В Килифарево се проведе първият в града конкурс, посветен на домашното вино. Напитката на боговете е тачена по тези земи от хилядолетия назад.
“Този конкурс, а и цялата 2014 г. са под знака на 650-годишнината от първите писмени сведения за Килифарево. През далечната 1364 г. константинополският патриарх Калист пише житие на Теодосий Търновски, в което обяснява, че след дълги обикаляния по Балканите, той е отишъл при търновския цар, който му предоставил място, защитено от лоши хора, намиращо се до Кефаларе. Това предполага, че градът ни вече е бил утвърдено място на Балканите, за да бъде споменато от самия патриарх”, разяснява дейният кмет на Килифарево Димитър Събев.
Той обяснява, че искали да възродят старата слава на града, свързана с килифаревския пелин, но се оказало, че само двама човека са приготвили домашен пелин през тази година. Затова направили конкурса дегустация без ограничения за вида на виното, единственото условие било то да е произведено в домашни условия. Включили се 26 участника, някои от тях с по няколко вида вина. Всеки от майсторите трябвало да донесе по половин литър за дегустацията. Събев допълни, че ще бъдат стимулирани участниците, които не са си закупили гроздето, а са го отгледали в собствените си имоти. Самото оценяване на вината се случи пред погледите на част от участниците и любители на омайната течност в Пенсионерския клуб.
Специалисти енолози отпиваха от всяка проба, на която имаше единствено номер и поставяха оценките си. Председател на журито беше Димитър Димов, който има килифарски корен, но сега работи във винарски комплекс в турския град Чанаккале. Преди това бил в изба в Анкара. Димов отишъл по икономически причини да работи в южната ни съседка. Споделя, че има и други специалисти от България, които работят в изби в Турция, но по-голям е броят на майсторите от Турция. В журито на конкурса за домашно вино бяха още Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България, който работи във винзавода в Сухиндол, и Марияна Иванова, секретар на местното читалище.
Докато енолозите оценяваха различните вина, историкът Михаил Стойчев припомни на присъстващите, че от векове наред виното се превърнало в едно от основните питиета на българина. То присъства на трапеза по радостен и по тъжен повод. Любовта на нашенеца към виното е възпята в народните песни. “Първоначално лозата се отглежда в Сирия и Месепотамия и от там е тръгнала по широкия свят. По българските земи лозарството датира от древни времена. Смята се, че лозата е пренесена на Балканския полуостров от траките преди около 5000 години.
В Килифарево лозата също е позната от времето на траките. Историческите данни сочат, че селището е населявано няколко хилядолетия преди Христа. Доказано е, че килифаревските вина имат много добри вкусови качества и достигат до пазарите на Древна Гърция. След Освобождението площта на лозята се увеличава, лозарството се развива като поминък. Но по това време във Франция се появява един от най-големите неприятели на лозата. Това е опасната болест филоксера, от която не са защитени и лозовите масиви по българските земи”, увлекателно обясни Стойчев.
Историкът допълни, че пепиниерството, т.е. облагородяването на лози в Килифарево, започва 1904-1905 г. Тогава местният лозар Димитър Калчев пренася от САЩ няколко нови сорта грозде, които в последствие облагородява и засажда. Така той поставя началото на пепиниерството в Килифарево. Непосредствено след него, един от най-добрите учители по пепиниерство, е и завършилият агрономство в Австрия Трифон Саралиев.
“През 20-30 г. на миналия век почти всяко трето семейство в Килифарево се занимава с облагородяване. Това способства и за доста доброто развитие на лозарството в града. По това време се отглеждат около 8000 дка маточници, около 6-7 млн. облагородени лозички. Масовото занимаване с пепиниерство води до появата на първото лозаро-винарско обединение, което става факт през 1925 г. Тогава е създадена Лозаро-винарска кооперация “Мискет”. През 50-те години на миналия век местните лозари и винари се вливат в новосъздаденото ТКЗС, а пепиниерството за десетилетия напред става емблема на Килифарево. Основно се работи за износ, предимно за страните от социалистическия блок”, припомни още за славната история на килифаревци младият историк Михаил Стойчев.
В края на конкурса за най-добро домашно вино председателят на журито Димитър Димов обяви резултатите. Той поясни, че оценките са относителни, защото за вкуса няма стандарти. Енологът и неговите колеги са оценявали първо цвета и вида на виното, дали има блясък, каква му е бистротата, после ароматът и накрая вкусът. Важно е било виното да няма дефекти. Да не е кисело и с нетипични аромати, които идват от непочистените съдове, в които е приготвено или се съхранява.
Според тези показатели третото място и лозарска ножица спечели Илия Ахмаков. Оказа се, че на второто място журито е класирало пробата на кмета на Килифарево Димитър Събев. Той обаче се отказа от наградата и тя отиде при класирания на четвърто място Веселин Ружев, който си тръгна с механична торачка за изкуствена тор. Първото място безапелационно спечели бялото вино на Кирил Ников, който освен приза за най-голям майстор, получи и 15 литрово дъбово буре. Ников обясни, че за първи път прави вино и на негова страна е бил късметът на начинаещия. Бялото вино любителят винар е направил от равни количества димят и афуз.
След конкурса за най-добро домашно вино в Килифарево вече се готвят и за същинския празник на 14 февруари. Тогава по традиция ще зарежат лозите на учебно-експерименталната база на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ