С вълнуващо пътешествие до далечен Виетнам изненадаха проф. Стоян Буров негови бивши възпитаници. За своя първи учител по български език виетнамците, които са завършили висше образование в България, са организирали грандиозно посрещане и богата културна програма. В Деня на учителя те са засвидетелствали своето уважение и признателност към професора, а на тържествата в Ханой и Хошимин (бивш Сайгон) са дошли да го поздравят повече от 100 негови ученици. Всички те са се реализирали в различни професии и сега са част от виетнамския елит, но възприемат България като своя втора родина. Сред тях има представители на виетнамското правителство, крупни бизнесмени, преподаватели, включително и зам.-ректор на университет, който е защитил докторска степен у нас.
Малцина знаят, че преподавателската кариера на проф. Буров започва именно с виетнамци. В края 70-те години той работи във филиала на Института за чуждестранни студенти в Сливен, а през 1981 г. заминава за Виетнам като лектор по български език заедно със семейството си. В Института за чужди езици в Ханой българистът преподава тънкостите на езика на бъдещите виетнамски студенти, които са избрали да се обучават у нас. За три години работа настоящият преподавател във ВТУ е научил на български над 180 бъдещи висшисти и още 20 докторанти.
Оказва се, цели 30 г. учениците на професора във Виетнам не са го забравили и за годишнината от тяхната раздяла са решили да му подарят пътуването до Югоизточна Азия. “Издири ме един от виетнамците в моята група. След като завършил образованието си, Хан останал в България, добил гражданство и живее у нас със семейството си. Дори има своя фабрика за нудъли в Разград. Той настоя да организира пътуване до Виетнам за мен и моята съпруга. Аз си представях, че той ще ни помогне с визата и ще съдейства с организирането на престоя ни там. Не съм допускал, че нашите студенти ще поемат всички разходи, включително и самолетните билети. Но се оказа, че Хан се е свързал с други свои колеги в Ханой и Сайгон и заедно са организирали този голям подарък за нас. Времето за пътуването не е било избрано случайно. Те ни посрещнаха тържествено точно в Деня на учителя 22 ноември, който във Виетнам е национален празник. Педагозите там се ползват с голям авторитет, а в този ден ученици и студенти посещават своите учители в домовете им и в знак на уважение им носят цветя и подаръци”, с вълнение разказва проф. Буров.
Хан е придружил семейство Бурови до Виетнам, а там програмата им е била разписана по дни и часове. “През цялото време се питах с какво сме заслужили това огромно внимание и се чувствах много неудобно, защото ние не сме свикнали на подобно уважение от страна на нашите ученици”, признава професорът. Още първия ден те са посетили института, където са преподавали, който сега вече е Университет “Ханой”. “Всички наши студенти и колеги бяха там. Посрещнаха ни много тържествено, бяха опънали дори плакат “Топли привети на проф. Стоян Буров и неговата жена”. След това ни прие зам.-ректорът, който прояви голям интерес към програмите за подготовка на преводачи, които предлага Великотърновският университет. Сега те имат огромна нужда от квалифицирани кадри в превода, най-вече по английски и руски, и са готови на бъдещо сътрудничество с ВТУ. За съжаление български там вече не се учи, но другите славянски езици са успели да възстановят своите лекторати. Ако подпишем договор за двустранно партньорство, това можем да направим и ние”, сподели професорът.
Храмът на литературата, който е първият университет в Югоизточна Азия и води началото си от XII век, е посетило благодарение на своите ученици преподавателското семейство. Това място се ползва с голяма почит сред виетнамците, а там в Деня на учителя официално са били връчвани дипломите на студенти от цял Ханой. След това българите са аплодирали спектакъл на водния куклен театър, който е уникална атракция за Виетнам.
За почетни гости на Ханой са били обявени проф. Буров и неговата съпруга по време на тържествената вечеря. Специалната значка им връчил лично представител на кметството на виетнамската столица. Вечерта започнала с концерт на виетнамски народни изпълнители, а след това над 60 виетнамци заедно започнали да пеят български песни. “Те много обичат нашите песни и ги изпълняват с удоволствие. “Пътнико свиден, пътнико млад”, “Една българска роза”, “Моя страна, моя България” са само част от техните любими песни. Но най-обичаната песен на всички виетнамци е “Хей, поле широко” и дори са написали текст на своя език към нея. Друга тяхна любима песен е “Аз съм сънчо” и не спираха да ме питат дали още звучи по телевизията вечер”, усмихва се преподавателят.
В следващите дни търновци са посетили едно от чудесата на света – заливът Ха Лонг. В продължение на 120-километровата брегова линия на залива са пръснати около 3000 острова, островчета и самотни скали. Освен това там има и коралови рифове, мангрови горички, малки пресноводни езера, блатни гори и, разбира се, пясъчни плажове. След това със самолет са отпътували за Сайгон, като се оказва че командирът на полета е българин. В столицата на Южен Виетнам ги очаква група от около 40 техни студенти. Те също организирали за тях тържествена вечер и екскурзия до делтата на река Меком. За тяхна огромна изненада всички хотели, където били настанени семейство Бурови, се управляват от виетнамци, завършили в България.
“Преди 30 г. ние напуснахме един беден и угнетен Виетнам, а сега попаднахме в един нов и модерен свят, където хората вече живеят по-добре отколкото в България. Когато за първи път пристигнахме в тази страна, точно беше приключила дългата опустошителна война. Животът беше изключително труден, а хората бяха доведени до почти пълно отчаяние. Затова със зъби и нокти младите хора се бореха да дойдат да учат у нас, за да се измъкнат от мизерията. Това беше една от причините да дават всичко от себе си в обучението”, връща се назад в годините проф. Буров. Сред поразяващата бедност в страната оцеляването на семейството и 3-годишната им дъщеричка също било много трудно. Те получавали хранителни продукти с кораби от България, а на трапезата редовно присъствали консервите с русенско варено, риба копърка и пастет. “Ние нямахме право да напускаме Ханой. Дори имаше специални патрули, които следяха дали имаш документ да напуснеш града”, разказва преподавателят във ВТУ.
Огромния скок в икономиката на страната през последните години той обяснява с няколко фактора. “На първо място са огромният човешки потенциал и природни богатства – нефт, много гори, дървесина, махагон, много каучукови плантации, джунгли, кафе и чай. Сега Виетнам е най-големият износител на ориз в света. Разполагат с 3300 км плажна ивица, което ги прави притегателен център за туристите в цял свят. Още преди години имаха отлични математици и потенциал в електрониката, който сега са развили. Разбрах, че са запазили еднопартийната система и комунистическата партия продължава да е господстваща, но в същото време развиват пазарна икономика, която не е раздадена в ръцете на партийни кадри. Всички тези дадености превръщат Виетнам в притегателен център за крупни инвеститори от цял свят”, с възхищение споделя за постигнатия успех на виетнамците българистът.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив