Музикантите от супергрупата “Легендите” ще изпълнят най-големите български рок хитове в чест на празника на Велико Търново. Концертът ще се състои на 18 март от 19 часа в Двореца на културата и спорта “Васил Левски”. С грандиозното шоу в старата столица “Легендите” започват своето второ национално турне, а то ще обхване няколко български града. Йордан Караджов от “Сигнал”, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от D2, Любо Киров, Константин Марков и Стенли от “Тангра” са готови за още по-голямо шоу с любимите на четири поколения хитове. Те ще пресъздадат историята на българския рок чрез най-емблематичните песни от последните 40 г.
Станислав Сланев-Стенли е възпитаник на Консерваторията и още като студент работи с групите “Такт” и “Паралел 42”. През 1984-1986 г. идва звездният му миг с “Тангра”. Пее хитове като “Оловният войник”, с който печелят Младежкия конкурс за забавна песен през 1985 г. По-късно Стенли отива в “Спринт”, а през 1990 г. започва самостоятелна кариера. За албума си от 1992 г. “Пътят към храма” печели наградата “Певец на годината” от националната Рок академия. През 1998 г. получава трета награда на “Златният Орфей” за “Човекът от квартала”. През 2000 г. създава най-фамозния си хит “Обсебен”.

– Стенли, има ли носталгия към златните години на българския рок?
– От това, което виждам по концертите, си мисля, че наистина е така. Със сигурност интересът не е намалял, още повече че някои от групите, като “Тангра” и ФСБ например, не са били действащи в този период. А има и друго – 20 песни, които са най-популярните рок парчета на България, да се чуят и да се видят в един концерт е нещо наистина уникално.
– Как решихте кои точно песни да включите в тази селекция?
– Всеки от нас предложи варианти, а после не ни трябваше много време за обсъждане, защото сме големи и разумни хора. Това, което предложи всеки един от нас, беше прието, макар че има и още парчета, които могат да се свирят. Но най-важното е, че когато се събрахме, с изненада открихме колко хубави български песни са написани. Едно е да ги слушаш по радиото, но когато започнеш да ги разучаваш и разбереш колко мисъл има зад всяка мелодия и аранжимент, уважението към авторите и изпълнителите се покачва многократно.
– Защо всеки от вас изпълнява песни на някоя от останалите групи.
– Парчетата звучат в оригинален аранжимент, но публиката наистина ще види артистите в различна светлина. Данчо Караджов например изпълнява песни на ФСБ и “Тангра”. Любо Киров, освен като певец, ще влезе в ролята на барабанист и всичко това подсилено с брилянтното свирене на Митко Кърнев, Константин Марков и Константин Цеков. Аз пък ще направя оригинален прочит на репертоара на D2. Моите парчета също звучат по уникален начин. Така се получава нещо много интересно за публиката, защото виждат как един изпълнител пее чуждо парче. То не е негово, но със своя маниер и стил на изпълнение го прави свое.
– Всеки от вас е лидер, бил е фронтмен на група, но как успявате да притъпите егото си и да постигнете съгласие помежду си?
– Може би ако бяхме на по 20 години, сигурно щяхме да се състезаваме помежду си, но сега сме зрели и мъдри хора. Вече имаме доста опит и сме над нещата. Искаме това, което правим, да се случи на 100 %, без някой да влага повече емоции. Загърбваме егото си и работим за каузата.
– А каква е каузата, вашата кауза?
– Всички песни, които изпълняваме, са познати и обичани. Но най-много ме радва, че има млади хора, които също ги знаят. На концертите ни идват цели семейства, които са давели децата си. За нас това е много важно, защото на тези деца може и да им харесат нашите изпълнения, затова утре да влязат в интернет и да потърсят останалите парчета на тези групи. Това е въпрос на възпитание и усет към хубавата музика. Те ще открият много неща вътре, стига да се заровят.
– Как да си обясним факта, че през последните години май не се раждат хитове, а по-скоро песни еднодневки?
– Един хит се прави трудно и се налага с годините. Всеки от нас е автор на много песни и е на ясно какво е да напишеш текст или музика, които да станат любими на хората, макар че винаги започваш да твориш с тази нагласа. Но за това няма рецепта. Просто времето най-добре показва какво наистина е харесало на хората. А и целта на всички не е да правим хитове. Аз не съм изпълнител, който на всяка цена държи да прави хитове.
Освен това днес няма никакво значение дали си завършил Консерваторията, за да станеш музикант. Аз имах късмет, че работих с изключителни хора. Те всичките минаха през много палитри, през куп информация и през камари лични жертви, за да се нарекат музиканти. Докато при новите групи и певци нещата не стоят така. Повечето от тях предимно рапират. Това са хора, които искат бърза слава и бързи пари, а това много често води и до бърз провал. Не знам дали тези дечурлига знаят къде е тонът “до” на пианото. Леко вулгарни текстове, песни за всекидневни и лесносмилаеми неща. Това ги вълнува. Но не можем да виним никого, просто поколението е такова. Ние имахме едни стойности, те сега си имат своите. Нека не се сърдим.
– В “Легендите” май доминира “Тангра”, защото на сцената излизат двама изпълнители от тази група. Може ли да се каже, че това е завръщане на “Тангра”?
– Тук напипахте новина, която ще излезе до 10 дни. Още не мога да говоря за това, но ще бъде интересно, обещавам. Скоро всички ще научат какво се случва с “Тангра”.
– С какви чувства се връщате към годините в “Тангра”?
– Като се заговори за тази група, винаги ме обзема носталгия. Тази банда ме оформи като музикант и личност. Ако я нямаше “Тангра”, нямаше да го има и Стенли, защото оттам дойде прякорът ми.
– Кои са златните години на тази група?
– И двата периода носят някакво много приятно усещане за музика. Но времето с Чочо Владовски е свързано с големи хитове, които всички знаят, и вие ще чуете на концерта – “Нашият град”, “Любовта, без която не можем”, “Богатство”. В години, когато аз станах вокалист, решихме да сменим стила. Тогава беше излязла новата вълна и аранжиментите ни станаха много по-сложни. Направихме песни като “Жулиета”, “Бъди какъвто си”, “Оловният войник”, “До последен дъх”, “Циркът”. Май остана само името – това беше нещото, което ни свързваше със старата група.
– А вие защо избрахте соловата кариера?
– Напуснах през 1986 г., заради лични взаимоотношения между нас в групата. Имахме много проблеми вътре в групата, а и извън нея. Пътувахме страшно много, може би ми се е събирало само седмица в месеца да съм в София. През останалото време постоянно бяхме на път. А и годините бяха такива, изнервени бяхме, имахме много проблеми заради външния си вид. След това две години бях солист на “Спринт” – 1988 до 1990 г. Работихме в Русия през тези две години, докато един ден по местната телевизия видяхме, че Тодор Живков е паднал. Веднага се прибрах в България. Започна соловата ми кариера. Получиха се хубави песни и албуми, хората ги харесаха и нещата потръгнаха наново.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ