“Пазарлъците вече започнаха, но заради нарушеното договорно начало с предложенията в документа БЛС “замразява” преговорите за лечението през 2016 г.”, заяви д-р Янка Минчева, шеф на лекарската колегия във Велико Търново

“Замразяваме” преговорите със здравната каса за лечението през 2016 г., съобщи д-р Янка Минчева, председател на Регионалната колегия на БЛС във Велико Търново. С това предложение на управителния съвет търновските медици подкрепят решението на централата на Съюза в София, обявено на 64-ия извънреден събор на лекарите, който се проведе преди дни. Причината е, че

с промени в текстове от проектозакона за бюджета на НЗОК за догодина се отнемат права на лекарите.

Според промените при преразход Здравната каса може еднолично да намали цените на клинични пътеки в болниците, с което се прави опит да се прередактира Законът за здравното осигуряване. Това противоречи на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на България и е в противоречие със Закона за нормативните актове, заяви д-р Янка Минчева. Промени в законодателството могат да предлагат само депутатите и Министерски съвет, но не и от ръководството на Здравната каса, както е в случая. И в този смисъл тези промени са незаконосъобразни, коментира д-р Минчева.
Безпокойство буди и фактът, че в проектобюджета има регламент, с който се въвежда идеята за разпределение на договорените с Националния рамков договор обеми видове медицински дейности или наложени с Националния съвет на НЗОК решения, с които се потъпкват принципите на задължителното здравно осигуряване. Те са равнопоставеност на лекарите при сключване на договори с РЗОК, договаряне на медиците с НЗОК и свободен избор на пациентите за лечение. Според д-р Минчева се връща районирането на медицинските дейности чрез административно налагане на правила. Тя обясни, че в разделянето на болничната помощ на основен и допълнителен пакет прозира тенденцията към администриране на договорния процес. Става въпрос за критериите за хоспитализация, изпълнението на клиничните пътеки и изписването на болния да бъдат регламентирани в Наредба, с която лекарите трудно могат да се съгласят, тъй като това става с договор между двама основни партньори – БЛС и НЗОК, преподписан от министъра на здравеопазването.

Държавата в лицето на МЗ определя болестните единици, чрез т.нар. МКБ 10

“Там, където става дума за критерии, няма по-компетентни от лекарите. Ако това нещо влезе в наредба, тогава защо е договорният процес? Като се договаряме само за цени, то се връщаме назад – чисто бюджетиране и разпределяне на парите. Това ще се отрази лошо и върху заплатите на медиците”, смята д-р Минчева. Тя допълни, че освен това в страната ни има голям кадрови проблем – липсват лекари и вече е критичен броят на определени специалности като неонатолози, общопрактикуващи лекари, хематолози, ревматолози, патоанатоми, анестезиолози, съдови хирурзи и др. Гилдията застарява, а младите доктори бягат навън. Във великотърновската колегия има 857 лекари, я при задължителната регистрация преди години са били около 1200, посочи председателката. От тях до 30-годишна възраст са 30 медици. Други 388 са между 51 и 60 г., работят още 151 доктори между 61 и 70 години. Областта ни се слави и с още 45 лекари над 70 години, а имаме и 93-годишен хирург, който оперира в павликенската болница, отчете д-р Минчева. И допълни, че медицинските сестри също продължават да намаляват, а каквато и реформа да приемем, тя трябва да бъде изпълнена като дейност от лекари и медицински сестри.
Според великотърновската съсловна организация на лекарите е необходимо преразпределение на средствата, предвидени за здравноосигурителните плащания. Предлагаме финансирането за първичната медицинска помощ да нарасне от 180 на 202 млн. лв., каза още председателката на БЛС. Това ще доведе до по-добро диспансерно наблюдение на пациентите и по-успешно изпълнение на програмата за майчино и детско здравеопазване, заложено в здравната стратегия 2014-2020 г.
Д-р Минчева коментира още, че е необходим и по-голям бюджет на специализираната медицинска помощ. Оптималното увеличение би трябвало да бъде от 201 на 220 млн. лв. Предложенията на медиците от великотърновската колегия касаят и средствата за болничната помощ, които трябва да бъдат увеличени от 1,3 на 1,5 млрд. лв., за да са гарантирани всички хоспитализации. Тази година за бюджета на болниците бяха заложени близо 1,3 млрд. лв. Няма яснота дали тези средства ще стигнат, тъй като надлимитната дейност не се зачита и изплаща. Единствено дълговете на болниците, натрупани от това извънбюджетно лечение, биха могли да покажат евентуалния недостиг на средства. Лекарите смятат също, че трябва да бъде намален и резервът на НЗОК от 316 млн. лв. на 60 млн. лв. Ако тези наши предложения не бъдат чути, ще преустановим преговорите за рамков договор окончателно и

ще кажем открито на хората, че здравната реформа ще бъде компрометирана,

се заканват лекарите от великотърновската гилдия. Те обещаха да направят събрания в общините на областта както с колегите си от здравните служби, така и с гражданите.
За първи път се предвижда догодина рамковият договор да стартира от 1 април 2016 г., а не както досега – от 1 януари, посочи д-р Минчева. Причината е, че още не е готова националната здравна карта, която да регулира с кои и колко болници НЗОК ще сключва договори. Обсъжданията за Великотърновска област вече започнаха, очакват се оспорвани дебати за съкращаване на легла в болниците, макар легловата база тук да е под средната за страната. До 1 април 2016 г. ще важат старите правила. От години е предвидено, че ако не се подпише нов рамков договор, остава в сила старият, а касата сама си определя цени и обеми на лечението, които ще плаща.
Д-р Минчева съобщи, че Лекарският съюз вече е изпратил до здравното министерство своите предложения за проекта на Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Предлагаме да се създаде допълнителен пакет за първична и специализирана извънболнична помощ, в който да бъдат включени всички дейности извън диспансеризация, профилактика, остри заболявания, спешни състояния, инфекциозни и заразни заболявания. Освен това настояваме за нови клинични пътеки за продължително лечение, които липсват толкова години във фондовото здравеопазване, стартирало в средата на 1999 г. у нас. Защото не е възможно пациенти с по-тежки заболявания да бъдат излекувани за седмица или две. Много хора се нуждаят от продължителна терапия и медицински грижи, които сега съществуват само под формата на хосписи. Такива в областта са два – в Свищов и Елена, но те са частни и престоят струва скъпо.
Що се отнася до задължителните профилактични прегледи на пациентите, Лекарският съюз предлага оповестяването им да става на информационно табло пред кабинета на джипито, но и чрез писмо, телефонен разговор или имейл.
Докторите имат и претенции за диспансеризацията на пациенти със заболявания. Те смятат, че тя трябва да се прави от независим орган в НЗОК, РЗИ или МЗ, който да обработва изпратената от лекарите информация. В момента диспансеризацията се извършва от самото лечебно заведение и това носи голям субективизъм и изкривяване на оценката, особено ако от нея МЗ смята да определя здравната политика, коментира д-р Минчева.
По отношение на задължителните имунизации и реимунизации лекарите предлагат пациентите да бъдат уведомявани по същия начин, както за профилактичните прегледи. Направили сме още много предложения и корекции по клинични пътеки, обобщени в 38 страници, уточни шефът на лекарите във Великотърновско.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ