Животът на 41-годишната Светла – между страшната диагноза, химиотерапията, народните танци, надеждата и усмивката

За Светла животът е прекрасен. Казва, че независимо от всичко, което съдбата ни заставя да преодоляваме, животът е благословия. Затова е готова да воюва за него, прави го всеки миг, независимо че живее със страшната диагноза рак на гърдата. Длъжна е да се пребори, защото има хора, които обича и които я подкрепят. Осъзнала го дори когато лекар ѝ казал, че е зле, че ще умира и трябва да намери хора, които да я гледат. Тогава си казала, че ракът не е смъртна присъда, поискала второ мнение, запознала се със заболяването. Сега вярва, че ще се пребори с него. Признава си, че в първия момент, когато научила диагнозата, шокът бил огромен, сринала се. После си казала, че трябва да приеме болестта като изпитание. Взела се в ръце и започнала тежката битка с рака. Никога не се оплаква и винаги се усмихва. В цялото си нещастие има късмет, тъй като попаднала на добри хора, които ѝ помагат, това се отнася и за лекуващите лекари. Затова за миг не си мисли, че ще умре. Казва, че ще живее за хората, които обича. Не спира да повтаря, че всяка жена трябва да прави профилактичен преглед на гърдите веднъж в годината. Винаги да се търси второ и трето мнение за поставената диагноза. И отсича: здрава съм, млада съм, не може някакъв си рак да ме сломи.
Светла Стефанова е на 41 години и от една година живее с лошата диагноза. Продължава да се лекува и вярва, че е преборила коварното заболяване. Казва, че никога не се предава и не оставя живота да мине покрай нея. Стреми се да живее пълноценно – работи в магазин във Велико Търново, грижи се за сина си и майка си, усмихва се.

Преди година един миг преобръща живота ѝ

Случайно напипала бучка в едната си гърда. Зачудила се се какво да прави, да отиде на лекар или не. Мислела, че може да е мастопатия. Отвътре нещо постоянно ме човъркаше и реших да отида на преглед. Лекарят ми каза директно, че имам рак, разказва Светла. Тя решила да потърси второ лекарско мнение в Плевен, което потвърдило диагнозата и че трябва да бъде оперирана. Докторът я успокоил, че гърдата ѝ ще бъде съхранена, тъй като заболяването е в началото. Но по това време хирургът заминал в чужбина, а търновката решила да се оперира в София. Избрала Втора хирургия на Александровска болница. Едва тогава съобщила на майка си и на сина си, който догодина е абитуриент, че има рак във втори стадий и трябва да бъде оперирана. Разбира се, роднините приели новината с огромна тревога, но никой не се вайкал. Майка ѝ била с нея в София в болницата по време на операцията.

А всичко се случило много бързо

Седмица след изследванията Светла била оперирана от д-р Свилен Маслянков, който е работил преди това във великотърновската онкология. Премахнати били няколко съседни лимфни възли. По време на седмичния престой в Александровската хирургия никой не ми поиска пари, целият персонал беше много внимателен, подкрепяше ме, казва младата жена. След това лекарите ѝ назначили химиотерапия, лъчетерапия, пак химиотерапия и после приложение на херцептин.
Светла се върнала във Велико Търново и отишла в Комплексния онкологичен център да се диспансеризира и да продължи лечението. В отделението за химиотерапия я посрещнала началничката д-р Бонка Попова, която ѝ обяснила цялата процедура на лечение. И така започнала процедурите. Изписани били 6 вливания на медикаменти – 4 в началото и 2 след лъчетерапията.
Първите две химиотерапии Светла понесла сравнително добре, но третата и четвъртата били истински ад. Зная много добре, че тези лекарства убиват и здравите клетки, но въпреки това не се отказах от химиотерапията, макар много жени да го правят, след като нямат разсейки. Аз приех този стандарт, за да не се упреквам един ден, че съм го пропуснала. Успоредно с него съм избрала и алтернативен метод, редовно пия сок от моркови и червено цвекло. Спрях да ям месо, сладки храни и кисело мляко. Пих и билки. В крайна сметка сега изследванията ми са много добри, чувствам се прекрасно, казва Светла.
Проблем се оказала лъчетерапията, понеже има ремонт във великотърновската онкология, където се изгражда нов център с модерно оборудване. Предложили ѝ да продължи лечението в Шумен или Русе. Тя избрала Бургас, където има роднини. В морския град жената попаднала на доктор, работил преди това във великотърновската онкология. Посрещнал я радиологът д-р Тихомир Велев, а след седмица започнала първата лъчетерапия. Назначени били 25, по пет за пет седмици. После се върнала във Велико Търново, за да продължи с останалите две химиотерапии. Чувствала се ужасно още след първото вливане, затова отказала втората процедура.

Вторият шок след диагнозата е опадането на косата

Това се случило след втората химиотерапия. Косата ѝ падала на кичури, било ужасно. Младата жена сложила шапка, после и перука. Все си мислих, че на мен няма да ми падне косата, но се случи. Сега се радва на новата си коса, която е къдрава и здрава.
В момента търновката е на последващо лечение с херцептин, едно от последните достижения на медицината срещу рака на гърдата. Прилагат ѝ го подкожно, а не венозно. Трябва да направи 16 инжекции. При първите две нямало проблем, лекарството се поставяло навреме, на интервал от 21 дена. Третата инжекция обаче закъсняла. Досега съм направила 7 инжекции с три закъснения. Убедена съм, че лекарите нямат вина, но нещо по веригата се губи – дали здравната каса не плаща навреме, дали доставчиците на лекарството закъсняват, не зная. Аз искам инжекциите ми да се поставят навреме, след като така са определени, за да завърши лечението в срок, казва Светла.

По време на терапията най-много ѝ липсвали народните танци

Светла играе в самодейния фолклорен клуб “Хоро” с ръководител Петър Петров, а с народни танци се занимава от 6-годишна. Никога няма да забрави жеста на колегите си от клуба, когато по време на терапията за рождения си ден отишла да ги почерпи, а те ѝ подарили пътуване със състава до Македония. Сега Светла се е върнала към танците, защото ѝ е забавно, разтоварва се от напрегнатия ден, а и ритмите са в сърцето ѝ. Признава, че е купонджийка, обича да се весели с приятели и колеги. Сега младата жена има още повече приятели. Разказва, че като ученичка със семейството си е била 6 години в Русия. Знаех руски език по-добре от български, спомня си тя. Открила руски сайт за съученици – сега се събират българи и руснаци, празнуват заедно в различни градове на България.

Била кръводарител

Прави го безвъзмездно най-малко два пъти в годината. Сега след лечението на рака нещата се променят и едва ли ще продължи с кръводаряването. Вярва в Бог и знае, че той бди над нея, защото през живота си се е стремяла да прави само добрини на хората.
Светла обича да чете книги и си пада по криминалните сюжети. Като всяка майка и тя си има мечти. Искам да видя сина си абитуриент, а после и студент. А след това да бъда и баба. Да се грижа за едно палаво внуче, на което да разказвам приказки за един по-добър свят без болести и страдания, казва младата жена.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив