Млада дама с рядко онкохематологично заболяване не унива и не се отчайва, а развива активна обществена дейност и се стреми да помага на хората. Никол Иванова е родена в русенското село Пейчиново, завършила е Професионалната гимназия по туризъм във Велико Търново, където живее. Записва се да учи психология в Търновския университет, но след това се мести в Свищовската стопанска академия. Млада и енергична, пълна с жажда за живот, Никол работи на две места и мечтае да създаде семейство и уютен дом със своя любим и да имат деца, за които да се грижат с много любов и топлина. Съдбата обаче е решила да я подложи на тежко изпитание. През 2022 г. тя първо губи баща си, а по-късно чува страшната диагноза, че е онкоболна с рядката диагноза “Лимфом на Ходжкин”. Иначе казано – рак на лимфните възли. Заболяване, присъщо основно за мъжете. Това се случва през октомври 2024 г.
Първият признак за коварното заболяване бил подут лимфен възел, последван от появата и на болезнена топка под мишницата. Според лекарите заболяването е открито благодарение на инфекция в резултат на направена татуировка. За разлика от много други, чули тази диагноза за пръв път, Никол не се плаши и не я приема като фатална за края на живота ѝ. “Може би една от причините за това бе, че се мобилизирам в стресови ситуации и дори след смъртта на баща ми мозъкът ми успя да се съхрани. Страшната диагноза вместо да ме отчае, ме мобилизира. Аз бях амбицирана да се боря за живота си”, споделя Никол. Назначена ѝ е химиотерапия и лекарите ѝ казват, че косата ѝ ще окапе, но тя се оказва една от онези 5%, на които не пада. Сега ѝ е назначен ПЕТ скенер, който да установи дали лечението е дало успех и да се преустановят ли вливанията.
Вместо да се затвори в себе си и да изгуби вяра и мотивация, онкологичното заболяване мобилизира Никол за активна обществена дейност. От над 10 години тя е администратор на фейсбук група на родното си село Пейчиново, община Бяла, Русенско. В последните години селото запада и днес наброява около 200 жители. В Пейчиново не живеят много млади семейства с деца, но в почивните дни и през ваканциите то се оглася от детски глъч. Никол решава, че може да бъде полезна на своето село, като съдейства за изграждането на една нова детска площадка. Идеята ѝ била подкрепена от общинския съветник Димитър Върбанов. Той я свърза с кмета на община Бяла Димитър Славов, който също прегръща идеята. Площадката трябва да бъде готова до края на септември”, споделя Никол.
Когато разбрали за инициативата много хора също ѝ предложили финансова помощ. Според нея обаче, след обещанието за съдействие от страна на общината в Бяла, няма да се наложи търсенето на допълнителна финансова помощ. А ако все пак се наложи, могат да бъдат използвани събраните от селските лазарки пари, които се пазят в местното читалище. Освен това, с тях могат да се облагороди селото и с нови пейки и цветя.
Това не е първата подобна благородна инициатива на Никол Иванова. Тя води лазарската група в Пейчиново и събраните през последните години от тях пари се дават за различни обществени каузи. “Първата година подарихме на нашето читалище “Алманаха” на проф. Пламен Павлов, който също е роден в Пейчиново. Втората година купихме на читалището нов принтер. А на третата година с тези пари финансирахме изработката и поставянето на табела с името на селото”, разказва Никол.
Сега тя иска да предаде своя опит в борбата с онкологичното заболяване на останалите хора, които вече са се сблъскали с коварното заболяване, или им предстои да се сблъскат. В интернет тя споделя информация за заболяването и обяснява, че в най-трудните ѝ дни и моменти, когато самата тя била принудена да се сблъска с рака, получила информация за заболяването си именно от подобна фейсбук група, създадена от мъж, диагностициран с “Лимфом на Ходжкин”. Това, което Никол иска да се знае е, че онкоболните не трябва да се смятат за обречени и че ракът не означава непрекъснато фатален изход. Благодарение на съвременната медицина днес онкологичните заболявание вече са лечими, а болните имат шансове за едно нормално бъдеще. Самата Никол е замразила свои яйцеклетки, тъй като мечтае един ден да има нормално и здраво семейство и разбира се дете.
Младата дама споделя, че за успешното преодоляване на тежката диагноза рак от много голямо значение е и обкръжението на болния и помощта, която той получава от своите близки и приятели. В най-тежките за Никол дни до нея неизменно е бил приятелят ѝ, чиято любов и духовна подкрепа са се оказали неоценими.
Накрая преминалата успешно през перипетиите с усмивка Никол Иванова доверява ѝ своята максима, която е приела като водеща в своя живот: “Трябва да се правят добрини и да се помага! Нали затова сме хора – взаимно да си помагаме в този живот! Доброто е заразно!”
Иван ГЕОРГИЕВ
сн. личен архив