Футболът в старата столица през първата половина на миналия век далеч не се изчерпва само с “Етър”. Основаният през април 1924 г. клуб обединява съществуващите “Слава”, “Виктория”, “Феникс” и “България”, но това далеч не изчерпва броя на отборите, които се роят в старата столица. Футболът тепърва набира сили и популярност и всеки квартал в града си създава своя команда. Имат си имена, набавят си екипировка, играят мачове не само помежду си, но и пътуват в областта…
Първо обаче ще отдадем дължимото на военния “Бунар Хисар”. Отборът на 18-а пехотна дружина е най-силният в страната сред военните тимове и е титулуван като шампион. В-к “Спорт” на 25 май 1924 г. публикува на челната си страница снимка на отбора с текст: “Първият отбор на войнишкия спортен клуб “Бунар Хисар 18” при 18-а Етрополска дружина, който на 6 т.м. в състезание с търновския спортен клуб “Левски” спечели победата с 3:1. В средата е ротният фелдфебел Васил Димов – главният виновник за основаването на тима.”
На 5 ноември с.г. търновци бият плевенския “Дойран” и са обявени за шампиони. “Това са двата най-силни военни тима в България. Въпреки делничния ден любопитна публика е пълнила Колодрума и с нетърпение очаквала да задоволи любопитството си. Офанса (б.а. нападението) на “Бунар Хисар” е провеждал стремителни атаки, а особено ловко е действала тройката на последния. На 19-ата минута център форвардът (централният нападател) чрез едно сполучливо подаване и излъгването на няколко играчи е успял да отбележи първия гол. (…) Особено са се отличили десният бек на “Дойран”, на когото последните дължат спасяването на много критични положения, и голкипърът (вратарят) на търновци, който е дал отлична игра. Мачът завърши с 1:0 в полза на “Бунар Хисар”, който засега е шампионът на военните тимове на България”.
През 1926 г. “Бунар Хисар”, който вече е шампион на Търновска спортна област, пък разбива с 5:3 “Кубрат” (Русе) и вестникът освен подробен репортаж публикува в челото си и снимка на двата отбора преди мача. Тимът продължава да съществува и през 1931 г., когато по данни на пресата приема силния “Хаджи Славчев” (Павликени) и го разбива с 4:2.
А в кварталите на Търново се роят отбори: “Звезда”, “Спарта”, “Търновска слава”, “Калоян”, “Преслав”, “Победа”, ”Бенковски”, ”К.М.31”… “На 27 септември 1924 г. се състоя мач между първите тимове на “Звезда” и “Спарта”. В първия халфтайм “спартанци” отбелязват гол и няколко пъти се доближават вратата на “Звезда”. В началото на втория халфтайм “Звезда” отбелязва гол. При всичкото старание на двата тима да изменят резултата не можаха. От “Звезда” са се отличили бековете Г. Стойчов и Станчо Денев, а също и център халфбека Х. Стойков. От “Спарта” – голкипъра С. Кикочков”. Статията е от бр. 40 на в. “Спорт” от 5 октомври и е подписана от “Етърец”.
СК “България”, за който се споменава през 1924 г. като един от влелите се в “Етър”, през 1930 г. пък още си играе. На 19 септември с.г. гостува на “Хаджи Славчев” в Павликени. “Сп. кл. “Х. Славчев” игра мач със сп. клуб “България” (Търново). При добра игра и от двете страни и надмощие на “Х. Славчев” мачът завърши при резултат 3:0 за “Х. Славчев”. “България” бяха слаби технически”, пише в. “Спорт”.
Ето и още една кратка дописка във в. “В. Търновска поща” от 23.07.1934 г. “Миналата неделя се игра мач между неорганизираните тимове “Калоян” и “Преслав” при резултат 1:0 (0:0) за Калоянци. “Калоян” приема покани за мачове из провинцията. За сведения: спор. Клуб “Калоян” – Асенова махла, В. Търново”.
Екшъни и разправии изобщо не липсват. На мача между “Търновска слава” (кв. “Варуша”) и “Калоян” (кв. “Асенов”), игран на 12 юли 1933 г. калоянци повеждат до почивката с 2:1, но после “Търновска слава” обръща резултата до 3:4. Седем минути преди края лявото крило на “Калоян” отправя обидни думи към публиката и става сбиване, пише националният в. “Спорт”.
Само десетина дни по-късно, на 23 юли, на Марино поле играят “Победа” и “Преслав”. Вторият тим бие с 5:2 след пълно надмощие, но е отбелязано, че “Победа” изнесе твърде груба игра, което е желателно втори път да не става. Преди това “Победа” е разгромил със 7:1 “Левски” (Шемшево). В статията е отбелязано, че “от идната седмица за първенството на града ще се състезават “Преслав”, “Победа”, “Търновска слава”, “Калоян” и др.”
“Търновска слава” на 16 юли 1939 г. гостува в Златарица на местния тим. Домакините повеждат до почивката с 1:0 (“голът бе отбелязан съвсем случайно”), после търновци обръщат резултата и печелят с 2:1. “Резултатът би се увеличил, но в 30-ата минута след почивката настава спор за гол и Златарица напусна игрището…”
На 28 август с.г. “Търновска слава” гостува и в Килифарево на “Ботев” и също печели с 2:1 , а реферът не им признава още два гола. Тимът обаче губи следващото си гостуване на “Владислав” (Джулюница) с 3:2 на 10 септември, като този път поименно са отличени най-добрите. При 3:1 за домакините “към края търновци чрез отличния си десен инсайд Ганчо Дамянов променят на 3:2. Най-добър на терена бе Ганчо Дамянов. Добри от “Търновска слава” бяха ц. нападателят Г. Куков, който бе контузен, бекът Х. Петров и вратарят.” Впрочем, в края на дописката пише, че “докато влизащия в редовете на БНСФ “Етър” се задоволи да завърши сезона с 3 федеративни мача, “Търновска слава” има вече играни 6 състезания и се готви да влезе в редовете на БНСФ.”
На 7 юли 1940 г. “Търновска слава” гостува и на “Стар герой” (Арбанаси) и го громи с 5:0, въпреки че е подмладен с юноши. “Най-добри бяха двамата братя Кукови, ц. нападател и д. бек, а от “Стар герой” – вратарят, който спаси тима си от истинско поражение.”
Изключително силен в тези години обаче е и създаденият през 1936 г. училищен отбор на Държавната търговска гимназия (понякога е изписван като “Д.Т.Г.36”). Момчетата не само имат вътрешно първенство в училището за купата “Киро Ташков”, а и гимназиалният им отбор “Устрем” нерядко печели срещу търновските състави. През октомври 1939 г. той надделява над “Търновска слава” с 4:3, след като губи с 1:3. Головете вкарват Ст. Чаталов (два) и Ив. Петров, похвали в пресата получават още бековете Сава Панеров и Д. Борсуков. Сред по-малките ученици пък изпъкват имената на голмайсторът Любен Стойчев и вратарят Мирко Траянов.
Безценни са спомените и на Йордан Сапунджиев, който в записките си отбелязва, че между 1934 и 1938 г. съществуват ред махленски клубове. Само на “Варуша” има цели три – “К.М.31”, “Бенковски” и “Търновска слава”. Последният даже ходи да играе по селата в окръга, като в повечето мачове жъне успехи. През 1940 г. най-успешният от тези отбори – “Търновска слава” се влива в “Етър”. На 14 октомври на Общо събрание двата клуба официално се обединяват и избират нова управа с председател д-р Маркович и подпредседатели Дим. Савов и Ив. Челавров.
“Заедно със стари деятели решихме да се слее “Търновска слава” с “Етър”. От стария “Етър” наследихме само един печат, а от нашия клуб донесохме инвентар: две футболни топки, 10 фланелки и …2 чифта футболни обувки”, пише Петър Рабатилов – друг изтъкнат деятел от онова време. А сливането дава силен тласък на развитието на клуба в следващите години.
Анатоли ПЕТРОВ

1: Отборът на “Бунар Хисар” в началото на 20-те години.
2.
3: Футболният тим на Търговската гимназия през 1936 г.
4. Записките на летописеца Йордан Сапунджиев.