Според мен и двете тези не са верни. Ако бяхме велик народ, безусловно щяхме да бъдем на по-добро място в класацията на европейските и световните народи. Вероятно щяхме да намерим сили да се справим с предизвикателствата, които пречат да се измъкнем от дъното, да унищожим мафиотски структури, които ни тормозят, да елиминираме от властта корумпираните политици и техните протежета, които ни мъчат повече от 20 г.
От друга страна, не сме мърша, защото нашите деца са сред най-добрите в свeтa в редица области. Имаме отлично подготвени учени и професионалисти.
Според мен нашият проблем идва от там, че не умеем да управляваме държавата си добре. Мога да си обясня това с неопитност и с дълги години негативни натрупвания в исторически план. В същото време българинът, където и да е – в Африка, Америка или далечна Азия, успява. Той работи съвестно и се съобразява с местните правила – данъци, такси и т.н. Но в България това не се случва. Не можем да си подредим нещата, не спазваме правилата.
И с управлението е така. Все чакаме някой друг да ни покаже правия път. Между двете световни войни през XX век германците ни помагаха в икономиката. После, през 70-те години, наша пътеводна светлина стана Съветският съюз. Сега пък чакаме ЕС да ни подреди къщичката. Явно ние сами не сме способни да се управляваме и да си поставим ясни схеми и правила, по които да се движим. Ние дори пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места не можем да въведем. Всички си пушат, където им падне, което означава, че този закон не работи. Дори и протести се организират, което не се е случвало никъде в Европа. Когато обаче отидем в другите страни – във Франция, Италия и Турция, се съобразяваме и не роптаем, а у нас – не.
Това е въпрос и на манталитет. През Средновековието и Възраждането българите живеят зад високи дувари. По същото време в Холандия хората нямат дори пердета на прозорците си и цялото общество да знае кой какво прави. Столетия по-късно ние продължаваме да се крием зад високи огради. Вътре си се оправяме някак си, а навън какво става, не е важно. Това според мен е проблемът на българите и той не е от вчера.
Златина ДИМИТРОВА