Победителят в третия сезон на Х Фактор Славин Славчев е петокурсник по право във Великотърновския университет. Заради многобройните музикални ангажименти не му остава време да учи и да се явява на изпити, но твърдо е решен до края на новата академична година да получи диплома за юрист.
23-годишният Славин е от Варна и има уникален глас. Той дойде в музикалното реалити, за да докаже, че рокът може да бъде номер 1 в България и го направи. Преди формата призна, че голямата му мечта е да направи дует с известния като “Гласът на рока” и член на легендарните Дийп Пърпъл – Глен Хюз. В края на предаването друго рок величие – Джо Лин Търнър, го удостои с присъствието си и застана до него, за да засвидетелства своето възхищение от Славин. Преди това световният фронтмен изрази възторга си от родния талант, като сподели на официалната си Фейсбук страница изпълнението му на една от култовите песни на “Рейнбоу” – “Can’t let you go”. “Истинска чест е, че изпя една от нашите песни. Справи се много добре! Браво!”, беше коментарът на рок легендата.
Новият български Х Фактор пя за първи път на търновска сцена по време на Coca-Cola Happy Energy Tour 2015. Няколко месеца след края на шоуто разговаряме със Славин приключението Х фактор, рок музиката и мечтите му. Той е категоричен, че никога не би се отказал от семейството си и не би изневерил на себе си. Повече от готов е обаче да приеме славата с добрите и лошите ѝ страни.

– Славин, ти си студент по право във Великотърновския университет. Докъде стигна със следването?
– На финалната права съм, само че напоследък почти не ми остава време да уча и да се явявам на изпити, а трябва да взема още няколко от редовните, за да се добера до държавни. Решил съм го – рано или късно ще завърша, но дали тази година или следващата, не знам.
– Как мислиш да съчетаваш музиката и шоубизнеса с правото?
– Както се вижда, не ги съчетавам лесно. Надявам се по-напред във времето да успея да направя така, че музиката да има полза от правото и обратното. Ще видим.
– Започна новият сезон на Х Фактор. Как се промени животът ти след безапелационната победа в този телевизионен формат?
– След X Factor получих възможността да работя и да се занимавам с това, което обичам. Заедно с екипа на Вирджиния Рекърдс започнахме веднага да работим професионално по музикалните ми проекти, което преди не беше възможно за мен. Намерих любовта отново. Пътувам много повече от преди, хората ме разпознават. Тежи ми само това, че все по-рядко успявам да отделя време на семейството и приятелите си.
– Успя ли да свикнеш с мисълта за успеха?
– Не би трябвало успехът да бъде нещо, към което привикваш, а по-скоро онова, към което да се стремиш постоянно. Трябва да му се радваш, но не и да свикваш с него.
– Какво беше за теб Х Фактор?
– За мен X Factor беше преди всичко изграждащо характера преживяване, изпълнено с много разностранни емоции, най-вече със смях. Шоуто ми помогна да открия нови неща за себе си и ме направи по-силен човек.
– Ти беше сред малцината рокаджии, избрани да продължат в шоуто. Вярваше ли, че ще стигнеш до финала и ще триумфираш на него, когато започна приключението Х Фактор?
– В началото изобщо нямах амбиции и надежди да бъда един от финалистите. Всичко се случваше много на шега и си мислех, че за мен би било огромен успех, ако взема участие на първите един-два от живите концерти. Не вярвах, че изпълнител като мен може да стигне по-напред в шоуто. В последствие обаче, когато минаха няколко концерта, повярвах и си представих, че имам място на върха.
– Съжаляваш ли за нещо от последната година от живота си?
– Съжалявам може би единствено за това, че не можах да си взема изпитите и да завърша образованието си навреме. Но в крайна сметка, изглежда, всичко се случва с причина.
– Как ти се отрази внезапно придобитата слава? Какво ти донесе и какво ти отне?
– Славата неизбежно ми отне възможността да запазя голяма част от личния си живот в тайна, но в същото време ми донесе много почитатели, без които не бих могъл да бъда пълноценен изпълнител. Иначе съм си също толкова срамежлив, което може би понякога ме кара да реагирам странно в общуването си с фенове и други хора от музикалния бизнес.
– Има ли човек, на чието мнение по отношение на твоята професионална кариера в музиката държиш особено много?
– Държа особено много на мнението на майка ми, не само по отношение на професионалната ми кариера, а и във всички сфери на живота. Тя винаги е била много силна моя опора във всичко, с което се захвана, а нерядко и подстрекател. Иначе често се съветвам и с най-близките си приятели, които винаги успяват да бъдат обективни в преценката си.
– Сбъдна мечтата си да пееш заедно с Джи Лин Търнър. С кой друг световен изпълнител искаш да излезеш на една сцена?
– С господин Глен Хюз.
– Как се запали по тежката музика?
– Запалиха ме баща ми и семейството ми като цяло. Тези хора ми показаха пътя, а от мен зависеше докъде ще имам смелост да стигна. Не само из дебрите на тежката музика, а в музиката въобще.
– Соло или в група предпочита да пее Славин?
– Славин предпочита да пее с група. Със сигурност. С музиканти на сцена музиката се ражда най-естествено и е най-органична.
– Много хора, включително и музиканти от ранга на Серж Пицорно от Kasabian, твърдят, че рокът замира. Има ли истинност в подобно твърдение?
– В началото на 90-те рокът със сигурност отстъпи доста от музикалното мейнстрийм пространство на други стилове и в този смисъл може би е загубил от силата си. Той обаче винаги ще бъде на прекалено високо ниво, за да бъде пренебрегван като основен фактор в световната музика. За жалост в България небето е прекалено ниско, за да побере модерните рок динозаври. Може би единственият проблем на рока е, че той все повече се изчерпва като стил. Но така може би се е случило и с класическата музика. Въпросът е да не си позволяваме да се изчерпваме откъм послания.
– След като стана популярен, коя е най-голямата глупост, която си чувал за себе си?
– Веднъж чух нещо за няколко милиона в банката…
– Готов ли си на компромиси с твоя музикален вкус в името на успеха?
– До някаква степен, да. Но нищо екстремно. Изглежда, че за да се занимаваш пълноценно с музика в България и да преживяваш от това, без да се налага единственото ти поприще да е пиано барът, трябва да създаваш поне малко комерсиални продукти. Стига продуктът да е стойностен, всичко е наред.
– Какви са целите, които си си поставил като човек и музикант?
– Да не спирам да подобрявам себе си и в двете посоки и да черпя вдъхновение. Да давам повече, отколкото вземам. Да се движа… Накратко – добро здраве, ярък живот.
Златина ДИМИТРОВА