Д-р Димитър Дмитренко е бесарабски българин, роден в Украйна. Завършва медицина в Плевен през 2007 г., а две години по-късно е зачислен за специализация по урология в база за обучение на УМБАЛ “Света Ана” в София под ръководството на проф. Стоян Чакъров. Така през 2014 г. придобива специалност по урология.
Д-р Дмитренко взема активно участие в международни урологични конференции , а неговите приоритети са в областта на онкоурологията, нефролитиазата, заболяванията на простатната жлеза, ендоскопската урология и др. Работи като уролог в МБАЛ “Доверие” в София, а също и като консултант в МЦ “Свети Пантелеймон” в столицата.
Д-р Дмитренко ще преглежда и в Диагностично-консултативен център 1 във Велико Търново. Първата му среща с пациентите ще бъде на 26.09.2015 г. Засега прегледите ще бъдат веднъж месечно.

Урологичните заболявания са едни от водещите причини за посещение при лекар, твърди д-р Дмитренко. А профилактиката им, навременната диагностика и лечение позволяват да се подобри значително качеството на живот на пациентите и да се предотвратят доста неблагоприятни усложнения.
15 процента от мъжете и 10 на сто от жените страдат от камъни в бъбреците
България е един от ендемичните райони за бъбречно-каменна болест, не са пощадени и децата. Ако това заболяване не се лекува, може да се стигне до сериозно увреждане на бъбречната функция и развитие на бъбречна недостатъчност. Тогава болните минават на хемодиализа, която поддържа живота им. Единственото им спасение е трансплантацията, но малцина са щастливците.
Бъбречно-каменната болест често се проявява като драматична болка в лумбалната област с последващ дискомфорт и психоемоционален стрес от преживяното. Съвременното лечение обаче позволява безболезнено и неинвазивно да се премахне камъкът от пикочните пътища и по този начин да се предотвратят усложненията.
Д-р Дмитренко обясни, че един от начините е чрез екстракорпорална литотрипсия. Чрез този метод камъните се разбиват от външен източник чрез ударни вълни, преминаващи през меките тъкани. Това е безопасно за пациента и в повечето случаи процедурата не налага използване на упойка. А това предотвратява известни рискове. Освен това се избягва и класическата операция, която е свързана с по-висок риск и по-труден възстановителен процес.
Ракът на простатата заема водещи позиции в смъртността при българите
Затова всеки мъж над 50 години трябва да ходи на редовни профилактични прегледи всяка година, обръща внимание урологът.
Най-честото заболяване на простатата е доброкачествената хиперплазия, свързана със смущения в уринирането. Но за съжаление те не винаги са свързани с доброкачествено простатно разрастване или възпалителни промени. Наличието на симптоми много често е показател за значително напреднал процес, при който оперативните методи на лечение са ограничени. Но откриване на рака в ранен стадий позволява да се приложи адекватно лечение, което значително подобрява прогнозата на пациентите и запазва качеството на живот. Затова нашите приоритети като уролози са да се извършва скрининг и ранна диагностика за рак на простатата, заяви д-р Дмитренко. Това се осъществява по някои клинични показатели и биологични маркери.
От изключително значение е проследяване на простатоспецифичния тотален антиген. Увеличението му не поставя диагноза, но промените в стойностите му в комбинация с данни от ректално туширане или трансректална ехография насочва лекаря за уточняване на диагнозата чрез простатна биопсия.
При откриване на простатен карцином в ранен стадий пациентът има възможност да избере метод на лечение. Стандартното е радикална простатектомия. Тази операция може да бъде направена по хирургичен начин или с помощта на миниинвазивни лапароскопски методи. Внедряването на робот-асистирана хирургия позволяват значително намаляване на кървенето по време на операцията, минимизират следоперативната болка и водят до по-ранно възстановяване, за разлика от стандартните оперативни методи.
Също така съвременните миниинвазивни методи целят да запазят сексуалната функция и контрола над уринирането, което е изключително важно за поддържане на доброто качество на живот.

Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив