Идва момент, в който човек се обръща назад и вижда каква следа е оставил след себе си. Така е направил и художникът Сашо Филев, представяйки се пред нас със своята юбилейна изложба. Всъщност той е добре познат на търновската публика и не само на нея. Негови картини красят домове, офиси и хотели на много места в България и извън нея. Сашо Филев участва в експозиции на Съюза на художниците в регионален, национален и международен мащаб още от далечната 1972, когато завършва Великотърновския университет. Преди това той учи в Националната художествена гимназия в София. Още като ученик сътрудничи със свои рисунки в списание “Родна реч” и в-к “Младеж”. По-късно е приет в Художествената академия, но предпочита Велико Търново, което остава белег на неговото творчество.
Творческият му път върви успоредно с професионалния като преподавател по изобразително изкуство във Варна, а после във Велико Търново.
Своите умения като преподавател, художник и базов учител Сашо Филев предава и на своите ученици, редица от които стават известни художници. Достатъчно е да спомене няколко имена като Пламен Монев, Орфей Миндов, Мариета Млячкова, Ралица Николова и много други, в които е запазил огъня на изкуството да тръгнат по този труден път.
Експозицията, условно наречена 2 x 35, е много богата и разнообразна както в стилно, така и в жанрово отношение. Тук се вижда един извървян път, многобройни търсения и експерименти в областта на живописта, графиката и скулптурата. Лиричните рисунки с креда, линогравюрите със сложни композиции красноречиво говорят за майсторството на художника в тази област, отнела години за усъвършенстване на тази техника.
Живописните търсения на автора са били потискани доста време, докато в един момент не избухват като вулкан в една силна, динамична, експресивна живопис, която заема голяма част от творчеството му в последно време.
Освен любимия сюжет – Стария град, художникът Сашо Филев се обръща и назад към историята, откъдето черпи вдъхновение и се опитва по свой начин да покаже важни моменти от нея. В платното “Силни заедно” авторът показва Кубрат и синовете му със завета и клетвата, която той им дава. В картината “Лето 1185” художникът изобразява сюблимния момент на “Въстанието на Асеневци”. Платната са изпълнени с много драматизъм и енергия.
Във всяка картина художникът показва силата на своите чувства. С еднаква сила той пресъздава и своите пластични решения, показани в малката експозиция от скулптури.
Изложбата на Сашо Филев показва убедително, че той е типичен търновски художник, влюбен в своя град, готов до края на живота си да твори в него и за него, и да го увековечава.
В последно време, като че ли малко да си “отдъхне” от търновския сюжет, авторът разнообразява търсенията си в живописта, дори се забавлява със своите малки по формат, но много колоритни картини, наречени “Моите палитри”. Действително основата е палитрата на художника, след като е нарисувал вече картината. Гамата, цветовете, тяхното разположение го навеждат на темата и с малко акцентиране картината е завършена. Така се раждат “Вечната”, “Бунтът”, “Адам и Ева”, “Обич” и други.
Не можем да кажем всичко за художника Сашо Филев, за неговото мислене и чувства, но можем да твърдим, че четката и палитрата се оказват недостатъчни. Затова захваща молива и започва да пише. Така се ражда неговата първа книга “Нарисувани слова”, където със същата сила и емоция разкрива своята душевност.
Под печат е новата му книга “Пътеки към сърцето”. Чрез разказа, пътеписа, есето авторът се се опитва някъде с романтика, някъде с лек сарказъм и закачки да изрази това, което го вълнува.
Добре е, когато човек има възможност да изрази това, което чувства, това, което вижда, това, което го вълнува. А художникът поет Сашо Филев прави това искрено и честно и го прави добре!
На добър път на юбиляра Сашо Филев! 2 x 35 – много ли са, малко ли са?! Не му стигат!
проф. Христо ЦАЦИНОВ