Кме­ти­ца­та на Стра­жи­ца инж. Де­те­ли­на Бо­ри­со­ва е майс­тор­ка на до­маш­ни­те по­га­чи. “За все­ки по-го­лям праз­ник, а по­ня­ко­га и без по­вод, се ста­рая на за­вър­тя по ед­на пит­ка. Нас­ле­ди­ла съм майс­тор­лъ­ка от ба­ба ми по ба­щи­на ли­ния. Още ка­то мал­ко мо­ми­чен­це тя ме на­у­чи да ме­ся по­га­чи. Не е прос­та ра­бо­та и то­ва вся­ка же­на го знае. Тряб­ва вни­ма­ние, твър­дост, но и неж­ност, как­то и по­ло­жи­тел­на емо­ция. Ко­га­то съм би­ла ядо­са­на или съм го пра­ви­ла при­бър­за­но, по­га­ча­та не е ста­ва­ла”, раз­каз­ва за ув­ле­че­ни­е­то си Де­те­ли­на Бо­ри­со­ва.

Тя знае ре­цеп­ти и тън­кос­ти­те за все­въз­мож­но за­вър­те­ни и слож­ни пит­ки. “Тън­кост­та при по­га­чи­те е в про­дук­ти­те и в тър­пе­ни­е­то, как­то и в са­мия жи­вот”, раз­съж­да­ва кме­ти­ца­та на Стра­жи­ца.

“Ба­ба ме уче­ше и как да то­ча, но то­зи урок по раз­точ­ва­не­то на фи­ни­те и проз­рач­ни ка­то пер­га­мент ко­ри не го изу­чих до най-го­ля­ма­та тън­кост, въп­ре­ки че се спра­вям. На ба­ба си дъл­жа ос­нов­ни­те и пър­ви поз­на­ния как да бъ­да доб­ра до­ма­ки­ня. Лю­би­ма­та ми пит­ка е слън­це. Откак­то нап­ра­вих­ме праз­ни­ка на пит­ка­та в Стра­жи­ца, все каз­вам, че ис­кам над гра­да ни да грее слън­це, да има по­зи­ти­ви­зъм, ус­мих­на­ти ли­ца и бла­го­ден­с­т­вие за хо­ра­та, как­то е в пит­ки­те на майс­тор­ки­те”, раз­каз­ва кме­ти­ца­та.

У до­ма Де­те­ли­на Бо­ри­со­ва е къ­щов­ни­ца и вър­те­не­то око­ло мив­ка­та, печ­ка­та и ма­са­та за гла­де­не не ѝ до­тя­гат. “Аз съм ам­би­ци­оз­на и от­да­де­на май­ка и ис­кам де­ца­та ми да по­лу­чат доб­ро об­ра­зо­ва­ние ка­то пред­пос­тав­ка да ста­нат доб­ри и ус­пеш­ни хо­ра. На­сър­ча­вам дъ­ще­ря си, ко­я­то учи ар­хи­тек­ту­ра в Со­фия и си­на ми, кой­то е уче­ник в Стро­и­тел­ния тех­ни­кум във В. Тър­но­во. През по­чив­ни­те дни за мен е важ­но да съм пок­рай де­ца­та си, ре­дя ку­фа­ри, пе­ка пит­ки, гла­дя дре­хи…”, раз­каз­ва Бо­ри­со­ва.

Тя каз­ва, че за нея е ва­жен все­ки от­к­рад­нат миг с де­ца­та ѝ. “До­ри да па­за­ру­ва­ме, да сме на пик­ник или прос­то да сед­нем и да си раз­каз­ва­ме пре­жи­вя­но­то през сед­ми­ца­та, то­ва е най-ху­ба­во­то не­що, ко­е­то ми се случ­ва”, спо­де­ля тя.

Здравка МАСЛЯНКОВА