Евелина Карагенова е родена във Велико Търново. Завършила е Езикова гимназия в същия град, след което придобива специалността машинен инженер във ВТУ “Ангел Кънчев” – Русе. Започва трудовата си биография в “Битова електроника”АД – В. Търново. През 1997 година завършва право във ВТУ и една година е съдебен кандидат във ВТОС. Юридическата си кариера започва като младши съдия във ВТОС през февруари 1998 г. От 02.11.1998 г. е назначена като съдия в Районен съд – Павликени. От 1999 г. първоначално е и.д. административен ръководител, а от 03.07.2000 г. – административен ръководител – председател на Районен съд – Павликени, с мандат до декември 2014 г. Има един син.

Само преди няколко дни ръководената от Евелина Карагенова съдебна институция организира Ден на отворените врати за гражданите с цел повишаване на тяхната правна култура и повишаване прозрачността на работата на Районния съд. Отношението граждани – съдебна институция беше една от основните теми на интервюто, което тогава Евелина Карагенова даде за “Янтра ДНЕС”.

– Госпожо Карагенова, кои правила на добро поведение нарушават най-често гражданите при посещенията си в Съдебната палата?
– Ние сме поставили в нашата Съдебна палата още на входа тези правила. Не следва в съда да влизат граждани в неподходящо облекло – с къси панталони, по джапанки, например, да пушат, да влизат в съдебните зали по всяко време, а не само когато ги викат. Следва да изключват мобилните си телефони, да не говорят помежду си в съдебната зала, да спазват разпорежданията на председателстващия съдебния състав. Задължително следва да носят документите си за самоличност. Всички тези правила са задължителни и са израз на уважението и на респекта пред съдебната институция.
– Имате ли интерес от страна на местното общество към определени дела, знаят ли че имат право и искат ли гражданите да присъстват на съдебни заседания?
– По принцип съдебните заседания са открити, публични. Много хора знаят това, но аз не виждам някакъв интерес досега. При някои дела влизат повече роднини на някоя от страните по делото, но това като че ли е характерно само за определени етноси. От друга страна, считам, че бракоразводните дела, делата за предоставяне упражняване на родителски права, за лишаване от родителски права, за настаняване на лице на принудително лечение, на дете в приемно семество и други подобни не следва да бъдат напълно открити за всички граждани. За всяко дело съдията решава дали и кои лица може да останат в съдебната зала.
– В последните години когато Районният съд и прокуратурата бяха настанени в старата сграда – общинско общежитие, имаше случаи дори и на нападение на гражданин над представител на Темида. Как се осъществява сега охраната и как се налага дисциплината на присъстващите в съдебните зали? 
– Вече трета година Районният съд и Районна прокуратура в Павликени са настанени в нова, специално строена за специфичните им функции Съдебна палата. Гордея се с това както професионално, така и лично, тъй като по време на моите мандати на административен ръководител се издейства дарение на терен от Община Павликени, осъществи се проектирането, строителството и преместването в новооборудваната сграда. Имах щастието да взема активно участие във всичките тези етапи и резултатът е налице. Малко съдилища в страната в момента могат да се похвалят с такава сграда. Предвидени са и всички изискуеми мерки за охрана- сградата има освен главен вход с физическа охрана от двама служители на Съдебна охрана – В. Търново, така и служебен вход, вход за арестанти. Сградата е оборудвана с външни и вътрешни камери, видеонаблюдение. В съдебните зали работи звукозаписна техника. Тук много добре са предвидени всички нужни мерки за охрана. В съдебните зали имаме звукозаписна техника. Пред залите и във фоайето има информационни табла, които ориентират гражданите. В залите председателстващият съдебния състав следи за спазване на реда, като неспазващите разпорежданията му лица се предупреждват, че ще бъдат глобявани. До налагане на глоби досега не се е достигало.
– Кои са най-често срещаните заблуди, с които гражданите реагират на постановени от вас или колегите ви съдебни решения?
– Най-често гражданите очакват съда в едно дело да разреши разнородните им проблеми, влагат много емоции и не разбират, че твърденията им трябва да се докажат – да се приобщят доказателствата между кориците на папката на делото. Все по-рядко използват услугите на адвокати, опитват се да се справят сами. Според мен това са причините някои граждани да имат много големи очаквания от съдията, а после да остават разочаровани. Трябва да разберат, че решението на съдията следва да се основава единствено на доказателствата по делото и на законите, без влагане на някакви емоции и позоваване на непроверени факти извън процеса. Друга масова заблуда е очакване на непременно осъждане на някое лице, за което се говори в общественото пространство, че е “голям престъпник” и че “всички знаят какви престъпления е извършил”. Не разбират, че всяко обвинение за конкретно престъпление следва да е подкрепено с годни доказателства, а не голословия и че наказанието се индивидуализира.
Мисля си, че сигурно често сме непонятни и оставаме неразбрани за обществото. Съдиите говорим с юридически термини чрез постановените актове – решения и мотиви към присъди. Считам, че трябва да започнем повече да говорим, да има повече прозрачност в работата ни. Затова направихме и Ден на отворените врати, за да запознаем повече граждани с работата на съда, с правилата на поведение в съдебната зала, да повишим правната култура на населението. Далеч съм от мисълта, че с еднократна подобна инициатива нещата ще дойдат по местата си. Трябва да се работи продължително в тази област – да поддържаме и по-тесни връзки с медиите, както и медиите трябва да са по-близко до нас. Да се отразяват не само “жълтини”, а да се дава гласност на добрите практики.
– Какво ще кажете за толкова обсъжданата в обществото реформа на съдебната система?
– Ние се оказваме поколение на непрекъснатите реформи – реформи по принцип, реформи навсякъде. Прекалено многото промени в законите създават затруднения при прилагането им, защото няма натрупана съдебна практика по измененията. Считам, че всяка реформа трябва да е добре обмислена, обсъдена и в никакъв случай не бива да е “на парче”. В момента ВСС приема нови процедурни правила за преместване, повишаване на магистрати, нови правила при провеждане на конкурсите, както и текат процедури по определяне на оптималния брой на съдии и служители в даден съдебен орган с оглед отчитане на натовареността.
– Много ли са натоварени съдиите в Районен съд – Павликени, какво говори статистиката от миналата година?
– Миналата година тримата районни съдии сме свършили средно по 42,4 дела месечно. Това е над определената средна натовареност на един съдия. Имаме свободна щатна бройка за районен съдия, като очакваме мястото да бъде заето или чрез конкурс, или чрез назначаване на младши съдия от ВТОС.
– За какво се съдят най-много гражданите от общините Павликени и Сухиндол?
– Статистиката от миналата година показва, че сме свършили общо 1699 дела, от които 1049 граждански и 650 – наказателни. От гражданските дела най-много са били по облигационни искове, следвани от тези по Семейния кодекс и вещните искове. Тринадесет дела сме имали по Закона за защита от домашно насилие и 75 дела по Закона за закрила на детето.
– Кои са най-често срещаните причини за подвеждане под отговорност при наказателните дела за миналата година?
– Има ли сме общо 152 наказателни дела от общ характер, от тях 81 с обвинителни актове и 71 с внесени споразумения. Най-разпространените престъпления са общоопасните – управление на МПС след употреба на алкохол или неправоспособни в едногодишния срок от наказването им по административен ред, следвани от престъпленията против собствеността.
– Вие имате богата съдебна практика. Извън професионализма, който изисква стриктното спазване на буквата и запетаята на закона, има ли място за емоция в работата на един районен съдия?
– Разбира се, че и при нас в съдебните зали животът тече в пълното си многообразие и няма как да не се изживяват различни емоции, които трябва обаче да останат на заден план. Но сме имали какви ли не куриозни случаи, ако това ви интересува. По едно дело подсъдимият закъсняваше, не беше в залата в определения час, а трябваше да бъде доведен принудително. Представителят на полицията обаче ни съобщи, че подсъдимият страда от клаустрофобия и не може да пътува в моторно превозно средство, затова тръгнал пеш към съда в Павликени от съседно населено място и помоли от негово име да изчакаме десетина минути, защото той вървял към съда. Не повярвах, но реших да изчакам. Подсъдимият наистина пристигна запъхтян и потен след петнадесетина минути. Оставихме го да си поеме дъх, дадохме му чаша вода и след това започнахме съдебното дело. Въпреки че получи осъдителна присъда за кражба, човекът накрая дойде, извини се за закъснанието и ми благодари, че съм го изчакала. Пожела ни добър ден и тръгна отново пеша да се прибира.
Емоция има при делата, с които се решава предоставянето на родителските права и режима на лични отношения на детето с другия родител. Често единият родител, воден от желание за отмъщение, жертва интереса на детето си, заслепен от егоизъм и омраза към доскорошния си брачен партньор. Съдията е човекът, който трябва да се ориентира в тези емоции и накрая да постави закона и интереса на детето над всичко.
Елка Спасова, сн. авторката