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”. Пищният спектакъл беше посветен на празника на старата столица 22 март.
В ролята на солист на Биг бенда блесна Милица Гладнишка, известна от театралната сцена и от телевизионния екран. Любимката на зрителите пее с всички големи джазови формации в страната, а на търновска сцена заедно с оркестъра от Стара Загора изпълни емблематични джаз теми и стандарти.
Търновци аплодираха и изключителния млад вокал Цветомир Цанков, както и известния тромпетист и застъпник на българската джаз култура Венци Благоев.
Търновската линия беше подчертана с участието на големия български тромпетист Йордан Капитанов. Той е музицирал на всички издания на паметната Мелодия на годината. Неделима част от Бенда е и Роял дикси бенд – Велико Търново, както и познатият търновски джазмен Румен Халачев.
Велико Търново е родно място и на диригента на формацията от Стара Загора капитан Цветомир Василев. Само преди година и половина той създаде първия в страната Военен биг бенд. За съвсем кратко време музикантите под пагони успяха да се наложат на българската джаз сцена. Те вече са свирили с почти всички известни джаз изпълнители у нас.

Капитан Василев се занимава с музика от съвсем малък. Започнал е с уроци по пиано при преподавателката Сийка Попова. След това е продължил със занимания по обой в Детската музикална школа в старата столица, а негов водещ преподавател там е бил Димитър Краев. Възпитаник е на Военното музикално училище в София. През годините е свирил в Гвардейския представителен оркестър, във военния оркестър на Велико Търново, в Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”. След това кариерата му продължава като диригент на военната формация в Казанлък и в Стара Загора.

Капитан Цветомир Василев, диригент на първия военен биг бенд в България:

“Младите хора се наситиха на другата
музика и започнаха да слушат джаз”

– Кап. Василев, как създадохте военния биг бенд?
– Биг бендът беше голяма моя мечта, която преди година и половина успях да осъществя. Специално за Международния фестивал на духовите оркестри във Велико Търново създадохме сборна формация. Тя обединява военните оркестри на НВУ “Васил Левски” и на Стара Загора. Заедно сме участвали в различни фестивали в цяла Европа, а на тях винаги свиреха военни биг бендове. Така у мен се породи желанието някога и в България да се създаде такъв бенд. По време на Дикси джаз феста във Велико Търново през 2011 г. се запознах с Венци Благоев и заедно решихме да направим общ проект. След първоначалните усилия събрахме нотен материал и излязохме в Стара Загора за коледен концерт във формат биг бенд. Това много се хареса на публиката, а и на колеги музиканти. Така решихме да продължим. Важно е да се знае, че нашият проект носи името “Венцислав Благоев – тромпет, Военен биг бенд – Стара Загора и приятели”. Приятелите са колегите от Роял Дикси бенд във Велико Търново.
– Къде са пресечните точки на военната музика с джаза?
– Те са безкрайно различни. Военният оркестър изпълнява музика от всички жанрове, като започнем от военните ритуали и нашите военни маршове до класически произведения, адаптирани за духов оркестър и по-малко джаз. Най-хубавото е, че отскоро в България тази музика търпи голямо развитие. Получава огромна подкрепа и от младите хора, които все повече го слушат. Това беше една интересна ниша, в която ние решихме да се представяме. Като първи военен биг бенд вече извоювахме сериозни позиции. Мога да твърдя, че сме една от формациите, които са много добре приети на всички сцени в България.
– Как да си обясним този интерес на младите хора към джаза?
– Те се наситиха на всякакви други жанрове и като всички млади хора търсят нещо ново, а тази музика е изключително заразяваща. Тя е писана за танци и купон. Нейната настройка и сугестика, която предава на хората, е изключително ярка и много жизнена.
– А вас с какво ви привлича джазът?
– Аз съм любител на джаза от съвсем малък. Това е моята музика. Това слушам вкъщи, това слушам и на работа. Но най-много се радвам, че мога да работя с млади хора от военния оркестър в Стара Загора. Те също харесаха тази музика, така че заедно работим с огромно удоволствие. Вече изпълняваме доста произведения заедно, а това, че вече сме свирили на една сцена с най-известните български изпълнители, а и чужденци, показва, че усилията ни си струват.
– Помните ли как открихте тази музика?
– Спомням си, че през 1985 г. с един приятел отидохме на джаз форум Русе. Организираше го великият български саксофонист Петър Петров, светла му памет. В културния дом в града нямаше билети, затова влязохме през гримьорната на Йелдъз Ибрахимова, тогава все още Сузана Ерова, и младият тогава кавалджия Теодосий Спасов. Те много се зарадваха, че деца от Велико Търново специално са отишли да слушат джаз. Това е невероятно преживяване в моя живот, което никога няма да забравя. Оттогава тази музика остана в мен и ми е любима.
– С кого все още мечтаете да свирите на една сцена? 
– Не смея да мечтая, но нещата се случват по най-добрия начин. Най-хубавото е, че всички колеги ни приемат с огромна любов. Впечатлен съм от толерантните отношения между джаз музикантите в България. Подготвяме и редица нови проекти с интересни имена в джаза, които обаче засега ще запазя в тайна.
– Раздавате се максимално на сцената. Как се готвите за един концерт?
– Трябва да има много емоция на сцената, а тя да се предава между диригента и музикантите. Още по-важно е цялата тази колаборация да достигне до публиката. Старая се винаги да създавам и придавам положителна енергия на колегите, за да може да свирят с много настроение на сцената.
– Вие сте идеен съмишленик на Дикси джаз фестивала във Велико Търново. Как може да се развива този форум? 
– Светла му памет на Жоро Попов, който създаде този фестивал. С новия председател на фондацията работим изключително успешно, обменяме идеи, избираме солисти. Това лято заедно с военния брас бенд ще свирим на фестивала. Щастлив съм, че това събитие се случва в моя роден град. Търново и джаз, невероятно компилация. Атмосферата на паметника “Асеневци” е уникална, няма друга сцена с толкова красива гледка. Всички солисти, които са участвали във фестивала досега споделят, че емоцията да свирят там и зад гърба им да бъде Велико Търново е страхотна. Много важен е и звукът, а за него се грижи търновска фирма, която наистина прави чудеса.
Този форум има място в културния календар на старата столица. Той ще продължи да се налага на музикалната сцена, защото всяка година се канят различни изпълнители от чужбина и все по-известни български имена. А и не бива да забравяме, че в Търново има много млади хора и студенти, които с емоция приемат всяко издание на фестивала.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив