Кога кафето е дошло в някогашна Оряховица не се знаем, но е напълно възможно това да е станало преди да го опознаят западноевропейците. Много са легендите за това как хората са открили кафето и все още се спори дали от Етиопия или от Йемен тръгва победоносния му път по света. При всички случаи обаче Османската империя има огромна роля в разпространението му и се смята, че първото кафене или по-скоро покрито място за пиене на кафе е отворено в Константинопол през 1475 г. Така че горнооряховските търговци може да са го донесли в родния си град от Цариград преди XIX век, за когато вече имаме категорични сведения, че е част от живота на селището.
Кафето присъства и в легендата за това как Оряховица получава привилегирован статут от султан Сюлейман Великолепни, която Звезделин Цонев разказва в своята „История на Горна Оряховица и околностите“. Действието се развива през 1538 г. Оряховчани опитват да разведрят с богата гощавка своя гост Рустем паша. След като хапнал добре, той отпил от кафето си, дръпнал от чибука и започнал да разказва своите притеснения.
Няма как да се докаже, че през XVI век в Оряховица са пиели кафе, но легендата е знак, че през XIX век кафето е толкова неотменна част от живота, че хората са мислели, че така е било винаги и всяка добра вечеря завършва с кафе.
От XIX век вече има и писмени свидетелства за това, че горнооряховчани са поръчвали на търговците кафе за домашна употреба. Имало и кафенета, където мъжете се събирали не само да сърбат кафе, но и да разменят клюки и да бистрят политиката. „В турско време забележителни кафенета били на Ланджоолу за младите и Високото кафене на Йоргакеолу за старите граждани“, разказва Звезделин Цонев. Съществувало и т.нар. Църковно кафене. А кафе се предлагало и във всички ханове.
Кафето присъства и в комичния разказ на Феликс Каниц за това как Горна Оряховица става град. Унгарският пътешественик разказва как успял да си възстанови обичайното разположение на духа след една безсънна нощ, споделена с плъхове, бълхи и комари. И това станало едва след няколко чаши турско кафе.
След Освобождението влизат и нови начини за пиене на кафе. Но турското кафе остава предпочитано много дълго време, което говори, че навикът за пиене на кафе по този начин е много стар и силно вкоренен.
В изложбата „Захар, кафе и сие“, която е подредена в Историческия музей до края на юли, посетителите могат да видят долап за печене на кафе, стари кафемелачки и джезвета. Музейните специалисти могат да разкажат как са посрещали на кафе старите горнооряховчанки. Кафето се е правело задължително в медно джезве и се придружавало със сладко. За гостите е подготвена и стара горнооряховска рецепта за сладко, дадена от майстора-кулинар и пазител на стари истории Христо Димов – Лучето.