60 % от българите имат хронична венозна патология, но малко търсят специалист

– Д-р Григоров, в горещините много хора се оплакват от подути крайници, особено краката. Това болест ли е, или не?
– Отоците на краката много често са сигнал за болест, но трябва да се раздели патологията на артериална и венозна. Първата се засилва повече през зимата, защото тогава артериите се свиват допълнително от студа. През лятото пък венозните съдове се разширяват и това води до оток на долните крайници особено в горещините.
– От коя част на краката започват отоците?
– Отокът започва от ходилото и може да засегне целия крайник. Но най-често се касае за хроничната венозна недостатъчност, която се разделя на остра – със запушване на вените, и хронична, включваща разширените вени, постфлебитния синдром и вродените аномалии. Това е новата концепция именно за хроничната венозна недостатъчност. Тя се определя в шест степени и започва от нулева, когато човек има оток, сърбеж или мравучкане, до най-тежката шеста степен с активни язви. В третата степен обикновено се получават разширените вени, те са видими.

Един оток не бива да се свързва само с разширените вени

Първо трябва да се уточни дали с оток са засегнати двата крайника. След това се търси дали има сърдечна, или бъбречна патология. Най-често тежката сърдечна недостатъчност дава отоци на краката, затова пациентите задължително трябва да се изпращат и на кардиолог, за да се оцени функцията на сърцето. Но не болният да бъде прегледан само със слушалка, а да се направи ехокардиография. Някой път след това излизат невероятни патологии. В крайна сметка лекарят трябва да реши откъде точно идва проблемът, а не да лекува само симптоматиката. Затова, ако има отоци по краката, трябва да се потърси личният лекар, който да насочи пациента към специалист. Малко са хората, които решават сами да потърсят съдов хирург. Обикновено млади дами, които имат малки разширени венички, не търсят лекар, а козметик, тъй като смятат, че тези промени на краката ги загрозяват. Но в зряла възраст обезателно трябва да се търси съдов хирург. В крайна сметка характерът на един оток на долните крайници може да се дължи на няколко причини – венозен застой, лимфен застой и сърдечен застой. Има пациенти, които идват в отделението с такъв оток на крака, че той се е напукал вече и тече лимфа. Но аз няма как да кажа веднага откъде идва проблемът само с един поглед. Не живеем още в 19 век, когато нямаше съвременна апаратура. Сега има цветен доплер, който е съпоставим с венозната флебография (контрастно изследване на вените). Това е златният стандарт, но в ръцете на опитен лекар. Затова аз не си позволявам да давам диагноза, без да съм направил изследването цветна доплерова сонография.
60 процента от българите имат венозна патология, но много малко от тях се обръщат към лекар.
При ръцете също се среща венозна недостатъчност, но преди това трябва да се направят задълбочени изследвания. Голям процент от острата венозна патология се дължи на паранеопластичен процес. Имах три пациентки, лекувани за пневмония, без да имат това заболяване. Накрая се оказа, че при едната открихме запушване на вътрешната сънна вена. Беше открита рядка форма на туберкулоза.
– Отоци могат ли да се получат при заболявания на артериите?
– Да, при хроничната артериална недостатъчност, и то в крайния четвърти стадий. Казват се “гладни отоци”. Когато няма кръвоснабдяване в крайника, се получава оток. Обикновено има болка и пациентите си слагат краката да висят, защото тогава по-малко ги боли.
– Какво представляват разширените вени и кои са рисковите фактори?
– Разширените вени са ненормални разширения по хода на повърхностните вени, забелязващи се и с просто око. Причината за разширяването е слабост на стените на кръвоносните съдове, които се унаследяват. Това е обща слабост на съединителната тъкан на организма, която не издържа натоварванията. Постепенно стените стават податливи и се получава разширяване на вените. Разбира се, за появата им от голямо значение е и клапният механизъм, който регулира потока на кръвта от краката към белия дроб и сърцето, по който път венозната кръв се обогатява с кислород и се включва отново в общата циркулация. Когато клапите не работят нормално и пропускат кръвта, а това зависи от начина на живот, работата, пол, възраст, обездвижване, затлъстяване и придружаващи заболявания, се повишава налягането във венозната система. Самата кръв застоява дистално под коленете и това повишава допълнително налягането във вената. Но тя има определен компенсаторен капацитет. Тогава налягането става толкова голямо, че се променя спрямо налягането извън венозната система. По чисто физически закони водата в кръвта започва да излиза в междусъдовото пространство. Така се получава отокът. Когато пациентът започне да се движи активно, това налягане във венозната система пада драстично, защото мускулите се съкращават. Обратно, ако се застоява, се отключва механизмът за разширяване на вените.Като седим, е разумно краката да заемат такава поза, че насъбралата се венозна кръв да се върне обратно в циркулацията.

Дългото седене пред компютрите е фактор, който създава риск за разширени вени

Други възпалителни процеси също могат да окажат влияние върху промените на венозните стени и оттам да повишат възможността за тромбоза, варикофлебити на дълбоката и повърхностната венозни системи, които могат да доведат до разрушаване на клапите, задълбочаване на венозния застой и създаването на хронична форма на венозна болест.
Усложненията на разширените вени могат да доведат до фатален изход. В случаите на дълбока венозна тромбоза съсиреци могат да стигнат до белия дроб и човек да умре моментално от белодробна емболия.
От друга страна, варикозните язви са тежко инвалидизиращо усложнение, които се лекуват много трудно. Целта е да не се стига до тези фази на заболяването, като още в началото на хроничната венозна болест се потърси лекар.
Терапията на разширените вени може да бъде консервативна, оперативна и междинна – склеротерапия, но това решава лекарят.
При терапия на разширените вени ендоваскуларното лечение е най-модерно, както и при хроничната артериална недостатъчност. Съществуват нови щадящи методи като ендовенозната аблация – лазерна или радиофреквентна, но пациентът трябва да отговаря на определени условия. За съжаление новите методики здравната каса не ги заплаща.
Що се отнася до консервативната терапия, на първо място е медикаментът “Диосмин” с добър общ и локален ефект. На второ място е “Ендотелонът”, който се произвежда от семена на грозде. Той няма аналог и подпомага лимфния дренаж. Много важно е към пациента да се прилага мултидисциплинарен подход. Но разковничето да нямаме усложнения на вените е ранната диагностика и профилактика със съвременна апаратура. Хора, които са рискови за разширени вени, трябва да търсят начин да повдигнат краката си, когато седят. Това създава условия насъбралата се кръв да се дренира обратно в кръвообращението. Употребата на орални контрацептиви също е риск за венозен застой и увеличаване на тромбогенността на вените в дълбоката венозна система. Освен това приемът на течности е задължителен, поне 2 литра дневно. Всички жизнени процеси в организма се извършват във водна среда. Когато пием вода редовно, се избягват тромбозите и обазуване на камъни в жлъчката, пикочния мехур и бъбреците.
Избягвайте топлината и горещината на плажа, която разширява вените, правете студен душ, който стимулира венозната функция. Жените да носят ток на обувките от 3 до 5 см. С по-нисък и без ток, такива обувки са вредни за вените. Дрехите да бъдат свободни, за да не пречат на венозния рефлукс.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторът