3 500 000 лв. са отпуснали за реализирането на “Царевград Търнов – звук и светлина” от Община Велико Търново. С помощта на правителството в лицето на Пенчо Кубадински и външнотърговското дружество “Хемус” са купени лазер от САЩ и магнетофон от Япония. Огромната за онова време инвестиция си струва, защото шоуто през годините се превърна в лице на старата столица, а и на цяла България.
Първата демонстрация на спектакъла е през 1981 г. по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Тя започва да работи официално на 11 ноември 1985 г. в чест на 800 г. от въстанието на Асен и Петър, но няколко дена по-късно тъжно събитие бележи началото на славната история на шоуто. На 15 ноември по време на спектакъла пада терасата на ресторант “Света гора”. До инцидента се стига, тъй като на площадката се събират невероятно много хора. За щастие ранени са само 3-4 души. Екипите на “Спешна помощ” едва успяват да си проправят път до мястото.
Идеята за нетрадиционното възпроизвеждане на историята на Царевград се ражда през 1978 г. и е дело на кмета на старопрестолния град Иван Генджов и заместника му Драгни Драгнев. Тогава на две големи имена в българската литература – Антон Дончев и Серафим Северняк, е възложено да напишат идейните проекти за “Звук и светлина”. След предаването им обаче те не са одобрени, тъй като прекалено напомнят за театрална постановка. Тогава на дневен ред идва съвсем ново лице – популярният български режисьор Въло Радев, който се наема да представи своята гледна точка. На 25 юни 1979 г. проектът е представен и одобрен, а реализацията е поверена на чешката “Арт Центрум”. За съжаление Търново трябва да чака още цели 6 г. за техническото осигуряване на атракцията.
Българо-чешки колектив работи върху проекта и изпълнението на спектакъла. Първоначално арх. Иван Чолаков е единственият представител на България в авторския колектив. За режисьорската разработка най-голяма заслуга имат Въло Радев и чешкият кинорежисьор Ярослав Хник. Озвучаването е записано в дигитално студио в Прага, цялата оркестрация е дело на чешки музиканти. През 1987 г. започва напасването на светлините със звуковия съпровод. През март 1988 г. е готов настоящият вариант на спектакъла. Сега авторските права за него принадлежат на Община В. Търново.
От 30 г. за поддържането на съоръженията, настройката и излъчването на самата програма се грижи инж. Първан Първанов. Той е завършил електроинженерство в бившата Чехословакия и единствен познава цялата история на спектакъла от техническа гледна точка. Самото изграждане на съоръженията – трафопостове, кабели, прожектори, е правено от наши специалисти и работници от целия окръг, които през онези години са командировани на обекта за по 2-3 месеца, разказва инж. Първанов. За спектакъла са прекарани 630 км вкопани кабели. Монтирани са 6 трафопоста от по 250 кг всеки. За работата по програмирането, компютъризацията и материалната обезпеченост заслуга има екип от специалисти от Чешкия институт за автоматизация в Прага. Прогнозите на чехите бяха, че спектакълът ще просъществува не повече от 10-12 г., споделя специалистът. Факт е обаче, че той работи и ще продължава да събира туристи още години напред.
По огромния обект има около 511 точки, като на всяка от тях са монтирани по 4 прожектора, които светят в зелено, синьо, червено и жълто и са с мощност от 1000 до 2000 вата. Всичките 2500 прожектора се управляват от компютър, разположен в командната зала. Компютърът пуска и гаси всичките 2500 светлини. Оттам специалистите разбират за изгоряла лампа, скъсан кабел и други аварии. Всеки ден, независимо дали ще има шоу, или не, се пуска тестова програма, която за десетина минути обхожда всички прожектори и сигнализира, ако някой не светне. А това понякога се случва заради пипливи и пакостливи ръце. Дъжд, вятър и сняг не пречат на спектакъла. Дори при сняг картината е още по-красива заради отраженията. При светкавици шоуто не се излъчва, пречи му и мъглата, защото го закрива.
Шест камбани огласят Царевец по време на спектакъла. Най-голямата тежи 6 т и е отлята в Германия. Останалите са изработени от чешкото семейство Манушкови. Според специалистите техният звук наистина е уникален.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Найден НАЙДЕНОВ