Малко след Освобождението – през 1881-ва, несравнимият Колю Фичето напуска този свят. Разкрасил го през годините с черкви, камбанарии, мостове, къщи. С марангозови тавани, олтарна прелест и чудесии от камък…

За появата на друг един голям търновски архитект – Георги Козаров, още било рано. За да не се чудят незапознатите с делата му, два примера ще дам – Окръжната палата, сградата срещу входната врата на Царевец. И съборената, за жалост, Туристическа хижа на Царевец. Само те стигат, за да бъде поменавано майсторството му.

Та нейде в началото на 80-те на по-миналия XIX век в старата столица пристига италианецът Джовани Мусути. Фамилията му на езика на Данте се пише с две букви “с”. И забравате за двоуменето на компютърните търсачки и на доста автори – Мосути или Мусути. Сам той се подписва така – Муссути.

За него има оскъдна и суха фактология. Че проектира открития през 1883-та Паметник на обесените – част от наниза от архитектурни хубости на града. Направен е, добавят хронистите, от бял арбанашки камък, с метална оградка с двойна врата бил навремето и с чешма – гледаща към чаршията… Ориентир, познат на всеки търновец.

А през 1892-ра – пак по негов проект – изпъва тетивата на снагата си и Стамболовият мост. Под него прелита на 24 май 1932-ра неустрашимият летец Петко Попганчев. А от най-високата част на свода- от т.нар. “32-ра топка”, се хвърляли в Янтра в самоубийствен порив някои безответно влюбени. А години-години мостът бе и най-удобният път за мнозина до гара Търново…

Сеньор Мусути прави и Паметника-костница в Дряновския манастир, тържествено осветен през 1897-ма. Хубавата човешка фигура там е дело на сънародника му Лука Ардини. (Италианските майстори каменоделци били най-предпочитани и вложили уменията си в строителството на тунелите по железопътната линия към Балкана. Били цяла малка “колония” от Ботуша. Хора работливи, но и хора на радостта от живота, имали обичай да са веселят, хапвайки и пийвайки най-често в прочутия хотел “Принц Борис”, оставен днес на саморазрухата).

Католикът архитект Мусути измайсторил плана и на Божия храм “Пресвето Сърце Христово” в плевенското село Гостиля. Запомнете верската му принадлежност. Ще разберете защо подир малко, по-надолу.

В Интернет неотдавна излезе и оферта/предлагане за архитектурна скица на италианския маестро – за черква. Опърпан лист, подлепен, с неговия подпис и оценен от собственика в организираното наддаване на 1900 лева…

И това е почти всичко известно за Джовани Мусути досега.

Не се знае нито кога е роден, нито откъде е. Може да предположим, че рождението му е около 1850-та. За да има логика в появата му в Търново – вече като дипломиран архитект – тридесет години по-късно. Не само дипломиран, а и утвърден, за да одобрят плана му за Паметника на обесените, за Стамболовия мост… А и да стане и градски архитект!

Къде ли е живял в Търново?

Отговор даде арх. Донка Колева в неотдавна отпечатаната чудесна нейна книга “Велико Търново – исторически град със заблежителна архитектура и природа”. Домът му бил в Католишката махала на града. Под Железничарския пансион, на левия бряг на Янтра, в близост до “Баш хамам” – старата търновска баня. Живял Мусути в къща в някогашната Хадър бей махала – сега квартал “Максим Райкович”. Дома по-късно превърнали в малка черква (капела), жива и до днес с името “Блажена Дева Мария на броеницата”. В двора и оградата й за познавачите личат останки от стари средновековни зидове. Вече разбрахте, вярвам, защо ви помолих да запомните вярата на италианеца – католицизма.

И маестрото като Колю Фичето строил не само мостове и черкви, но и къщи. Благодарен съм на архитект Колева, че не ми скърши хатъра и предостави скица от архива си на пристройка на търновеца Петър Рашков от махала “Свети Константин”. Тази махала е в съседство с едноименната черква, недалеч от Конака, недалеч и от ул. “Иван Вазов”…

Да ви опиша скицата. Две страници — по каноните на занаята-изкуство, каквото е архитектурата. С всички нужни пояснения. Мястото било 4000 квадратни метра, четири декара. За Търново – голямо, много голямо! Пристройката – обратно, съвсем мъничка: 31 квадрата. Скицирани са основи, лице, разрез, първи етаж, двор, отстояния, стая, кухня, коридор, изба… Подпечатаната гербова марка също се вижда и белее — еднолевка. Без нея листът хартия си остава само лист, не и документ.

Датата – март 1909 г.

Най-отдолу – съставил…

Следва фантастичният подпис – блян и за най-виртуозния краснописец!

Можем да гадаем научил ли е италианецът езика ни – да го говори, да пише на него… Логично е да е съумял за близо 30-те години, за които е сигурно, че е живял у нас. В Търново.

А дали е имал семейство, що за човек е бил, радвал ли се е на деца, кога е починал? Тия въпроси чакат отговорите си. Нелепо е, че около 175 години след рождението му още ги нямаме.

Няма съхранена и негова фотография. Утеха е, че поне той ни гледа през взора на черквата, на Костницата, на Паметника, под и над дъгата на моста… Утеха, ала слаба. С жадна душа оставам да видя лика му и да науча още и още за него. Убеден съм – не само аз.

Дано, макар и късно, получим великодушната му прошка за тази непростима немара. Артист като него надали би ни я отказал…

Иван ТОДОРОВ
сн. личен архив на арх. Донка Колева и интернет