Виното “Сватова хипноза” често събира край масата дизайнера Атанас Парушев и собственика на ресторант Алаа Асаад. Двамата известни търновци решили да кръстят последното вино така, защото през миналата година дъщерята на Наско Александра и синът на Алаа явор се сгодиха. Двамата вече имат и внук – Кубрат, който се роди в края на декември.
Виното е специален микс от три сорта грозде – марселан, мерло и каберне фран. Направили комбинацията, защото били много въодушевени от щастливата новина, която им съобщили децата им. Името измислил Наско, но и двамата са убедени, че който го отпие веднъж малко или много остава хипнотизиран.
Сватовете направили около петстотин литра вино от един тон грозде. Обясняват, че реколтата миналата година е била лоша заради дъждовната година, но те са успели да направят хубаво вино. За да стане добро то, освен качествено грозде, са необходими още грижа, любов, чистота. Наско Парушев прави вино вече 11 години. “Най-важното е не човек 11 години като магаре да повтаря едни и същи грешки и да се хвали колко хубаво вино е направил, а неговите приятели в стремежа си да не го обидят да му казват, че виното е хубаво. Трябва всяка година да се учиш от грешките си и да експериментираш. Приемаме критика. Не искам, който опита от нашето вино, пред нас да говори едно, а зад гърба ни друго. Искам да ми казват истината, защото когато я знаеш, по-лесно се ориентираш в правилната посока”, обяснява той.
Споделя още, че модата е голямо предизвикателство, но виното е нещо различно, то е жив организъм. То се развива и променя постоянно.
“При правенето на вино е важно да успееш да спреш залеза, т.е. да го хванеш в най-добрия му момент, когато е в най-голямата му сила, зрялост, хармония и да успееш да го съхраниш. С това е свързан постоянният стремеж на всеки един винар”, разкрива още модният дизайнер.
Правенето на вино е хоби за двамата, повод да се съберат с приятели на сладки приказки. “Една хубава вечер е немислима без чаша червено вино. То доближава хората до истината”, категоричен е Алаа. Той споделя още, че не изпитва удоволствие при пиенето на други напитки, както към виното. Като хора, които са дегустирали различни вина, двамата казват, че с времето човек успява да развие своите сетива, с които да усети различните нюанси на божественото питие. “За мен е истинска наслада да откривам различните нови съчетания. Но с виното не трябва да се прекалява, защото когато пиеш много, вече не изпитваш наслада, защото сетивата ти се притъпяват. Удоволствието от пиенето на вино не е свързано с голямото количество, а в намирането на всички тези уникални съчетания, които притежава то”, размишлява Парушев.
Питам ги изтъркано клише ли е максимата, че виното е като жената.
“Жената е като живота и виното е като живота, а животът е хубав и интересен, когато си с постоянно отворени очи, и когато искаш да го живееш пълноценно и с наслаждение във всеки един миг”, отговаря ми Наско и допълва, че има много хора, които живеят от повод до повод. Останалото време е само период, който трябва да мине до следващото събитие. “Не умеят да изживеят чара на всеки един миг. За мен това не е добър вариант, защото така по-голямата част от живота преминава на полусъединител”, разкрива една от житейските си истини модният дизайнер. Трябва да се живее не ден за ден, а от всеки момент да се взема най-доброто.
Наско Парушев и Алаа Асаад се познават отдавна, някъде от 1992 година. Децата им са израснали заедно, преди няколко години се появила и любовта между Александра и Явор. Не са се месили никога в отношенията им, казват, че единственото, което могат да направят, е да се съберат и да им покажат, че ги подкрепят. “Двамата сватове се събираме и с добрия тон, който имаме, им показваме своето отношение”, казва Наско. Обясняват, че ако между Саня и Явор има някакви противоречия, те са моментни и двамата никога не са ставали техни свидетели. “Всяка една връзка се изгражда във времето, за да стане тя уравновесена се изисква време. Хората трябва да се опознаят, да се сблъскат с проблеми, защото ако не сблъскат с тях, няма да имат развитие. Така че противоречията са нещо съвсем естествено”, пояснява Парушев. Алаа с усмивка добавя, че ако младите искат съвет, ще им дадат, защото двамата сватове имали неизчерпаем опит.
Младите дядовци не могат с едно изречение да дефинират любовта. “На мен ми е много трудно, може би ми трябва още един живот, за да го направя”, смее се сириецът. Наско присвива очи, мисли известно време и казва, че любовта си е заложена в човека и е важно той да успее да се настрои на нейната честота. “Направиш ли го и имаш ли желание да даваш от себе си, нещата се обръщат и тогава започваш да живееш много по-пълноценно. Живот без любов е безсмислен, защото тя е в основата на съществуването на този свят”, заключва Наско. Сватът му допълва, че човек винаги трябва да е отворен за любовта във всеки един миг. Шегуват се, че откакто са станали млади дядовци, рейтингът като мъже им се е вдигнал още повече. “Eдно e да си обикновен чичо, а съвсем друго си млад дядо. Младият дядо не може да даде гаранция, но поне си млад дядо”, смее се модният спец.
Споделят, че да ти се роди внуче е много по-различно от това да имаш дете. Скоро Алаа обяснявал на свои познат, че малкият Кубрат е много тихо дете и плачел много нежно. Човекът му отговорил, че сигурно друго би казал, ако малкият е негов син. “Грешките, които сме допуснали при възпитанието на нашите деца, сега не искаме да ги повтаряме при неговото израстване”, казва той. “Много е различно, защото когато се роди моята дъщеря, аз нямах 21 години. Бях много щастлив, но не бях толкова осъзнат. Едно чувство, за да бъде силно и истинско, трябва да е осъзнато. А осъзнатостта идва с опита”, мъдро заключава Наско.
Името Кубрат е измислила дъщерята на Парушев Александра, но всички много го харесали. Двамата дядовци искат малкият да е добър като тях, да надгради това, което са постигнали те и да ги обединява още повече.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив