Областната здравна карта определя конкретните потребности от лекари и зъболекари (лекари по дентална медицина) по специалности, а също и на специалисти по здравни грижи за осигуряване на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната помощ. Освен това се посочват конкретните потребности от легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури.
Здравната карта прави също преглед на съществуващите лечебни заведения, а също и на тези високотехнологични методи на диагностика и лечение. Освен това се прави характеристика на заболеваемостта и въз основа на нея се маркира медицинското покритие. Документът, който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет след едномесечно обсъждане през февруари, предлага и карта на спешната помощ с центровете на обслужване и техния обхват.
При изработване на проекта за картата е използвана методология, базирана на обективни показатели за осигуреност на населението с медицински специалисти и болнични ресурси. Приложените параметри за средна осигуреност определят 1 лекар на 1500 души население, което означава, че най-малко 165 джипита трябва да обслужват хората в областта. При специалистите в по-големите области, където търсенето е по-голямо, е определен коефициент от 1,5. При зъболекарите обаче за определяне на потребността е приет параметър за осигуреност 1 дентист на 1000 души население. Така
на областта са необходими най-малко 611 лекари и зъболекари.
С най-голям дял в планираната осигуреност са медицинските сестри, където е заложен параметър 150 на 100 000 души население. На тази база в областта трябва да работят 348 сестри, но в действителност те са със 100 по-малко.
Съгласно утвърдената методика за осигуреност на легла за активно лечение е определен коефициент 4 на 1000 души. Това означава, че при население на областта от 247 782 души трябва да имаме средно 1000 болнични легла. Има коригиращи коефициенти, отчитащи здравно-демографската структура, като за Великотърновска област той е почти 5. В областта съществуват 1455 легла, като най-много са в МОБАЛ – 370. Картата определя и потребностите от психиатрична помощ, които се покриват с наличните в момента легла в болничната мрежа, но идеята е те да бъдат намалени за сметка на развитие на интегрираните услуги в общността, които да намалят нуждите от хоспитализация.
Здравната карта показва и разпределението на леглата със съответното ниво на компетентност, което се изисква по клинични пътеки. В областта има 225 легла първо ниво, 1024 – второ, и най-високото трето – 206. Към него влизат реанимацията, педиатрията и кардиологичния сектор на МОБАЛ, а също и структури на Комплексния онкологичен център и на Специализираната болница по кардиология. Има и планирани легла за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация, хемодиализа и др.
При разработване на Областната здравна карта са спазени принципите, заложени в концепцията “Цели за здраве 2020”, националната здравна стратегия и новият модел на спешна помощ, както и препоръките на Европейския съюз за преструктуриране на болничната мрежа и ускоряване на възможностите за извънболнично лечение. Ако картата бъде приета в този вариант и дори да има промени, то тя става задължителна и ще спазва принципа да ореже излишъка от медицински услуги там, където го има. Ако излязат извън лимита по места, лечебните заведения и лекарите няма да имат право да сключат договори със здравната каса. Има вариант тези доктори да влязат в други лекарски практики или пък клиники да се влеят в други лечебни заведения. Иначе на практика картата ги изхвърля от пазара и пациентите ще трябва да си платят кеш за услугата, макар да са здравноосигурени. Ако специалистите са повече от определения брой в картата, то касата ще ги избира според удовлетвореността на пациентите. Очаква се излишните легла за активно лечение в болниците на областта да бъдат преструктурирани в сектори за продължително лечение на инсулти, инфаркти и хирургични болести, тъй като с новия национален рамков договор са определени три нови клинични пътеки за долекуване.
Има сериозен недостиг на специалисти в извънболничната помощ
Например трябва да работят 37 гинеколози, сега са 20. При вътрешните болести, гастроентеролозите, ендокринолозите, кардиолозите, невролозите, педиатрите и др. медиците също са под нормата. Драстична е липсата на 15 педиатри, 7 невролози, 10 психиатри, 8 ревматолози, 17 гинеколози, няма лекари по детските специалности. При специалистите по здравни грижи акушерките, медицинските сестри, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите и фелдшерите са под нормата.
Според потребностите в отделения на болниците в областта леглата са по-малко
Не достигат 14 легла в областта на гинекологията, 9 – при вътрешните болести, 13 – за ревматология, 15 – в ортопедията, 8 – в УНГ, 9 – в ендокринологията, и т.н. За сметка на това пък, според потребностите на здравната карта, има повече легла по гастроентерология, кардиология, пневмология и фтизиатрия – с 11 над лимита, хирургия – 16 повече, урология, неврохирургия, съдова хирургия и др.
17 изнесени екипа на спешна помощ в 13 области предвижда националната здравна карта, сред които и Великотърновска. В момента регионът се обслужва от седем филиала в старата столица, Горна Оряховица, Елена, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов и Стражица. Общият персонал на медиците е над 200 души. Отделно са фиксирани кой филиал какъв район да обслужва, като са включени всички населени места и махали в отделните общини. Например
спешните медици във Велико Търново ще обслужват 90 селища,
а тези в Горна Оряховица – 20. Най-много са ангажиментите на спешния филиал, който при необходимост е задължен да обхожда над 120 селца в Балкана. Друг е въпросът, че в много от тях едва ли живеят хора.
Проектът на областната здравна карта ще бъде обсъден с екипи на здравното министерство и той подлежи на промяна. Но управителят на горнооряховската болница д-р Иван Иванов сподели, че е притеснен от предложението какво да бъде нивото на компетентност на определени отделения в стационара, за които ще бъде сключен договор за финансиране от здравната каса. Всяка промяна на нивото ще изисква допълнителни инвестиции за апаратура и кадри, посочи д-р Иванов.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив