2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата

Първият паметник на великия български революционер и поет Христо Ботев е построен във Враца, градът най-тясно свързан с легендарната му чета и неговото лобно място. Инициативата е местна – на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат голямата подкрепа на търновеца Стефан Стамболов. По време на превръщането на тази инициатива в реалност той е министър-председател на Княжество България (20.08.1887 г. – 18.05.1894 г.). Борбата за освобождението на България свързва живота и делото на двамата революционери Ботев и Стамболов и ги прави близки приятели и съратници. Дори след погрома на Априлското въстание Стамболов успява да избяга в Румъния и да издава основания от Ботев вестник “Нова България”, както и да участва в ръководството на Българското централно благотворително общество. На практика продължава патриотичното Ботьово дело. Затова в качеството си на министър-председател във вече освободена България Стефан Стамболов подкрепя начинанието на местните врачански патриоти.
Специалистите определят паметника на Ботев като първия скулптурно-архитектурен паметник в цялото Княжество. Той е дело на известния немски професор Густав Еберлайн (роден на 4.07.1864 г. близо до Касел). След завършване на Берлинската художествена академия предприема пътуване из Италия с цел изучаване на италианското изобразително изкуство. В по-тесен план се запознава с творчеството на гениалния Микеланджело, от когото е силно повлиян. Автор е на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца, наред с европейските столици Берлин и Рим, да има паметник, дело на един от най-известните скулптори на стария континент.
Густав Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от български художник. Отзовава се младият тогава Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 г. той е автор на портретна скица с креда на Ботев, публикувана през 1891 г. в списание “Илюстрация-Светлина”.
Скулптурната фигура на Ботев е поставена върху висок постамент. Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници – националреволюционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Целият паметник е обграден с малка ажурна метална ограда, а в четирите краища са монтирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните части на паметника са отляти във Виенската фирма за метални конструкции “Вагнер”.
Густав Еберлайн е използвал при моделирането на паметника последната снимка на Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България.
Официалното откриване на паметника е на 27.05.1890 г. Цялото население на Враца е съпричастно с голямото събитие. Паметникът е факт благодарение на дарените средства на врачани и на целия български народ. Пристигнал е княз Фердинанд и министър-председателят Стефан Стамболов. Присъстват майката на Ботев, неговата съпруга – търновката Венета, дъщеря му Иванка.
“…Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий народ.”
Това е част от словото, произнесено на 27 май 1890 г. от Иванка Христова Ботева, при откриването на първия паметник на Войводата. Едва четиринадесетгодишна, сама написва трогателните и прями думи, с които изразява голямата си признателност и уважение към своя баща. Огромното вълнение на крехката ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.
Съвсем малко дни е могъл да се радва на дъщеричката си щастливият баща. Тя е едва едномесечно бебе (родена на 12 април 1876 г.), когато Христо Ботев енергично се заема с последните приготовления на четата си. На 13 май 1876 г. се прощава с любимите си Венета и Иванка. Загива на 2 юни във Врачанския балкан за свободата на родината.
Иванка Ботева е родена в Букурещ, но ранните детски години (1878-1885) прекарва с майка си във Велико Търново. Първоначално живеят в дома на нейната леля, а по-късно в къщата на дядо си. Материалното положение на семейството е тежко. На Ботевата съпруга правителството през 1878 г. отпуска минимална пенсия. През 1885 г., след като Иванка завършва четвърто отделение, заминава за Букурещ. В продължение на две години тя посещава пансиона на мадам Брок и изучава френски език. Благодарение на средствата, отпуснати от вуйчо й Панарет Рашев, Иванка Ботева продължава образованието си във Виена, където се настанява в пансиона Нотр Дам дьо Сиен. Завръща се във Велико Търново и през учебната 1890-1891 г. будното момиче е ученичка в Девическата гимназия. Продължава образованието си в Женева, където завършва през 1899 г. социални науки. Получава научната степен “лисансие”, след което се завръща във Велико Търново. Ботевата дъщеря се включва много активно в културния и обществен живот на града. През 1900 г. постъпва на работа като учителка по френски език в Девическата гимназия “Митрополит Климент”.
През месец януари 1906 г. Иванка Ботева се омъжва за Стоян Христов (доктор по икономика), родом от Клисура. Сватбата се състои във Велико Търново, след което младото семейство заминава на сватбено пътешествие. В същата година Иванка се заема с издаването на събраните Ботеви съчинения. Съвместно с един от първите му изследвачи Иван Клинчаров започва да издирва бащиното си творчество. Междувременно заболява. На 7 ноември 1906 г. в София й е направена неуспешна операция на гърлото. Умира в същия ден, без да види резултата от труда си. Едва на следващата година излизат събраните Ботеви съчинения.
В памет на непрежалимата си дъщеря, на 17 април 1907 г., Венета Ботева внася в Министерството на просвещението 6000 златни лева, с които се създава фонд “Иванка С. Христова, родена Ботева, в полза на основното училище в махала “Св. Константин във Велико Търново”.
Търновското гражданство много тежко преживява нелепата загуба на своята забележителна съгражданка. На опелото й в църквата “Свети Седмочисленици” присъства министърът на просвещението Иван Шишманов, както и голяма част от интелигенцията на София. На погребението й в старите търновски гробища се събира целият град, за да отдаде последна почит на достойната Ботева рожба.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА (РИМ – Велико Търново)