Ивайло Иванов е изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане от 2009 г. Преди това е бил неин заместник-директор. Завършил е “Финанси и кредит” в Свищовската стопанска академия през 1998 г., а 5 години по-късно започва работа в АСП като главен счетоводител. В Агенцията е заемал и други ръководни финансови длъжности.
В сряда Ивайло Иванов посети великотърновския дом “Пеньо и Мария Велкови”, където се запозна с хода на деинституционализацията. В Дома вече се изградени два центъра за настаняване от семеен тип, в които живеят 16 деца. Иванов даде много добра оценка на работата на възпитателите и похвали партньорството им с неправителствени организации.

– Г-н Иванов, тази година увеличихте бюджетите на домовете с 10 %. Смятате ли, че допълнителните средства ще са достатъчни за издръжката им? 
– Тази година са осигурени допълнително 16,9 млн. лв. или общо средствата са 169 млн. лв. Надяваме се домовете да се справят с тези пари, а и да не забравяме, че броят им намалява, тъй като изпълняваме проекти за деинституционализация. Работим добре с неправителствени организации и Велико Търново е добър пример за това. Благодарение на съвместната работа резултатите във възпитанието са по-добри. Наистина децата в “Пеньо и Мария Велкови” изглеждат щастливи и аз съм възхитен от тях. Освен това те са талантливи певци и танцьори.
Децата в институциите намаляват. Те са с 1200 по-малко за миналата година, отколкото бяха през 2011-а. Насоките са да не се настаняват сираци в домовете. Но това все още не може да се осъществи окончателно, макар социалните служби да работят много активно в тази насока и да убеждават родителите да не се отказват от децата си.
– Колко детски домове вече са затворени и къде са самите деца? Какво ще стане и с освободените сгради?
– Досега са затворени пет дома. В общините се изграждат 150 центрове от семеен тип и защитени жилища, които трябва да са готови до края на тази година. Първо ще бъдат изведени децата с умствена изостаналост. По проекта “Посока: семейство” трябва да бъдат закрити 8 дома за медико-социални грижи на деца от 0 до 3-годишна възраст. До момента над 50 от децата там са изведени в приемни семейства, 20 деца са осиновени и други са настанени при близки и роднини.
Този проект е на стойност близо 2 млн. лв. и трябва да приключи догодина. Изпълнява се в рамките на ОП за развитие на човешките ресурси, като конкретният бенефициент е здравното министерство. АСП и Агенцията за закрила на детето сме партньори.
Що се отнася до освободените сгради, общините могат да решат дали да ги превърнат в защитени жилища, или в центрове от семеен тип. Няма някаква централна политика по този въпрос. Водещото е грижата за децата. Персоналът обаче няма да остане без работа, просто ще бъде преместен в новите алтернативни услуги.
– Във Великотърновска област приемната грижа тръгна трудно, за разлика от Търговище, където има много повече приемни семейства. Как се развива този процес общо за страната?
– Проектът за приемна грижа върви много добре като цяло. До момента имаме 800 кандидата за приемни родители по програмата “Приеми ме”, макар да сме планували за нея 500 приемни семейства. По тази програма вече са настанени 235 деца, а в момента върви адаптирането на родителите с други малчугани. Според актуалната статистика на агенцията,по различните проекти приемните семейства в България са около 2000. В тях вече живеят над 1500 деца. Процесът е динамичен и броят на приемните родители и децата постоянно се променя.
– Тази година приключва проектът “И аз имам семейство” за настаняване на деца в приемни семейства. Програмата за деинституционализация ще бъде ли продължена?
– Всички проекти, които подкрепят извеждането на децата от домовете, ще бъдат продължени през следващия програмен период – 2014-2020 г. Деинституционализацията продължава.
– Напоследък се заговори, че приемната грижа се е превърнала в бизнес. В тази връзка има ли опасност в приемните семейства децата да се отглеждат като на конвейер?
– Истината е, че има бум на приемната грижа. Тази услуга след осиновяването е най-доброто за детето. Тя е най-близка до семейната среда. Не смятам, че приемната грижа у нас се е превърнала в бизнес. По-скоро можем да говорим за такъв бизнес в други държави, където този вид услуги са силно развити. Обикновено в приемно семейство се настанява по едно или две деца. Рядко има по 3 и повече деца. Но приемната грижа е отговорна работа, без прекъсване. Децата не се гледат 8 часа, както човек работи при други професии. Това е една 24-часова грижа.
– Много кандидати за приемни родители се оплакват, че процедурата е твърде дълга. Те преминават през обучение, срещат се с приемното дете, пак чакат. 
– Все пак в приемните семейства ние поверяваме отглеждането на деца. Има всякакви хора, макар да изхождаме от позицията, че всичките са добронамерени. Независимо от това, тези кандидат-родители трябва да бъдат проучени – какви са техните възможности, как се държат, как реагират при определени ситуации, как биха се справили с възникнал проблем. Ако има трудности и неудачи при отглеждането на детето, ние не можем да уволним тези родители, както това би станало при други професии. Та това дете се привързва към това семейство, не можем да го местим постоянно при други родители! Именно затова е обучението при кандидатите за приемни родители. Много от тях казват, че са научили полезни неща, които не са знаели досега, макар да са родители и да имат собствени деца. Същото се отнася и за осиновителите.
Независимо от дългите процедури за приемното родителство и осиновяванията при нас, българските са най-кратки в сравнение с другите държави.
– Наскоро във великотърновската дирекция по социално подпомагане назря скандал заради настаняването на 19-годишен бездомник в защитено жилище. Националното сдружение на сираците поиска оставката на директорката на социалната дирекция. Агенцията направи проверка и не откри нарушения. Има ли подобни проблеми в работата на другите социални дирекции в страната?
– Като във всяка система има нарушения, наказания и уволнения. Като цяло дирекциите за социално подпомагане си вършат работата, тя никак не е лека и е свързана с човешките съдби. Освен това ние обслужваме близо 1 200 000 души, на които миналата година сме раздали 780 млн. лв. за различни видове социални помощи.
Не правим проверки само по сигнали за нарушения. Има планови проверки, при които ревизираме цялата дейност. През миналите години имаше нарушения при използването на помощните технически средства от хората с увреждания. Изписваха се ненужни инвалидни колички, слухови апарати и др. След това променихме наредбата и сега даваме парите на самите болни те да си купят помощното средство. Преди парите се превеждаха директно на дистрибуторските фирми.
– Потребителите обаче са недоволни от промените в наредбата, защото процедурите са дълги и ходенето между дистрибутора и социалната дирекция е многократно. Ще има ли либерализиране на режима?
– На този етап не предвиждаме промени. Вероятно обслужването на помощните средства ще премине към здравното министерство, тъй като това са медицински изделия. Аз смятам, че финансирането може да се извършва и от здравната каса.
Голямото недоволство идва не толкова от потребителите, а предимно от фирмите дистрибутори. Но пък сега ние даваме парите на болните – те самите да контролират какво купуват. През 2008 г. за помощните средства бяха похарчени 56 млн.лв., сега са около 32 млн. лв., без да сме лишили нито един човек от тях. Спомняте си, че преди години имахме случаи, когато се раздаваха дефектни слухови апарати на килограм на цели села и хората, които уж били глухи, се чудеха какво да ги правят. Доктори ги изписваха, без да има нужда, а фирмите прибираха парите. Сега тази практика е преустановена, има конкуренция между фирмите да се доставят качествени помощно-технически средства.
– А увеличават ли се хората, които имат нужда от подпомагане?
– Да, увеличават се заради икономическата криза. Но се наблюдава спад на раждаемостта у нас и затова изплащаме по-малко детски надбавки. Най-много помощи, близо 480 млн. лв., Агенцията раздава за децата, те са около 900 000 в страната. Между 160-170 млн. лв. получават и хората с увреждания.
– Има ли опити да се излъже системата, за да се вземат помощи?
– Има такива случаи и най-често кандидатите за социални помощи укриват доходи и имоти. Като им направим проверка на място, се установява, че декларираното не отговаря на истината. Вижда се кой как живее.
– За тази година кои са основните приоритети на АСП?
– Те са няколко – редовното изплащане на социалните помощи на гражданите, закрилата на детето и подпомагането на семействата, а така също и деинституционализацията, която е много важна.
– Такава предвижда ли се за домовете за възрастни?
– До 2020 г. обмисляме деинституционализация и за домовете за възрастни. Целта е да предоставим нови услуги, по-близки до семейната среда.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ