Ищар, с рождено име Естер Зак, е родена на 10 ноември 1968 г. в малкото градче Хайфа в Израел. Майка й е египтянка и е дъщеря на известната народна певица Нора, а баща й също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия Ищар получава от своята баба. 
Ищар обича да говори за себе си, но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си години. “Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези отговорности.” Тогава се случват и няколко събития, които завинаги бележат съдбата й. “Родителите ми се разведоха, когато бях на 16. Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени”. За трите сестри започва да се грижи баба им Нона. Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор, а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на живота си, Ищар се премества в Австралия, където живее девет месеца. Когато визата й изтича, изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си купува самолетен билет за Франция. 
Изпълнителката всъщност иска да мине през Париж, за да си напазарува. Купува си самолетен билет и вече 12 години пазарува. Във Франция открива голямата си любов – музиката и най-любимия си човек. Сега дотолкова е обвързана с тази страна, че по никакъв начин не може да си представи да живее на друго място. Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски. 
Ищар нашумя изключително много с хитовете “Last Kiss” и “C’est La Vie”. И двете парчета са включени в дебютния албум на Ищар – “The Voice Of Alabina”. Преди да започне соло кариера, Ищар беше вокалистка на култовата етноформация – Алабина.

В първия си соло албум, в който повечето парчета са изпети на френски, Ищар се доверява на някои от най-талантливите френски музиканти и текстописци: Жан-Жак Голдман, Жак Венерусо, Лионел Флоранс, Дидие Барбливиен. В “The Voice Of Alabina” има песни на английски, арабски, френски и дори на иврит.

– Идвате за пореден път в България. Какво ви кара да се връщате отново и отново в нашата страна?
– Всеки път се връщам в България с изключително голямо удоволствие. Атмосферата тук много ми напомня за мястото, където съм израснала. Музиката ми помогна да открия вашата красива страна. Изключително съм щастлива, че мога да предам моята страст и да споделя красотата на моята музика с всички българи.
Идвам за първи път във Велико Търново и съм впечатлена от този старинен красив град. Въпреки че живея в Париж, мога да призная, че се губя в тези големи градове. Предпочитам тези малки, старинни, автентични градчета като Велико Търново, където хората изглеждат изключително гостоприемни и сякаш оценяващи истинските ценности в живота. Но разбрах, че Велико Търново е бил столица на Второто българско царство, което още повече ме респектира. А контрастът между София и Велико Търново е огромен. Аз съм влюбена в тези малки градчета, пълни с история.
– Как открихте българската песен “Облаче ле бяло” и решихте да я включите в последния си албум “Седем”?
– “Вината” за това е на Слави Трифонов. Бях на гости в неговото шоу, а групата му свиреше инструментала на тази песен. Казах му, че песента е прекрасна, а той ме покани да я изпея с него. Обясних му, че не знам думите, а той ми каза “Започвай и повтаряй след мен” и така се получи нещо много красиво. След това отидох в офиса на телевизията, помолих за текста на песента и го получих. Така в следващия ми концерт в България аз включих тази песен в моя репертоар, а следващата ми стъпка беше тя да стане част от албума ми.
– Какво е усещането да пеете на български?
– Аз много се впечатлявам от езици. Харесва ми мелодията на езиците и в началото, когато започнах да уча песента, бях убедена, че сигурно ще я пея с определен акцент. Най-трудна ми беше фразата “И носи от менe много здраве”. О, много ме затрудни, но се получи.
– Тежи ли ви короната на кралица на световната етномузика?
– Срещата с публиката ми носи изключително голямо удоволствие. Никога не съм го чувствала като някакъв вид натоварване, защото сред моята публика има изключително много хора от всякакви религии и всякакви възрасти. Затова за мен е истинско щастие да пея пред нея.
Моята интуиция е по-силна от моето съзнание, така че винаги правя това, което чувствам. Никога не съм правила нещо, заради материална изгода или поради друга причина. В своята кариера съм изпуснала много големи мигове, просто защото не съм го чувствала истински. Тази моя черта от характера ми е създала много проблеми на моите продуценти. С обяснението, че чувствам нещо достатъчно силно и искрено съм отказала доста големи проекти.
– Във ваше интервю споделяте, че черпите вдъхновение от различните култури. С какво от българската култура си тръгвате всеки път?
– Когато дойда в България, се чувствам много в свои води. Но нещо, което аз научих благодарение на многократните ми срещи с българи, е историята на вашата страна. Когато започнах да изпълнявам “Облаче ле бяло”, трябваше да разбера за какво става дума в тази песен. Знам, че тя е провокирана от войната преди много години и с факта, че жените са чакали своите мъже да се върнат дълго време. От България винаги си тръгвам с кашкавал. И разбира се, топлотата и щедростта на българската публика. Би ми се искало на всеки мой концерт да мога да прегърна колкото се може повече хора. Голяма чест и привилегия за всеки артист е да има такава публика.
– Какво послание се опитвате да отправяте с вашата музика?
– Аз не преследвам мисии. Ако вие търсите такава, няма да я намерите. Просто по някога тя ти препречва пътя, ти се спираш, замисляш се и стигаш до извода, че това е нещото, което те прави щастлив, което те изпълва и с което твориш добро.
– Раздавате се максимално на хората и на сцената и в живота. Как се зареждате? 
– Зареждам се от живота и от любовта, особено откакто станах майка. Моите деца внесоха толкова много светлина и топлина в живота ми. Първите три години, докато бяха още малки, слушахме само детска музика от Мики Маус и Дисни, но след това започнах отново да получавам вдъхновение от различни стилове. Иначе съм изключително широко скроена по отношение на музиката. Харесвам R&B поп, джаз, рок и черпя вдъхновение от всички стилове, включително и от арабската музика.
– Имате ли ритуал, преди да излезете на сцена?
– Трябва да бъда сама и пия много мед.
– Има много символика в името на новия ви албум. Споделете защо избрахме да го наречете “Седем”?
– Това наистина е моят седми албум. Но основната причина да го нарека така е, че седем е моето щастливо число. Номерологичното ми число също е седем. Освен това седем е натоварено с изключително много символика дори и в Библията.
– Какво от вярванията на Изтока се е превърнало във ваша лична философия?
– За мен е изключително важна мисията, с която пристигаме на този свят. Че нищо не е очевидно и че винаги трябва да ставаме по-добри, да се усъвършенстваме и да не съдим околните. А ако съдим околните, това означава, че не сме добри хора.
И най-важното е душата. Ние всички първо сме души и след това вече носим дрехи и имаме различни религии. За мен основното е душата. В този свят избираме да се обличаме по един начин, но ние всички първо сме души и след това религии.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ