По проекта “Детство за всички” над 600 деца и младежи с увреждания в страната вече са изведени от домовете и са настанени при родители, близки, в приемна грижа или са осиновени, съобщи във Велико Търново Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Тя присъства на тридневна международна конференция за прехода от институционална грижа към настаняване на подрастващи в новите резидентни услуги. В началото на проекта в институциите децата бяха 1797, като още 600 от тях чакат да бъдат завършени новите центрове за настаняване. Според Жечева реформата за деинституционализация е преминала голяма част от пътя си, като до края на годината ще бъдат изведени всички деца и младежи. Това означава, че ще бъдат закрити всичките 24 дома за деца и младежи с умствена изостаналост.
Жечева коментира още, че социалната грижа за тези деца вече е от нов тип, специални екипи ги подготвят за новите условия, провеждат се още много обучения на персонала и с подкрепата на партньори и неправителствени организации има системна работа по грижата с трудните деца.
От заплануваните 149 центрове от семеен тип над 50 % вече са изградени. Те се намират в 79 общини, отчете още Жечева. Тя допълни, че Велико Търново закъснява със строежа на трите центъра, но пък градът е много отговорен в социален аспект и има развити много добри услуги, затова от ДАЗДС са сигурни, че общината ще се справи с проблема. Жечева коментира още, че макар да строим нови центрове от семеен тип, те не са нови като услуга. Такива вече работят и в сегашните домове, но трудността идва от мащабността на деинституционализацията като стратегия на държавата, а тя започна в най-тежкия сектор при децата с увреждания и има особено тежки случаи при психичните болести. Това изисква добре подготвена здравна система, която да отговори на нуждите на децата, а също съпричастност, лични лекари и спешна помощ. От друга страна, е образователната система, която да осигури ресурсни учители. Става въпрос за дневните центрове за децата с увреждания, които са много важно звено за социалното включване, което е голямата цел за тази група подрастващи.
В новите резидентни услуги вече ще се прилага интегрирана грижа, която обединява няколко обществени системи, които си партнират регламентирано. Става въпрос за медико-социалната работа при децата с множество увреждания. Като изходна точка са потребностите и Жечева даде пример, че при извеждането на първите 400 деца от домовете част от тях са имали нужда от медико-социална услуга, а други – от психични грижи. Председателката на ДАЗД не скри, че в момента съществува голям проблем с осигуряване на кадри за новите центрове от семеен тип. Големи градове се затрудняват да намерят хора, тъй като дейността е изключително интензивна и индивидуална. Като изход на това Жечева вижда във въвеждането на стажантски програми и проекти за заетост, които да влязат в новите услуги.
По повод на парньорството с неправителствени организации и специалисти Жечева представи психолога Жулиен Лекубен от Белгия, който има голям опит при социализиране на деца с психични увреждания. Той разказа, че е дошъл на конференцията, за да подкрепи ДАЗД в един труден преход и по-точно работата в новите центрове от семеен тип. Лекубен работи в специализирана структура в град Турне, на границата с Франция, която посреща и изпраща такива деца, които ходят на училище или в общността.
Психологът сподели, че опитът го е научил, че при такива деца и младежи с психични проблеми се използват няколко подхода. Децата са уникални и ние се учим от тях на търпение, нови знания и толерантност. Затова не е достатъчно да правим много нови центрове, а да работим успешно с децата, заяви Лекубен. Той допълни, че напоследък в Белгия психолозите предпочитат да работят индивидуално с децата с проблеми. Това позволява те да се доверят на своите психолози, тъй като са много подозрителни към околните. Нашата мисия е да им помогнем да влязат в обществото спокойно и без страх, коментира белгийският психолог.
Лекубен маркира и някои подходи, които помагат при агресивните деца, а всичките общо са разпределени в групи по 12 души. В тях се оказва подкрепа по цял ден или почасово, но има защитени студиа и апартаменти, където младежите живеят постоянно. Смятам, че агресията е една защита на детето или човека и го приемам нормално, защото има младежи, които се агресират дори от гласа ми. Именно това довежда до твърде различна грижа, условия и подход, която да им помогне.
Вчера Жюлиен Лекубен сподели още, че след конференцията във Велико Търново ще окаже консултантска помощ на няколко центрове от семеен тип в страната.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив