Съдилищата в региона често налагат пробационни мерки като алтернатива на престоя зад решетките

Пробационните мерки са сравнително нов вид наказание в България, въведено като една от алтернативите на лишаването от свобода. В много от държавите в Европа те имат стара история, като за първи път започват да се налагат във Великобритания преди повече от век. Роля за това тогава играе и самата Църква, която предлага свещеници да оказват въздействие чрез религията върху хора с противоправно поведение. Инициативата дава неочаквано добри резултати и постепенно пробацията се разпространява на територията на целия континент. През години свещениците били изместени от психолози, но в основата си, принципът останал един и същ. Властите в България дълго време остават консервативни към тези мерки и в Наказателния кодекс те са въведени едва през 2002 г.
По данни на ОС “Изпълнение на наказанията”, в област Велико Търново наказание “Пробация” към края на миналия месец са изпълнявали общо 399 души. Допълнително има 43 присъди с налагане на такива мерки, които все още не са влезли в изпълнение. Според началника на ОС “ИН” – Велико Търново Георги Гавраилов, в броя им се наблюдава малък спад спрямо предишни години.
В българското законодателство съществуват общо шест пробационни мерки, две от които са абсолютно задължителни при налагането на такова наказание. Това са т.нар. “надзорни” мерки – осъденият трябва задължително да си направи регистрация по настоящ адрес и редовно да се среща с пробационен служител. Останалите мерки, които съдът налага по своя преценка, са ограничаване на придвижването, включване в курсове или програми за въздействие, поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото.
Безвъзмездният труд е особено популярна мярка и все по-често се налага от магистратите. По информация на Гавраилов, 145 души в региона полагат труд без заплащане в момента, т.е. почти половината от всички осъдени на пробация. Всеки от тях трябва да отработи определен брой часове в общественополезна дейност. Максималният размер на наказанието е 320 часа на година за срок от 3 г. или общо 960 часа. Осъденият трябва да го отработи по местоживеене и да няма повече от 7 дни или 56 часа работа за месец, с което се гарантира, че ако е трудово зает, ще може нормално да си изкарва прехраната и да му остава и време за почивка. По думите на Гавраилов, при избора на работа се взимат предвид уменията и квалификациите на осъдения. Има например такива, които отработват часовете си в библиотеката във Велико Търново. Тъй като законът не позволява безвъзмезден труд да се полага в частни фирми, на повечето от осъдените се дава обща работа по поддръжка на пътища и улици, паркове, градинки, почистване на гробища, боядисване на огради, обновяване на детски площадки, освежаване на люлки и катерушки. Особено ценен се оказва трудът им в малките населени места, където кметовете и наместниците винаги изпитват недостиг на средства и свободен щат. “Има кметове, които възприемат наложената мярка като изключително позитивна и в становищата, които получавам от тях, посочват, че това е безценна помощ. Понякога дори се сърдят, че съдът не е наложил безвъзмезден труд, защото им е необходима работна ръка, още повече че е и безплатна”, споделя Гавраилов. При малки населени места с висока безработица понякога възникват търкания с част от населението, което получава социални помощи. Тъй като законът задължава и тях да полагат трудова повинност, те нерядко възразяват срещу назначаването на осъдени на безвъзмезден труд, тъй като взимали “техните часове”.
Една от общините, която е изградила особено добра система за работа с хора, на които е наложена пробационна мярка, е Павликени. Осъдени участваха в изграждането на сградата на Районния съд там преди няколко години, както и в поддръжката на зоокъта в града. Пак с техни усилия там е изградено и помещение за временно настаняване на улични кучета, където животните изчакват своя ред да бъдат изпратени в Ловеч за кастрация и обезпаразитяване.
До колко съвестно осъдените работят, зависи от самосъзнанието им, подчертава Гавраилов. Изпълнението на мярката обаче се следи стриктно както от отговорници по места, така и от пробационни служители към ОСИН. Ако осъденият се опитва да шмекерува и да не отработва часовете си, следва предупреждение със забележка, после е предупреждението за замяна на наказанието и при последващо нарушение се докладва на Пробационния съвет. Органът може да гласува изпращане на предложение на Окръжен съд за замяна на целия остатък от пробацията със затвор. И такива случаи не липсват, твърди началникът на ОС “Изпълнение на наказанията”.
Алтернативно законодателят е предвидил полагане на поправителен труд, който се налага основно на хора, които работят на трудов договор. Мярката там се състои в това, че държавата удържа от 10 до 25 % от заплатата на осъдения за периода на пробацията, а същевременно този срок не му се зачита като трудов стаж.
През последната година може би най-много се заговори за мярката за ограничаване на свободното придвижване, поради въвеждането на модерни системи за наблюдение при нейното изпълнение. Самата мярка има няколко форми, най-честата от които е забрана за напускане на жилището в някакъв диапазон от време в денонощието. Съдът също така може да наложи забрана за излизане извън населеното място за повече от 24 часа без разрешение, ограничаване на посещения на заведения и търговски обекти и дори забрана за посещаване на определени градове и местности. Контролът върху тези мерки с наличния човешки ресурс на ГДИН винаги е било много трудно и до голяма степен се е разчитало на добросъвестността на осъдените. От миналата година обаче в областта бяха въведени първите съвременни средства за електронно наблюдение. Такива са електронните гривни, каквито в момента носят 6 от общо 17 души, които имат наложена мярка за ограничаване на придвижването. Противно на общоприетото схващане, тези гривни не разполагат с джипиес предавател. Те са приложими само за тези осъдени, които имат забрана за напускане на дома си.
В жилището се монтира система, подобна на стационарен телефон. Тази система на принципа на радиовълни поддържа “връзка” с гривната, поставена на осъдения. Ако гривната излезе от обхвата на системата, който долу-горе покрива площта на едно голямо жилище, незабавно се подава сигнал във фирмата оператор на гривните. Служителите ѝ пък уведомяват пробационния инспектор. Същото се случва, ако осъденият се опита да свали гривната, каквито опити вече има в областта. “Получавали сме куриозни обяснения за свалените гривни. Случайно я били закачили на шкаф, паднали в банята, докато се къпели, кучето я било дърпало. Факт е обаче, че когато това се случи, незабавно се отива на място и се слага нова. Така че е безсмислено да правят такива опити”, споделя Гавраилов.
Чрез телефона, осъдения може да поддържа контакт директно с операторите по наблюдението. Контролиращите правят протоколи за всяко нарушение в сигнала,или т.нар. “аларма”, независимо каква е причината за него. Електронните гривни са осиурени по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм, по който се предвижда поставяне на общо 180 гривни в цялата страна. Той ще продължи до октомври, когато държавната власт ще трябва да прецени дали да продължи използването на гривните, но вече със собствени средства. Съществуват и гривни с джипиес предавател, които дават информация във всеки един момент къде се намира осъденият. Те обаче са в пъти по-скъпи и към момента само един човек в България носи такава. Това е предсрочно освободен от затвора мъж от Шумен, който е бил осъден за блудства и изнасилвания.
По думите на Гавраилов се предвижда и въвеждане на още една модерна система за т.нар. “верификация” или гласово разпознаване. Тя ще включва използване на специален софтуер, който може да разпознае с абсолютна точност гласа на даден човек по телефона. “Това ще е удобство за хората, които са на отчет при нас и трябва да се подписват, но живеят в отдалечено населено място и транспортът представлява сериозен проблем. Ако това да дойде до тук му отнема цял ден, това е сериозен проблем. Тази система ще е голямо удобство в това отношение. Все още при нас не се прилага, но доколкото знам, в Пловдив вече има няколко осъдени, за които се ползва гласова верификация”, пояснява Гавраилов.
Мярката за включване в курсове и програми за обществено въздействие също се налага често, като тя е особено полезна тогава, когато е установено, че в основата на противоправното поведение стои някакъв силен психологичен проблем. Такъв може да бъде зависимостта от алкохол и наркотици, неконтролируемият гняв и т.н.
ГД “Изпълнение на наказанията” има множество разработени програми както индивидуални, така и колективни. Най-масово посещаваната е “Умения за безопасно шофиране”, като през миналата година 68 души в областта са преминали през нея. Според Гавраилов това е обяснимо, тъй като най-големият дял от осъдените на пробация са били изправени пред Темида за шофиране в нетрезво състояние. Седем души през миналата година са преминали и през програма за хулигански прояви. Групови работи са провеждани за овладяване на агресията, способност за самооценка, решения в кризисни ситуации и др. “В част от тези програми сме използвали ресурса на ВТУ катедра “Психология”.
От ГД “Изпълнение на наказанията” търсят и взаимодействие с неправителствени организации за програмите за въздействие. Активно взаимодействие е изградено със сдружение “Лига на умерените”, към което се насочват хора с различни зависимости и най-вече алкохолиците. “И тук, както и при всяка пробационна мярка, всичко зависи от желанието на самия осъден. Ние можем и правим опит да му помогнем, но ако самият той не иска да се промени – нищо не може да се направи. Най-добрият показател за успех при нас е тогава, когато изтече срокът на пробацията и повече този човек не се върне при нас. За съжаление, това не винаги се получава. Но все пак, около 65 % от осъдените се поправят”, сподели Гавраилов.