Велико Търново е център на националните чествания за 830-годишнината от въстанието на българския народ, довело до възстановяването на българската държава. Бунтът, начело с братята Петър, Асен и Калоян, тръгва от Търновград и постепенно обхваща всички български земи. С тези паметни събития се свързва и обявяването на Търновград за столица на Второто българско царство. В дните от 26 октомври до 6 ноември “Янтра ДНЕС” запознава своите читатели с някои от по-интересните моменти, свързани с паметните събития около възстановяването на политическата независимост на България през Средновековието.
Преди 30 години в чест на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава във Велико Търново кипяло усилено строителство. По това време са изградени Дворецът на културата и спорта, Държавната художествена галерия “Борис Денев” на Боруна, Археологическият музей. Тогава са възстановени музей “Възраждане и Учредително събрание” и църквата “Свети Димитър” в Асенова махала. Рекорд поставя вдигането на паметника на Асеневци, който е завършен само за 8 месеца. По повод паметната годишнина на 11 ноември 1985 г. за първи път е излъчен и аудио-визуалният спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.

В историческата наука има разминавания за това кога точно е започнало въстанието. Част от учените смятат, че въстанието избухва на Димитровден 1185 г., а съвременните изследователи твърдят, че това се е случило през пролетта на 1186 г. “Важен е фактът, че св. Димитър е покровител на Асеневци и на начинанието, което те са предприели. Затова култът към светеца е свързан с култа за възстановяването на политическата независимост на българската държава”, твърди специалистът по средновековна българска история доц. д-р Иван Лазаров.
Била ли е иконата на
св. Димитър Солунски в Търновград?
Според доц. Иван Лазаров чудотворната икона на св. Димитър от Солун наистина е била в Търново. “Знаем, че в края на август 1185 г. норманите – рицарите от кралството на двете Сицилии, нахлуват на византийска територия. И тъй като усещат слабостта на империята, започват да разширяват непрекъснато периметъра на своето нашествие, докато до такава степен одързостяват, че към края на лятото започват да проповядват, че ще превземат и Константинопол. Стъпвайки в Солун, те вършат ужасни дела. В Пандековото сказание от XIII век дори се казва, че градът “облудял”, т.е. потънал в блуд. От запазените описания знаем, че рицарите унищожават църкви, превръщат ги в обори, грабят всичко ценно, избождат очите на светците в храмовете и пр. Тогава изчезва и икона на св. Димитър. Явно някой ревностен християнин я спасява. По-късно тази икона се появява в Търново, от което можем да съдим, че нейният спасител е именно българин”, разказва преподавателят във ВТУ.
Мнозина биха казали, че това е спекулация на братята с оглед на психологическата подготовка на въстанието. Но при първия си поход през лятото на 1186 г., когато император Исак II Ангел за първи път влиза в Търново, намира чудотворната икона. “Затова един византийски автор пише, че императорът се зарадвал на тази нова придобивка и заповядва да бъдат направени две неща за иконата – да бъде написан химн по повод намирането ѝ в Търново и да бъде изкован сребърен обков с надпис “Посвещава се на св. Димитър, който бе намерен в дома на бунтовника Славопетър”. Химнът, тогава наричан епиграма, е съставен от Теодор Валсамон, а ние разполагаме с неговия текст. След този частичен успех Исак Ангел отнася иконата в Цариград, но при превземането и опустошаването на Константинопол от латинците през 1204 г. тя вероятно е унищожена”, обяснява историкът.
Политиката не е нищо друго освен приложна история и когато видим как се развиват дадени политически процеси в миналото, ще видим, че има почти пълно сходство с това, което става днес, твърди доц. Лазаров.
Обстановката във Византийската империя в навечерието на въстанието много прилича на тази у нас сега. “Съвременниците на тези събития и най-вече Никита Хониат описват жестоката политическа, социална и ценностна криза в империята след управлението на Андроник Комнин. Корупцията например придобива чудовищни размери. Хониат описва как адмиралът на флота – някой си Стрифнус, понеже се страхувал от гнева на деспотичния император и се опасявал за живота си, продал бойното снаряжение на целия вонен флот, включително платната на корабите и въжета. Взел парите и избягал с любовницата си в Селджушкия салтанат. Това води до огромни последици за империята, защото по същото време започват своето нашествие сицилийските нормани. Те не срещат никаква съпротива, навлизат във вътрешността на страната, стигат дори до Солун и го превземат”, разказва историкът.
Зам.-министърът на правосъдието сключвал сделки с престъпниците
Друг пример за чудовищните размери, които придобива корупцията във Византия, е свързан с началника, който по нашите представи според съвременните правила е зам.-министър на правосъдието. “Той сключва сделка с престъпниците в неговите затвори. Нощем ги пускал да ограбват, а сутрин ги прибирал, за да ги пази от гнева на гражданите, които страдали от грабежите. И всичко това срещу 50 % от плячката. Това се случва в столицата, а можете да си представите какво е в провинцията. Българските земи са сред най-важните части на империята, тъй като са плодородни, а там живее богато население. Но и там администрацията престава да работи или пък започва пълен произвол, който изкарва българите от търпение”, обяснява преподавателят във ВТУ.
Новият император, който идва с преврат на 12 септември 1185 г., е посредствен човек, манипулиран от своето най-близко обкръжение. Той започва процес на стабилизация или поне прави опит, но го погубва алчността. Негово е решението с данък да бъдат обложени околните земи около Константинопол, а това е повратен момент за българите, които не можели да приемат да отвличат стадата им. Именно това запалва искрицата на бунта в Търновград. “Поуката от всичко това е една – че справедливостта в политиката е от изключителна важност. Нейната липса може да подпали чергата на управляващите и да доведе до печални последици. Виждаме, че още в най-ранни времена в правото и в обичаите фигурира възможността при несправедливо управление народът да въстане и да смени властта”, споделя специалистът.
За харизмата на братята Асеневци
По думите на историка през XII век, когато започва въстанието, българите не са страдали от липсата на държава. “Не можеш да направиш лесно борци за свобода обикновените хора, които са заети с ежедневни грижи – прехрана на семейство, търсене на варианти за оцеляване и просперитет. Затова трябва много умела манипулация, и то в най-добрия смисъл на думата, защото хората не са ставали и лягали с идеята, че са подтиснати и че искат да се освободят. Тази идея била жива в умовете и сърцата на малцина избраници, които са имали исторически поглед към миналото, а такива са именно Асеневци. Това си проличава не само от действията им, но и от документи – тяхната кореспонденция, която водят с папа Инокентий на два пъти”. Специално Калоян обръща внимание на това, което е пишело в старите български книги със съзнанието, че Асеневци продължават политическата линия на старата царска династия. Това виждане прониква дълбоко в политическото битие, поведение и мисъл на първите Асеневци.
В този смисъл въстанието представлява фундаментален стремеж, който братята Петър и Асен реализират, а това вече разваля хармонията на ромейското общество. Изведнъж Исак II Ангел вижда, че българите не са здрава част от ромейската общност. “От първите му действия си личи, че той не гледа сериозно на въстанието, мисли го за обикновено размирие, каквото често се среща във Византийската империя. Но братята от първия момент демонстрират не просто стремеж да се сдобият с някакви привилегии или да получат някаква служба в империята, а реализират грандиозен план за тоталното отхвърляне на византийското владичество. Това може да бъде заявено със строителството на храма “Св. Димитър Солунски” и с появата на чудодейната икона в Търново.” По думите на доц. Лазаров става дума за много добре обмислена политическа акция, която се разпространява като епидемия – започва с огнище в Търновград, като събуждането на българите постепенно обхваща всички райони на държавата. От тази гледна точка може да се каже, че позицията на българите претърпява много бърза еволюция. Естествено е нежеланието изведнъж да се промени някакво що-годе съществуващо статукво и да се хвърлиш в неизвестното.
И затова решаваща роля изиграват силата на убеждението, на принудата дори, която братята впрягат, за да изкарат българите на бойните пътеки. А това не е никак лесна работа, пък и не трябва да се забравя личната им харизма. “Именно тя в онази епоха превръща обикновения свинар, занаятчия или търговец във воин за свободата”, твърди преподавателят във ВТУ. А историците разполагат с доста свидетелства, които доказват, че братята са притежавали тези качества. Малко след въстанието – през пролетта на 1195 г., при един от походите си в Беломорска Тракия, до българите достигат новините за промяна на престола в Константинопол. Тогава плъзва слухът, че новият император Алексий е страшен воин, което води до известен смут в българската войска. В този решаващ момент Асен се изправя пред войската и произнася пламенна реч, която е предадена дословно от Никита Хониат. “Ако трябва да перифразирам, Асен обявява пред войниците, че двамата императори са раждани от една майка, затова били сме ги и пак ще ги бием. Така успява да вдъхнови отново войските си, а походът с цел пълно възстановяване на териториалната цялост и независимост на българската държава е един от най-успешните”, разказва доц. Лазаров.
Още от самото начало на въстанието най-големият брат Теодор приема името Петър. Това царско име внася не само легитимност и сакралност на властта, но вярата, че българите, и в частност Асеневци, се ползват с Божията закрила. Петър е името, свързано с Преслав, с държавността и със святост, тъй като в летопис от XI век самият цар Петър е наречен “Свят цар, нeпознавал грях, ни жена”. Там е упоменато, че царува 12 г. В действителност годините са много повече – 42, но числото 12 е свещено и се свързва с броя на апостолите. Приемайки името на славния цар от Първата българска държава, Теодор – най-големият от братята, вече става свят човек в очите на своите сънародници.
Калоян и Асен също са били харизматични личности. Интересен е разказът на Пиер дьо Брашо – един от видните рицари на Четвъртия кръстоносен поход, който през декември 1204 г. се среща с Калоян в Търново. Описаната от него случка поразява всички. Пиер дьо Брашо изразява претенции за политически суверенитет над българските земи, които според него били изконно латински, като се позовава на Троянската война и Еней – един от митичните прадеди на Рим. Тогава Калоян му цитира как трябва да се възприема преминаването на бегълците на Еней от Троя през балканските земи и така на практика отхвърля претенциите на латинците.  Така той се проявява не само като воин и понякога ужасяващ владетел, но и като изключително ерудирана личност, познаваща античната литература.
Златина ДИМИТРОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ