Да си кмет е съвсем обикновена работа в полза на хората, вероятно си върша добре работата, щом ме избират толкова много пъти, заявява рекордьорът по най-много кметски мандати в областта Димитър Митрев. От 1991 година до сега той неизменно е на кметския стол в павликенското село Лесичери. Отиваме при Митрев в деня, когато той за седми път ще се опита да спечели доверието на своите съселяни. В местния вот има двама опоненти – от ГЕРБ и “Движение 21”. Убеден е, че ще ги бие още на първия тур.
“Един кмет, ако иска да е успешен, не трябва да се простира само в рамките на правомощията си, трябва да е много по-активен и никога не трябва да казва на човека, който е отишъл при него, че дадено нещо не може да стане. Трябва да търси вариант как проблемът да бъде решен. Хората очакват това от кмета, защото той е най-близко до тях”, обяснява Митрев, за когото кметуването вече е станало като професия. Търсят го по всякакви поводи – пиянски свади, семейни раздори, тъжни и весели моменти. “Това, което се случва на един кмет, е всичко онова, което се случва в живота”, пояснява още той.
Да се откаже му се е искало по време на първите мандати, когато чувал за себе си неща, които не са верни. “Тогава психиката е по-слаба, сега вече съм над тези неща. Интересува ме работата. С времето тя е станала част от мен, имам чувството, че съм се сраснал с нея. Но ако се наложи, ще търся нещо друго”, коментира Митрев.
Преди да седне на кметския стол, той само две години е работил нещо друго, бил учител по български език и литература. Тогава го поканили във временната управа, приел по-скоро на шега, след това спечелил изборите, издигнат от БСП.
“Не си спомням точната дата, на която станах кмет, но трябва да е било октомври 1991 година, веднага след промените. Спечелих първите демократични избори”, разказва мъжът, който вече има зад гърба си 24 години като кмет.
За това време Митрев е категоричен, че в селото е свършена доста работа. В първите му години като управник, имало проблеми с питейната вода и режим. Направили нов водопровод, нова помпена станция. “Имаше опасност мостът над река Росица да се срути, както стана в съседното село Стамболово, направихме сериозен ремонт. В най-големия квартал на Лесичери домовете на хората се наводняваха, затова изградихме 3-4 км отводнителни дренажи. Реставрирахме църковния храм “Св. Архангел Михаил”, който беше занемарен и не се ползваше. Сега завършихме нов храм “Успение на света Богоридица”, който се намира на гробищния парк”, отчита свършеното през мандатите досега Димитър Митрев.
Казва, че ако остане на поста през следващите 4 години, ще насочи усилията си към подобряване на инфраструктурата, което включва цялостна рехабилитация на пътя Дъскот – Лесичери – Мусина, за което ще са необходими сериозни средства. “Основната задача обаче е да запазим спокойствието в селото, защото това е едно от най-ценните неща. Кражба е дума, която в Лесичери не е позната”, допълва той.
Досега почти всички мандати Димитър Митрев е бил издиган от БСП, само последния път бил независим. Сега отново приел да бъде от БСП. Съгласил се, защото искал да помогне на кмета на Павликени инж. Емануил Манолов, който преобразил града през последните четири години. Митрев не може да разбере как има негови колеги, които всеки мандат се кандидатират от различна партия само и само да са власт. Смята, че тази хамелеонщина обижда хората и не е честно спрямо тях.
Корените на Димитър Митрев са от петричкия край, от най-югозападната част на България – село Баскалци. То се намира на 30 км от гръцката граница, точно на македонската граница. В началото на 70-те години започвала миграция от родния му край. Местните хора се насочили към Велико Търново, Павликени, Горна Оряховица, защото тук имало работа, а около планината Огражден нямало препитание. По онези места основното занимание на местните е тютюнопроизводството, което е много трудоемко. В Лесичери им осигурили парцели, на които да си построят къщи, дали им работа. Когато Димитър дошъл в павликенското село Лесичери, бил в 4 клас.
Сега половината село е от местни жители, другите са преселници от македонския край, живеят в разбирателство.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ