Цвете от времето на Гай Юлий Цезар расте в двора на арбанашка къща. Преди 6 години собственичката – реставраторката Катя Буланова, пренесла сърпеца от Германия. Растението е включено в Червената книга на България като изчезващ и застрашен вид. Освен в Арбанаси, сърпецът расте единствено в землище на свищовското село Хаджидимитрово, обявено от МОСВ като защитена територия.
По време на едно посещение в германския град Гьорлиц, където група български реставратори гостувахме по покана на немската Академия за реставрация и поддържане на паметниците на културата, домакините ни заведоха във Waid Haus – къщата на сърпеца, разказва Катя Буланова. Там българите виждат красивия цъфнал сърпец, който много й харесал, и тя поискала няколко семена, за да го засади в двора си. В замяна на това Катя изпратила 3 български кокичета, които и сега растат в двора на Waid Haus.
На мястото на къщата на сърпеца още по времето на Цезар имало голям търговски пазар, най-вече на сини басми и коприна, които търговци отнасяли на Изток по стария римски път Via regia, който минавал през Египет и Дамаск и свършвал в Персия. На същия пазар се намирала голяма къща, в която се събирал полуфабрикат от сърпец във вид на малки полусухи топки, които се използвали като синьо багрило. Растението било отглеждано индустриално върху хиляди декари в провинциите на голямата Римска империя, а след това пресовано и изсушавано. В този вид търговци го разнасяли по целия Изток, с които Рим търгувал.
В един от кодексите на Цезар на 180-о място сърпецът е отбелязан като важна износна стока. И по-точно багрилото от него, което и досега носи името “пруско синьо”, казва Катя. Още през 58 г. пр.Хр. през времето на триумфа на Цезар, висшето общество е носело дълги дрехи в син цвят, добит от сърпец. За да се стигне до багрилото, римляните са изграждали големи каменни мелници, където са смилали цветето. Кашата изсъхвала, а след това била обработвана с два естествени химикала и ставала синя. Тази преработка била основно женски труд. Технологията е запазена и до днес и тя се демонстрира именно във Waid Haus в Гьорлиц, провинция Саксония.
Освен че сърпецът бил използван за багрило, а по-късно и като синя боя за зографисване на църкви и манастири, растението има силни антисептични свойства и листата му се сушели за чай против настинки, посочи Катя. И тъй като цветето е богато на много витамини и предимно витамин С, римляните го правели на салата. Те берели листата рано напролет, докато били малки и крехки. Катя разказа, че вече е опитвала салата от сърпец, която имала леко горчив вкус като на листата от глухарче.
В момента в Саксония се разраства кампания за възраждане на древните растения, от които са тръгнали първите занаяти от древността. Едно от тях е и сърпецът. Хиляди се вече декарите с това цвете, от което продължава да се добива прочутото синьо багрило.
Катя Буланова предполага, че зографи са използвали боята от съпрец и за зографисване на църквата в манастира “Света Богородица” в Арбанаси. И до днес синият цвят от фреските не се е променил – сърпецът има свойството да унищожава всички дървояди.
Катя Буланова има идея с младежите от селото да направят самобитна градина с цветя от миналото, с които абранашките кокони са красели чардаците си. Стартът вече е положен в двора на кметството, където реставраторката е засадила красивото арбанашко зеле.
Катя е решила да обиколи старите арбанашки дворове, където все още има стари запазени цветя. Част от тях ще бъдат прехвърлени в кметския двор, а после може и в селския парк. За съжаление новите собственици в Арбанаси изриват всичко от старите дворове и засаждат нови цветя, които не са типични за селото, коментира реставраторката.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ