Телевизионният водещ Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая, е роден на 22 януари 1971 г. в София. Баща му е инженер геолог, а майка му – картографка. Завършва столичното 95 СОУ “Проф. Иван Шишманов”, а по-късно се дипломира в Софийския университет в специалност “Предучилищна педагогика”. От 1992 г. работи в БНТ. Заедно с Георги Крумов прави “Частен случай”, където се изявява като репортер. Той е част от екипа на публицистичното предаване “Шок” по Ефир 2 и на информационното “Днес +”. От 2000 до 2007 г. е водещ на сутрешното неделно токшоу “Чай”. След това отразява конкурса “Евровизия” и в тандем с кака Лара води нощния блок “Полет над нощта”. От 2010 г. е директор на “Софийски цирк на сцена” в столичното читалище “Цар Борис III”. Има три музикални албума.
Драго беше във Велико Търново за представянето на мемоарната книга на Тереза Панова-Шафай “Живот като едно прекрасно шоу”. Той разказа пред търновската публика за българката от прочутата в цял свят фамилия въздушни гимнастици.

– Драго, как би определил своето място в родния шоу бизнес?
– Не гледам сериозно на моето присъствие в шоу бизнеса, може би заради възрастта и многото ангажименти. Какво ли не в живота си бях, както се пее в една песен – телевизионен водещ, изпълнител, конферансие, но за мен най-важно е да съм професионалист във всичко, което правя. Не ми се иска някак да осъзнавам на какъв етап от творческото си развитие се намирам, нито пък да определям влиянието си в различните среди. И това поради простата причина, че се усещам много млад, пълен с енергия и имам амбиция да продължавам да творя и да изненадвам хората, които проявяват любопитство към мен и моите таланти, че притежавам. Ще дойде момент, в който ще се замисля какво съм постигнал, но засега си мисля, че най-доброто от мен може би тепърва предстои.
– Как се формира един такъв разностранен артист?
– С любопитство към света и с реална преценка на способностите. Може би затова при мен всичко се случва със сравнително предпазливи крачки, без да имам особено резки залитания. Каквато и да е амплитудата на моите изяви, колкото и полярни да са те – от циркови спектакли до камерни поетични вечери, от сватби до мащабни турнета на музикални компании, винаги съм вървял към тях с деликатност и премереност. От всичко, което съм правил досега в живота си, съм научил по нещо. Тези знания са ме формирали такъв, какъвто съм – универсален боец. Чувствам се в свои води в почти всяка сфера.
– Какво ти коства всичко това?
– Много умора. Тази седмица не съм се прибирал вече четвърти ден вкъщи – спя само по хотели, а гардеробът ми е в багажника на колата. Аз съм от хората, които не натрапват в публичното пространство своите ангажименти, защото са от частен характер. Непрекъснато балансирам по едно тънко въже между служебните си задължения в БНТ, където съм на щат като редактор, и останалите ангажименти.
– От 2007 г. си водещ на концертите и живите предавания на “Евровизия”. Повече негативи или позитиви ти донесе ролята на конферансие?
– Това ми донесе повече упреци и негативни коментари в публичното пространство. Аз съм човек, който не обича да си мълчи. Винаги гледам да казвам на висок глас това, което мисля. Сега искам за пореден път да успокоя тези, които са си втълпили, че от мен по някакъв начин някога във времето е зависил изборът на българско участие. Като журналист в БНТ винаги съм бил част от провеждането на конкурса, но не и от начина, по който се избира песента. Бил съм водещ, но поради професионалните си умения, а не защото дърпам задкулисно избора. Забавно е, че тези слухове имат влияние и в средите на шоу бизнеса, където много често ми се налага да изслушвам търпеливо хора, които имат амбиции да пробият на този форум и търсят едва ли не моята закрила.
– Как си обясняваш факта, че за всеки конкурс у нас винаги се смята, че е нагласен или купен?
– В България живеят много хора, които имат проблеми със съвестта и морала и те прехвърлят собствените си комплекси и изкривени виждания за живота върху всички останали. Така натрапват усещането, че сме държава, в която царуват корупцията и шуробаджанащината, че всичко в нашия живот е нагласено. Хората имат избор за това как да живеят и затова дали да мислят, или не. Има една песен, която не успя да се класира да представя България на Евровизия и която аз до ден днешен слушам с изключително удоволствие. Това е песента на Поли Генова, написана от композитора Иван Кутиков. Тогава в мобилния оператор, а не в БНТ, се получиха най-много SMS-си и телефонни обаждания за песента на Красимир Аврамов. На другия ден 5000 души за три часа сформираха фейс група “Да спасим честта на Поли Генова”. Позволих си само едно изречение като коментар “Ако всеки един от тези 5000 души беше изпратил само един SMS или се беше обадил, Поли Генова щеше да има пет пъти повече гласове, отколкото са гласовете за всички 15 песни, достигнали до финала за българския избор”. Не можеш да бъдеш пасивен участник в един процес, а на следващия ден тръгваш да защитаваш честта му. Защо допускаш нещо, което не е стойностно да надскочи нещо, което има всички качества? Тъгувам за тази песен на Поли и смятам, че тя щеше да представи България с огромен успех.
– През годините на няколко пъти се трансформира начинът на провеждане на конкурса за българска песен на Евровизия. Ако зависеше от теб, как ще се случва тази селекция?
– Всички тези промени нашата телевизия прави с цел максимално да създаде прозрачност в избора. За мен това трябва да се случва чрез музикално реалити, дори написах концепция за музикално реалити, а с нея Вяра Анкова защити своя втори мандат за директор на БНТ. За да се реализира този проект обаче, са необходими средства. Това е 100 % реалити формат, който се развива пред очите на зрителите и всички виждат етапите, на които се представят различните изпълнители. Това е конкурс за песен, а тя трябва да намери своя най-подходящ изпълнител. Много точно е написан принципът, на който изпълнителите първо доказват качествата си на певци – дали могат да пеят на живо, а след това започват да изпълняват написани специално за конкурса български песни. Възможно е няколко певци да изпълнят една и съща песен, за да стане ясно кой от тях ще я изпее по-добре. Крайната дума е на зрителите. Концепцията е за реалити, което продължава осем седмици. За това време България избира, но този избор трябва да бъде честен.
– Харесва ли ви изборът за български представител на Детската Евровизия?
– Познавам Габи и много се радвам за нея. Познавам и Радко, който също стигна до финала и дори по-често съм слушал него. Смятам, че е напълно изграден певец. Но си мисля, че Габи имаше по-детски имидж и когато чуем у нас словосъчетанието Детска Евровизия, винаги си представяме по-малко дете, което да изпълнява песен на този форум. Това не е така в другите страни от Европа и ще видите тази година, че в зала “Арена Армеец” ще дойдат едни малко попораснали деца, които вече имат вид на тийнейджъри, като Радко. Иначе Габи има прекрасни качества като изпълнител и респектиращи музикални данни за нейната възраст. Сега трябва да има спокойствието да свикне с мисълта, че ѝ предстои наистина сериозен конкурс. За целта е добре да бъде изолирана от своите родители и близки, от всякакъв вид коментари по неин адрес. Пожелавам ѝ да представи България достойно, за да може и следващата година да направим конкурса у нас.
– Какво не може да си позволи един добър водещ, докато е пред публика?
– Много неща, но на първо място да подценява своята публика и да възприема която и да е от своите изяви като не особено значителна. Преди няколко седмици имах общ концерт с отново събралата се “Тоника СВ” в Стара Загора. Там Ваня Костова забеляза, че аз буквално треперя зад кулисите. Приближи и ми каза: “И ти ли имаш сценична треска?”. Заговорихме затова, че преди всяко излизане на сцената, независимо дали е в тв ефир, или на живо, на голяма сцена или в малко читалище, винаги има момент преди излизането, когато съм силно притеснен. Тази силна сценична треска преодолявам веднага щом изляза на сцената. Това доказва, че за мен всяка изява е важна. Готвя се за всяко участие по един и същи начин, отдавам ѝ еднакво количество енергия и очаквам да извади максимално моите способности.
– Имаш ли ритуал, преди да излезеш на сцена?
– Не, не бих казал. Но интересното е, че никога не си повтарям наум първите няколко думи, които ще кажа. Просто излизам и когато застана очи в очи с публиката и усетя нейната енергия, започвам да импровизирам. Никога не репетирам наум интонацията, с която ще изляза. Има моменти, когато излизам бавно и произнасям нещо с дълбок глас или пък друг път буквално изтичвам и по циркаджийски обявявам нещо с патос. Съвсем различно е всеки път.
Златина ДИМИТРОВА