Футболът, музиката, семейството – не едно и две са нещата, които заемат сериозно място в живота на Стефан Николов. За великотърновци той е известен като бивш футболист на “виолетовите”, а в момента – всеотдаен треньор на най-малките деца в школата на клуба. Под негово ръководство те постигат вече ред успехи. И двата набора, които води – 2006 и 2007 г., показват убедителни резултати по футболните терени.
Ако не бе обаче участието му тази есен на музикалната сцена на X factor, вероятно само най-близките му приятели щяха да знаят, че всъщност е много отдаден на музиката. Самата му поява там бе тотална изненада за футболната общественост и още с първото си изпълнение направо шашна журито и публиката, а впоследствие трябваше да си тръгне от шоуто заради ангажиментите си към малките футболисти на “Етър”. Продължава обаче да радва с изпълненията си почитателите на хубавата музика в един от пиано баровете в старата столица.
Навремето свирих на китара, но отдавна вече не го правя. С пеене професионално не съм се занимавал, но още като ученици бяхме направили с приятели своя група. Всички те станаха музиканти, а аз станах футболист, казва Стефан Николов или Мънзата, както е известен на всички футболни фенове.
За самото си участие в X factor не желае да навлиза в подробности, тъй като няма разрешението на организаторите. Пояснява обаче, че е почитател на рок музиката. Фен е на “U2”, “Coldplay”, “Oasis”, предимно британски групи и такъв тип музика. Това обича да пее и той самият.
Стефан вдигна на крака публиката точно с песен на “U2”, която Боно е посветил на своя баща. “Аз също я посветих на моя”, казва великотърновецът, чийто баща – големият футболен треньор Марин Николов, неотдавна си отиде от този свят.
Всичко около участието му в музикалния формат е станало случайно, като “виновник” пък е неговият син. Той решава да участва в кастинга на X Factor във В. Търново по настояване на 11-годишния си син Матео. После се двоуми дали да продължи, но след няколко позвънявания се съгласява.
Все пак своето призвание и бъдеще засега вижда като футболен треньор, а музиката – тя си остава другото му “аз”…

Кариерата му минава в “Етър”, Чехия и Словакия

Юноша е на “Етър”, като започва още от подготвителните групи и стига до старшата възраст. След това започва в мъжкия отбор, като е преотстъпван в състави от региона. Военната си служба отбива, като играе в “Сливнишки герой” във “В” група, а после в “Армеец” (София). Прибира се обратно в “Етър” и изкарва няколко сезона при мъжете. “Беше много трудно да играя, защото тогава бяха постшампионските години и имаше голяма конкуренция”, казва Стефан. В представителния тим на “виолетовите” е от 1997 до 2000 г. в “Б” група, две години и половина е в “Локомотив” (ГО) във “В” и “Б” група под ръководството на Ценко Гавазов.
Продължава кариерата си в чужбина, където е пет години и половина. В Чехия в отбори от втора и трета лига, както и във втора лига на Словакия. “Не мога да кажа, че съм имал кой знае каква кариера, но тя премина в сериозно темпо, смених доста отбори”, отчита Стефан Николов.
Действа като крило – ляв и десен външен офанзивен халф, но е играл и в средата зад централния нападател.
“Имам доста интересни мачове. Помня един двубой в Чехия, играхме срещу “Баник” (Острава) с Милан Барош в състава си. Беше едва 17-годишен. Направихме 2:2, направих много силен мач, вкарах и гол. Стадионът беше пълен”, спомня си Стефан. В България е играл с доста известни футболисти, но не иска да цитира имена, за да не пропусне някого. “Имал съм и много добри треньори, от които съм научил много – Георги Василев, Петко Миланов, който ме изгради като футболист, Стоян Петров, Ради Дойчев, Бойко Димитров… После се занимавах с мениджърство, имаше и такъв период в живота ми. Още поддържам контакти с хората, с които работех. По-точно бях скаут, наблюдавах различни футболисти за клубове от Чехия, Словакия, Австрия.”
Към треньорската професия се насочва покрай своя баща – големият великотърновски треньор Марин Николов. “Когато баща ми се разболя тежко и спря да се занимава, тъй като нямаше физическа възможност, той самият ме посъветва да се посветя на тази професия, за да остана във футбола”, пояснява Мънзата.
В момента той води в “Етър” едни от най-малките деца – набори 2006 и 2007 г., но преди това е бил треньор на всички възрасти – от подготвителната група до юноши старша възраст. Засега се въздържа да каже дали цял живот ще е треньор на подрастващи. “Човек не знае откъде ще излезе птиченцето, но на този етап съм се съсредоточил върху треньорската професия. Обичам я и съм се отдал изцяло на нея”, казва Стефан и добавя, че ако човек е достатъчно широко скроен, винаги може да намери реализация и в друга сфера, без едното да пречи на другото.
На участието в X Factor изобщо не гледа като желание да се докаже, защото смята, че се е доказал като спортист, човек и личност. “Сериозен човек съм и щом се хвана с нещо, винаги го правя докрай и се раздавам на сто процента. Участието ми бе по-скоро задоволяване на една мечта, която съм имал като дете и към която много хора са ме тласкали, но никога не съм поглеждал достатъчно сериозно.”
Стефан Николов признава, че не е очаквал участието му да предизвика такъв широк отзвук и внимание сред хората, но е много благодарен на всички, които го окуражаваха. Признава, че не е професионалист в тази сфера и бъдещето ще покаже как се развиват нещата. Едно обаче е ясно – с каквото и да се занимава, винаги го прави от сърце и пълно отдаване.

Маги Халваджиян, продуцент: Стефан е изненадващо добър певец

Изключително скромен и възпитан човек. Стана ни безкрайно симпатичен и целият екип беше във възторг от него. Със силно усещане за справедливост. Като всеки спортист, изключително дисциплиниран. Тих, но в същото време ми се струва, че е много емоционален. Но отново присъщо на повечето спортисти, не го показва.
Изненадващо добър певец, предвид че е професионалист в съвсем друга сфера. Беше дошъл в X Factor, за да даде пример на собствените си деца, че трябва да се борят за мечтите си, без значение от възрастта, както и на футболистите, които тренира, че трябва да гонят целите си. За което го поздравявам.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив