Предложенията на МЗ за промяна в Закона за лечебните заведения, в които е предвидено закриване на бившите диспансери, сега центрове и специализирани болници, предизвика брожения на медици в цялата страна, които даже излязоха на протести най-вече в комплексните онкологични центрове. Онколозите не са съгласни тези специализирани лечебни заведения да се влеят към областните болници, тъй като те са общинска собственост, а МОБАЛ са държавна, и освен това двата вида стационари имат различни функции, като бившите диспансери лекуват хронично болни и тази терапия продължава десетки години. Освен това има диспансеризация на пациентите, тяхното състояние се проследява, лечението е безплатно, всяка година се извършват безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата.
Подобно предложение имаше преди пет години по времето на проф. Анна-Мария Борисова като здравен министър. Но пак се надигнаха протести, а и проф. Борисова стоя твърде кратко на поста си, за да се стигне до закриване на диспансерите. При едно от посещенията си във В. Търново министърката представи тази концепция, като “прати” туберкулозното отделение на диспансера “Д-р Трейман” в Габрово. След оставката на проф. Борисова идеята за закриване на бившите диспансери си замина заедно с нея. Сега министър Петър Москов отново заговори за вливане на специализираните заведения към областните болници, но тепърва предстоят дебати и обсъждания.
Във вторник на заседание на общинската здравна комисия във Велико Търново отново имаше дискусии по повод на новата стратегия на МЗ за развитието на болничната помощ. В нея участва и д-р Мария Рачева като председател на Сдружението на лечебните заведения по онкология. Очаква се дискусията да продължи и на предстоящата сесия идната седмица.

– Д-р Рачева, ако бъдат приети промените в ЗЛЗ, те предвиждат закриване на бившите диспансери, макар и преименувани на центрове и болници. Ако това не стане, здравната каса няма да сключва договори с тях и специализираните болници няма как да съществуват без финансиране. Ще загубят ли пациентите от това?
– Онкологичната мрежа в България е създадена през 1952 г. и толкова години е устояла на всякакви дебати и промени. Ние имаме Национална болница за активно лечение по онкология и 12 онкологични центрове. Към момента у нас има над 600 000 онкоболни и всяка година се регистрират около 37 000 нови случаи. Всички тези пациенти са диспансеризирани в регионални и национален регистър. Точно поради тази причина тези болни са отделени от болниците за активно лечение, където се лекуват само пациенти с остри заболявания.
За мен закриването на Комплексните онкологични центрове (КОЦ) ще бъде грубо нарушение на правото за медицинска помощ на болните. Защото при нас достъпът е целогодишен, продължителен и безплатен. Ние поемаме и социални функции и няма да кажем на пациента да си върви, тъй като няма осигуровки.
– Какво се различава вашето лечение, че не може да бъде продължено в една областна болница?
– Законодателят е вменил само на диспансерите да издирваме близки на болните, които може да са заразени с опасни инфекциозни заболявания. Правим периодични наблюдения на онкоболните и на тези с преканцерози, имаме регистър и винаги можем да извикаме даден болен за консултация или ново лечение, реализираме комплексни програми за обучение и специализация по онкология, правим скринингови програми и мн. др. А това нито една болница за спешно лечение не го реализира. Затова нашите пациенти ще загубят, ако диспансерите се влеят в други лечебни заведения. Просто много от тези дейности ще отпаднат.
Тревожен е фактът, че през последните години се увеличава броят на онкоболните за всички локализации. В повечето случаи заболяванията се откриват в напреднал стадий, когато лечението е по-трудно, дори невъзможно. Ние правим всичко възможно да помогнем, като прилагаме комплексен подход на операция, химиотерапия, лъчетерапия, хормонотерапия и др. Не приемам мотивите на министър Москов, че пациентите се разкарват в различните болници.
Ако бъдат закрити онкологиите, на практика се ограничава и правото както на обхвата на медицинската помощ, така и на достъпа. При нас идват много социално слаби пациенти, които не можем да върнем. Иначе нарушаваме действащата Конституция на България и Закона за защита от дискриминация. Всеки има право на достъпна и адекватна медицинска помощ и това е регламентирано и в Конвенцията за правата на хората с увреждания.
– Ако все пак диспансерите се влеят към големите болници, ще се наложи ли да връщат парите от европейските фондове, с които специализираните заведения преди няколко години направиха ремонти и се оборудваха с модерна апаратура. Има клауза, че пет години от приключване на проектите не трябва да се променя предназначението на сградата и дейността.
– Това е другият проблем. Диспансерите са общинска собственост, а болниците – държавна. През 2011 г. всички онкологии кандидатствахме по оперативната програма за регионално развитие по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Общата сума е около 70-80 млн. лв., като близо 7 млн. лв. се падат на великотърновската онкология за изграждане на база и закупуване на нова лъчетерапевтична апаратура. При нас общината съфинансира близо 4 млн. лв. и тя подписа декларация, че след това няма да бъде закривана болницата най-малко 5 години. Освен това се забранява прехвърлянето на собствеността и на промяна в предназначението на активите, както и сключването на договори с трети лица. Общинският съвет във Велико Търново прие тези условия и задължи кмета Даниел Панов да подпише декларация за тях. Сега, ако настъпи промяна, отпуснатите безвъзмездни средства трябва да се върнат на оперативната програма.
– Има ли възможност четирите бивши диспансери да се влеят към специализираната белодробна болница “Д-р Трейман”, която също е общинска собственост?
– Да има такава възможност и тя е заложена в параграф 60 на проектозакона за лечебните заведения, където е отбелязано, че бившите диспансери могат да се преобразуват и влеят в лечебно заведение за болнична помощ в едногодишен срок. Това означава, че Общинският съвет има единствен вариант, ако реши, да слее трите диспансера – кожен, психиатричен и онкологичен в белодробната болница “Д-р Трейман”, която е 100 % общинска собственост. Тогава няма да има проблем със собствеността, тъй като всичките диспансери са общински. Може на някои да се иска тези специализирани заведения да се влеят в областната болница, но тя е друга собственост и това не е възможно, тъй като всички сме със статут на търговски дружества.
Искам да отбележа и нещо друго. Рехоспитализациите в областните болници се считат за нарушения, ако се повторят до един месец. В диспансерите обаче те са чести, защото нашите болни са с хронични заболявания и рехоспитализациите не са нарушения. Освен това областните болници са многопрофилни, те лекуват всичко, а ние сме специализирани по онкология, психиатрия, кожни болести и туберкулоза.
Но аз съм изпратила становище на нашето сдружение до премиера, министъра на здравеопазването, парламентарната комисия по здравеопазване, МС, БЛС и др. и се надявам бившите диспансери да бъдат запазени като самостоятелни лечебни заведения.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Пл. МИЛЕНОВ и архив