В най-женския месец от годината не може да не си спомним за най-ревностната популяризаторка на българската литература и българската народна песен през първата половина на миналия век.
В интелигентно и родолюбиво великотърновско семейство на 15 март 1891 г. се ражда Юлия Парашкевова Казаска – видна българска белетристка и преводачка. Нейният баща д-р Парашкев Казаски завършва медицина в Турция и дълги години е военен лекар в Цариград и Багдад. Майка ѝ е от прочутия род на д-р Никола Пиколо. Амбициозните родители възпитават и обучават дете, отдадено на литературата и изкуството. Малката Юлия се учи отлично, има богата библиотека и много чете. Привлича я и рисуването, на което отделя част от времето си, и според специалистите се справя отлично. Средното си образование получава в Девическата гимназия “Митрополит Климент” във Велико Търново. Сред своите съученици се откроява с подчертаното си отношение към литературата и изкуството. Висшето си образование продължава в Швейцария, където изучава социални науки и френска филология в Женева и Фрибург.
След получаване на дипломата си от европейските учебни заведения, тя се завръща в България и известно време работи като гимназиална учителка. Проявените професионални качества са причината, заради които много скоро е поканена за редактор в Дирекцията на печата и същевременно е лектор по френски език в Художествената академия в София.
Интересите на Юлия Казаска са многопосочни. Освен с преките си занимания на местоработата, изучава философия, история, журналистика, изкуство. Голямата ѝ любов към българския фолклор я прави, може би, първата популяризаторка на българската народна песен във френско говорещите страни. Превежда на френски език множество народни песни, като в интерпретацията им в чуждия език показва голям усет, проницателност и вярно тълкуване на народните мотиви. По съвършен начин предава красотата, автентичността и неповторимостта на народното ни творчество. Със сигурност е личността с най-значим принос за достигане на народната ни песен и литература до Франция по това време. Прецизна в преводите си, с богати познания по езика, скоро е изпратена на специализация в САЩ. Тя е една от първите български специализантки в Америка. След завръщането си веднага е привлечена и дълги години работи като редактор на фолклорния отдел на вестник “Ла Парол Бюлгар”. Същевременно е кореспондент на няколко периодични издания на френски език и на швейцарския вестник “Ла либерте”.
Юлия Казаска прави първите си литературни опити в областта на есеистичната проза. През 1922 г. на страниците на централния печат (в. “Мир”) излиза очеркът ѝ “Две сенки от миналото”. Пак там е публикуван и първият ѝ разказ “Божи човек”. През 1933 г. от печат излиза сборникът с разкази “Целувката на живота и смъртта”, който предизвиква голям интерес в литературните среди. Ласкави отзиви за новоизлезлия сборник са публикувани във “Вестник за жената”: “Юлия Казаска вярно вижда живота и дава значителни по замисъл и изпълнение разкази. Особено добри са “По неписаните закони”, “Човекът със сърце”, “Слана в града”, “Божи човек”. В тях се чувства пулсът на живота, на живия живот, лишен от всякаква метафоричност и украса. През 1943 г. излиза вторият ѝ сборник с разкази “Монокъл”, пропити със съчувствие към страдащите и социално онеправданите.
Журналистическите изяви на великотърновката се свързват най-вече с популярната редовна рубрика “Интервюта”, която тя въвежда като редактор на страниците на вестник “Ла Бюлгари”. С талантливото си журналистическо перо разкрива душевните терзания и емоционалния свят на редица изтъкнати наши творци. Успява да интервюира цвета на българската литература и изкуство – Дора Габе, Евгения Марс, Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Орлин Василев, Константин Константинов и др. Текстовете съдържат документални материали за съответната личност, за живота и творчеството му, раздвижени са с любопитни хрумвания и много лиризъм, с което Юлия Казаска се доближава до утвърдените майстори на този жанр. Затова нейните “Интервюта” са така очаквани и интересни за френските почитатели на българската литература. За читателите на вестник “Ла Бюлгари” открива страница на селска тематика и запознава любопитните французи с обичаите, занаятите и бита на българския селянин.
В периода между двете световни войни Казаска заема значимо място с преводите си от френски на български език и особено от български на френски на наши поети и белетристи. Нейно дело е “Съвременно българско изкуство” от Никола Мавродинов и “Лъчи в преизподнята” от Тодор Павлов. Значим труд в съавторство с Атанас Далчев е преводът на романа на Балзак “Братовчедката Бет”.
Бележитата великотърновка е автор на романа “Балада за заложника”. Оригиналното белетристично произведение е написано по автентични материали на нейния брат – офицер, заложник през Първата световна война (1915-1918 г.). Затова е много емоционална и много скъпа за нея творба.
Юлия Казаска умира на 85-годишна възраст в София (25 септември 1976 г.). С перфектните си преводи тя популяризира творчеството на значителен брой български културни дейци и българската литература във Франция.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
РИМ – Велико Търново