Иван Станчов е бивш външен министър на България и бивш посланик на страната ни във Великобритания и Ирландия. Дългогодишният дипломат беше на празника на Сухиндол, който се проведе на 14 февруари. 
Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. Син е на дипломата Иван Д. Станчов и художничката Керълайн Марион Станчова. Внук на дипломата Димитър Станчов. Потомственият дипломат владее осем езика. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в Американската армия (в Българската рота на НАТО в Германия). Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. През 1970 г. той изпълнява длъжността директор на ITT-OTE компютърни проекти в Атина. Работи като вицепрезидент на корпорациите ИТЕЛ и Storage Techology в Лондон, а през 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава компания, занимаваща се с информационни технологии. След политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа през 1990 г. се завръща в България за пръв път след 47 години.
През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. През 1994 г. става посланик за специални поръчения и министър на външните работи. През 1999 г. президентът на Република България Петър Стоянов назначава Иван Станчов за свой съветник по външнополитическите въпроси. Той става по-късно съветник по външнополитическите въпроси и на президента Георги Първанов. Днес притежава титлата Посланик за специални поръчения.

От 1995 активно се занимава с привличане на чуждестранни инвестиции в региона, като се концентрира върху инфраструктура, приватизация и проекти с частно и държавно финансиране. “Креста Маркетинг ТП” успешно консултира “Уни Кредито Италиано” при сделката за приватизацията на “Булбанк” – най-голямата банка в България и създаването на фонда “Фрамлингтън България” – първият инвестиционен фонд, насочен към новосъздадената българска фондова борса. Днес Иван Станчов е представител на “Базалт” АД, Линц, Германия.

– Г-н Станчов, вие винаги сте бил гражданин на света, но какво ви кара да се връщате в България?
– Заради този празник си струва да съм в България сега, толкова е красиво. Тук се запазва нашата селска култура, макар че някои хора се обиждат от подобни думи. Това, което видях на площада в тези два дни, беше невероятно. Браво на кмета и на хората в Сухиндол, че запазват този истински български дух, който в по-големите градове вече го няма. Тук хората са весели и искрени. Затова казвам: “Браво на Сухиндол!”.
– Като бивш външен министър и посланик във Великобритания и Ирландия как гледате на негативната кампания, която се води срещу българите на Острова?
– Великобритания е прекрасна и интересна страна, където културата е много важна, но тя има проблем. Той съществуваше навремето и в САЩ спрямо мексиканците, но беше преодолян. Има професии и занаяти, които местните хора в никакъв случай не искат да работят. Затова тези работни места се заемат от чужденци, които не се страхуват от тежък физически труд, за да изкарат някой паунд повече. Англичаните от своя страна ревнуват, като се възмущават защо тези чужденци са взели тяхната работа, а това не е така. Където и да отидеш сега в Лондон, по кафенетата работят полякини. Нашите младежи берат ягоди и ябълки, а мъжете работят в строителството. Британците не обичат да се навеждат, а нашите са работливи, а на работодателите им трябват точно такива хора. Фактът, че нашите хора работят усърдно, помага на паунда, а това пък е добре за икономиката на Великобритания. Според мен цялата тази история е съвсем лична и глупава: “А, ти ми взе работата”.
Аз например живея в Шотландия и намирам поляци навсякъде, а българи много рядко съм срещал. В САЩ след войната имаше много украинци, които идваха там като бежанци. От общината много често викаха татко, който говореше руски, да им превежда. И аз съм готов да правя същото за нашите българи в Шотландия.
– Как да си обясним тогава скандалните изявления на британските политици?
– Това не е негативно отношение нито към България, нито към българите. По-важното е, че г-н Камерън, който е брилянтен политик, не е продал добре идеята Европа във Великобритания. Там има много евроскептици. Те настояват страната им да излезе от Евросъюза и никой външен да не се меси в тяхната политика. Явно искат да си останат остров, защото постоянно повтарят “Европа ни се меси, ние нямаме нищо общо с Европа”. Отчитам това като голяма грешка на премиера, който той трябва да докаже на своите сънародници защо Европа е важна за Великобритания.
Същото се случи и в България покрай референдума за АЕЦ “Белене”. Ние гласувахме неподготвени. 90 от нашите хора не знаеха въобще за какво гласуват. Идеята трябваше да бъде добре разгласена, за да знаят и обикновените хора за какво отиват до урните.
А относно Европа, аз се чувствам европеец и българин. Вече 50 години не е имало война на Стария континент и това е заради идеята за нова Европа. Аз бях в България по време на войната, слава Богу не съм раняван, но знам, че войната е нещо грозно, ужасно глупаво и убива всичко – и културата, и хората. Само затова ми стига да съм европеец. А географски погледнато англичаните също са европейци.
– Как виждате сега положението в нашата мила родина?
– Има един виц, който много ми харесва. Свети Петър отишъл при Господ и му казал: “Господи, пак си направил голяма грешка”. Господ му отговорил: “Защо бе, Петре?”. “На едно място, в България, си сложил най-бистрите реки, най-хубавите дървета, най-красивите птици и животни, да не говорим пък за плажовете и морето”. Господ му отговорил: “Петре, спри да ме критикуваш, не си видял хората, които ще сложа там”. (смее се)
Този виц го използвах като пример в посолството, когато говорехме за туризма в България. Ние сме най-вредните за страната ни. Обичаме си страната, но някак си отблъскваме хубавото. Тези всичките хотели и комплекси по нашите плажове, това е бедствие. Ужасно е, че се строи върху зелените зони. И най-лошото е, че никой не сее дърветата наново и не събира боклука. “Карин дом” е член на екологичната мрежа и децата от дома, които са с увреждания, събират боклуците в морската градина. Надявам се, че това ще е пример за всички родители да се научат също да допринасят за чистотата на града си. Защото детето не хвърля фаса на улицата, прави го възрастният. Иначе живеем в една прекрасна страна, само трябва да си я пазим.
– През лятото вие се включихте в протеста за защита на морската градина във Варна. Какво накара един дипломат да излезе на улицата?
– Протестът ми няма нищо общо с професията на дипломат. Излязох на улицата, защото съм убеден, че във Варна се случват неща, които не са добри за града. Започнах, защото изведнъж получих от областния управител едно писмо, в което се нареждаше сеч на всички дървета по ската на морската градина. Нашият скат по Черноморието е прекрасен. Ако отидеш във Франция, ще видиш, че има плажове само с камъни и нито едно дърво. При нас има пясък и невероятно красиви дървета. Дядо ми построи къщата си на това място през 1901 г. Завърши я през 1908 г. В същото време беше представител на Царство България в Санкт Петербург. Професията на дипломатите е такава, че живеят извън страната си и когато се върнат, трябва да имат дом, в който да съберат децата си. Къщата, в която аз живея сега, е строена от баща ми и майка ми. През ваканциите ние всички се събирахме във вилата на баба ми и дядо ми. Но един ден, когато баба разбра, че майка ми ще има седмо дете, каза: “Много те обичаме, но станахме много!”. Тогава татко купи съседното лозе и построи тази къща.
От кмета на Варна разбрах, че т.нар. “Алея първа” е подарък на групата ТИМ от държавата. В имота на моето семейство започнаха да копаят. В същото време държавата, представена от областния управител, позволи в моята градина безнаказано да се секат вековни дървета. На моите жалби от община Варна отговориха, че не са сечени дървета, а са кастрени храсти, което беше пълна глупост. Ето затова излязох на улицата. Защото мисля, че през последните 20-25 г. много неща в България не се случиха така, както ни се искаше, просто защото не сме реагирали като граждани.
– Сега България отново се тресе от протести, този път срещу високите сметки за ток. Какво мислите, има ли в страната ни гражданско общество?
– Мисля, че е много важно гражданите да имат мнение и искат да го изкажат свободно и ясно. Останах учуден от реакцията на хората във Варна, още повече, че те защитаваха природата на страната. Млади майки с бебета в ръце седяха по средата на улицата в знак на протест. Обвиненията, че българите са апатични и не реагират както трябва, вече не са верни. Когато има идея и хората са свързани с нея, се обединяват.
Иска ми се така да бъде в цяла България и да бъдем преди всичко човеци. Онзи ден четох книга за семейството на Стефан Караджа, как преди Освобождението се опитали да направят една малка България в Странджа. Това аз не го знаех. Странджа е едно място, забутано място, но с прекрасна природа. Тези хора още през 1810 г. се разбунтували срещу турците и дори поискали помощ от руския генерал, който бил наблизо, но той им отказал. Така бунтът им пропада. Но ние трябва да реагираме.
– Живял сте къде ли не по света. Къде ви тегли сърцето?
– Бил съм вкъщи и в Америка, в Гърция, в Шотландия, но тук ми е хубаво. Родината си е родина – дали това е дядо, който е погребан тук, градината, където съм играл като дете – това е моето място. Аз съм европеец, но по едно време напуснах Европа, защото беше много тясна. Европейците бяха затворени, “малки” като виждане, като мислене – “това е мое, другият е някъде оттатък, това е границата”. Живял съм в САЩ и Бразилия – огромни държави, където хората са други, по-свободни, по-отворени. Мисля, че хубавото, което се случи, е, че Европа ни отвори нови врати. Сега сме европейци, въпреки че от гледна точка на географията винаги сме си били.
– Преди 17 г. вие предоставихте вашия семеен дом във Варна за създаването на център “Карин дом”. Знаете ли на колко хора сте помогнал благодарение на Дневния център за рехабилитация и социална интеграция на деца със специални нужди и техните семейства?
– Ние ги събираме за големи празници – за рождения ден на “Карин дом”, за деня на детето, за Коледа. За нас, родителите са много важни, защото проблемът не е на детето, а на родителя, който има нужда от подкрепа. Много често семействата не знаят как да реагират в такава критична ситуация. Ти се влюбен, жениш се, имаш мечти, изведнъж проблем с болно дете. Ние работим с родителите и с децата, а резултатите са фантастични. За 16 години 1600 деца са минали през “Карин дом”. Надявам се да можем да продължим. На ден между 35 и 50 деца посещават центъра. Едни идват за терапия, други учат, трети се приготвят за детска градина.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ