70 000 лв. за археологически проучвания на седем знакови обекта във В. Търново и региона отпускат от Министерството на културата тази година. Средствата за археология са предоставени на четири институции – на Националния археологически институт при БАН, на музеите в старата столица, Свищов и Г. Оряховица.

С общо 35 000 лв. ще бъдат подпомогнати разкопките на четири, където копаят специалисти от Регионалния исторически музей във В. Търново. 10 000 лв. са за  един от обектите в Никополис ад Иструм, на който работи д-р Иван Църов. Директорът на музея изследва водоснабдяването на римския град и разкрива водоразпределителната кула. Имам готовност т. г. да приключа обекта, защото вече има проект за консервация, реставрация и социализация на водния резервоар. Той е изработен от арх. Драгомир Драганов, а за реализацията му може да се търси финансиране по различни програми. Много се надявам трасето за магистрала “Хемус” наистина да мине близо Николопис ад Иструм и Никюп. Така римският град ще стане много посещавано място от туристите, сподели археологът.

Разкопки в Николопис ад Иструм ще има и на още един обект, който проучва доц. Павлина Владкова. От няколко години тя разкрива обществена сграда в центъра на римския град, която определи като “античното данъчно”. От 1 август доц. Владкова ще ръководи експедицията от доброволци, която се организира от кметицата на Никюп Йорданка Атанасова. Те няма да получават заплата за труда си, дори сами ще финансират спането и прехраната.

10 000 лв. за третия сезон на своите проучвания на новия Богодичен манастир под крепостта “Царевец” във В. Търново от МК ще получи проф. Хитко Вачев. Предишните два сезона той откри средновековен храм и погребение на висш духовник. Още 15 000 лв. за разкопките са предоставили под формата на дарение от софийската фирма “Електроенергиен системен оператор” ЕАД. Това е първата крупна сума, която получава музеят за разкопки от частни дарители.

8 000 лв. за проучвания на праисторическото селище край Петко Каравелово ще получи Александър Чохаджиев. На мястото, което само до преди 6 г. беше обект на иманярски набези, той разкри две големи двуетажни жилища. В началото на юли археологът ще започне работа в другото праисторическо селище – могилата край Хотница. Експедицията там се финансира съвместно от музея и ВТУ. Тя е част от задължителната практика на първокурсниците по праистория. Ръководители на разкопките са доц. д-р Стефан Чохаджиев от ВТУ и Чохаджиев младши, като представител на РИМ.

Тази година ще има проучвания и на третия праисторически обект в региона в местността Смърдеш край Джулюница, където от години копае Недко Еленски. Неговият обект е включен в международен проект заедно с още два обекта в Йордания, два в Северна Сирия и един в Югозападна Анталия, той не получи субсидия от министерство. Учени от Института по праистория и протоистория в Кьолн потвърдиха, че археологът е откривател на най-старото погребение на Балканите. За разкопки Недко Еленски получава от МК 7000 лв.

Разкопки ще има и на крепостта “Трапезица”, но пари са отпуснати само за един  обект. 10 000 лв. ще получи проф. Константин Тотев от търновския филиал на НАИ с музей при БАН, който ще работи в северния сектор.

Министерството отпуска 20 000 лв. за римския град Нове, а средствата са за двата български екипа – от Историческия музей в Свищов и НАИ при БАН. Новият сезон там ще започне на 15 юни с полска експедиция.

5000 лв. дава министерството на Историческия музей в Г. Оряховица за разкопки в крепостта “Ряховец”. Ръководител на екипа е археологът Илиян Петракиев.

Златина ДИМИТРОВА